Решение № 418 от 05.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 05.03.2019 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8333 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на сключен между него и ответника договор за строителство от 16.06.2008 г. за проектиране и строителство на обект „Административно-ремонтна и складова база на фирма „И.Т.“ АД – с. Тръстеник, община Иваново“ и Анекс № 1 от 08.09.2008 г. към него, в съответствие с Раздел 3. Условия за плащане – т. 3.1.2. Заплащане на СМР буква „б“ ответникът му изплащал 95 % от стойността на извършените СМР по всеки протокол, като задържал 5 % от стойността, представляваща гаранция за добро качество. Посочва, че съгласно чл. 3.1.2. буква „в“ от договора, задържаните 5 % от стойността на СМР, представляващи гаранция за добро качество, инвеститорът заплаща на главния изпълнител на две части, както следва: 2,5 % с включен ДДС – в срок до 3 дни след подписване на двустранен констативен протокол за извършени СМР и издаване на разрешение за ползване на обекта /протокол обр. 16/, но не по-късно от 3 месеца след приемане на завършените работи с двустранния констативен протокол между страните по договора и останалите 2,5 % с включен ДДС, инвеститорът отнася в депозитна сметка на името на главния изпълнител, която се освобождава заедно с начислената лихва, по писмено нареждане на инвеститора на основание подписан двустранен протокол в срок от 3 дни след изтичане на едногодишния срок от издаване на разрешение за ползване. Твърди, че въз основа на горепосочените клаузи ответникът задържал гаранция в общ размер на 69 131,10 лева с ДДС, която не му е заплатена. Обектът е приет и въведен в експлоатация на 21.12.2010 г. с Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 21/21.12.2010 г. и сроковете за плащане са изтекли съответно на 24.12.2010 г. и 24.12.2011 г. Твърди, че извършените от него СМР, включително и допълнителните по видове и обем са подробно отразени в Протоколи обр. 19 от № 1 до № 17. Посочва, че ответникът разплатил извършените СМР по Протоколи обр. 19 от № 1 до № 14, но не и тези от № 15 до № 17, като за тяхното заплащане завел съдебно дело. Посочва, че протоколите са подписани без възражения и забележки от ответника и комисията по отношение на обема и видовете изпълнени СМР и тяхното качество. Обектът е въведен в експлоатация с Удостоверение № 21/21.12.2010 г. на община Иваново без забележки и с констатация, че обектът е изпълнен съгласно одобрените проекти и нормативни изисквания. Твърди, че в периода от 21.12.2010 г. до 20.12.2011 г. на гаранционния срок от една година, не се постъпвали писмени искания от страна на инвеститора-ответник за отстраняване на забележки и дефекти. Посочва, че горната сума следвало да му бъде изплатена, както следва: 34 565,55 лева в срок до 24.12.2010 г. и 34 565,55 лева да бъде отнесена в депозитна сметка и освободена заедно с начислена лихва в срок до 24.12.2011 г., което не е направено. Твърди, че на основание т. 3.3. от договора ответникът дължи законна лихва за забава, като общата сума по дни за забава плащането на авансите и на протоколи от № 1 до № 17 възлиза на 37 870,02 лева. Счита, че е налице неизпълнение на ответника по т. 5.2., б. „е“ от договора, да заплати задържаните 5 % от стойността на СМР, представляващи гаранция за добро качество в указаните срокове в т. 3.1.2.“в“ от въвеждане на обекта в експлоатация, поради което дължи неустойка по т. 9.1. от договора в размер на 0,2 % на ден върху стойността на неизпълнението, изчислено при закъснение към 24.12.2015 г. в размер на 69 131,10 лева. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати следните суми:

34 565,55 лева частичен размер от общ 69 131,10 лева за възнаграждение, 18 935,51 лева частичен размер от общ 37 870,02 лева за лихва за забава и 1 728,28 лева частичен размер от 3 456,56 лева за неустойка по т. 9.1. от договора. Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът пояснява, че в предходно заведеното търговско дело не се включва стойността на задържаните 5 % от стойността на СМР по протоколи от № 15 до № 17. Оспорва твърдението на ответника, че възложеното строителство е на уговорена фиксирана цена. Твърди, че разликата в цената е в следствие на съществени промени на проектите по искане на инвеститора, които са отразени в екзекутивните проекти. Твърди, че извършените от него СМР, включително с допълнителните по видове и обем са приети от ответника и от комисия по Акт обр.

15, със съставяне и подписване на Констативните актове за приемане на строежа и предаването му от строителя на възложителя. Посочва, че ответникът има съществена забава на плащанията на договорените аванси и предадените Протоколи обр. 19, поради което срокът за изпълнение се удължава с дните на забавата, съгласно т. 3.3.2, т. 3.3.3 и т. 4.3 от договора. Счита за изцяло неоснователно твърдението за забава на срока на строителство по негова вина, тъй като не е налице неизпълнение на договорните задължения от ищеца. С протоколно определение от 19.03.2018 г. съдът допусна увеличение в размера на исковете като искът за главница следва да се счита предявен за пълния размер от 69 131,10 лева; искът за лихва за забава за размера от 31 770,46 лева, като за разликата до пълния заявен размер 37 870,02 лева ищецът оттегли иска, и иск за неустойка в размер на 3 456,56 лева.

Ответникът оспорва исковете изцяло по основание и размер. Прави възражение за изтекла три годишна давност. Твърди, че уговореното възнаграждение по договора и Анекс № 1 е напълно заплатено, а гаранции за добро качество не са определяни, предоставяни или удържани. Посочва, че поради системно констатирани несъответствия на изготвените от изпълнителя протоколи с действително извършеното, не са били съгласувани протоколи обр. 19, като в нито един момент от действието на договора те не съответствали по време, видове, количество СМР и действително вложени материали. Счита, че кумулация на законна лихва и неустойка за едно и също неизпълнение е недопустимо. Твърди, че възложеното строителство било с уговорена фиксирана цена, определена по количествено стойностни сметки на изпълнителя. Посочва, че строителството било изпълнено с голямо закъснение по вина на изпълнителя, а работата била извършена с недостатъци и скрити дефекти, което наложило множество поправки. В случай, че съдът уважи претенцията на ищеца, иска да бъде прихваната с дължимата от ищеца неустойка към ответника за късно изпълнение на възложеното по договора, със сумата от общо 30 207,29 лева, получена след прилагане на ограничението по т. 9.1. от договора. Претендира разноски. С допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа изцяло заявените оспорвания в отговора на исковата молба.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане са предявени от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на суми, включващи дължимо възнаграждение по договор за строителство от 16.06.2008 г., задържано като 5 % гаранция; обезщетение за забава и неустойка.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете е да докаже, че между него и ответника са валидно възникнали облигационни отношения, произтичащи от договор за строителство; че е извършил договорената работа точно и в срок; че за ответника е възникнало задължение за заплащане на остатъка от възнаграждението за извършената работа, представляващо 5 % от стойността на извършените СМР, заделено като гаранция за добро качество; че ответникът е изпаднал в забава и че за ответника е възникнало задължение за заплащане на неустойка по т. 5.2., б. „е“ от договора и нейния размер.

1/ По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за претендираната сума от 69 131,10 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждението, формирано от задържаните 5 % от стойността на СМР като гаранция за добро качество:

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, а това се установява и от приетите писмени доказателства, че на 16.06.2008 г. между страните е сключен договор за строителство, с който ответникът като инвеститор е възложил на ищеца като главен изпълнител да изпълни проектиране и строителство на обект:

„Административно-ремонтна и складова база на фирма „И.Т.“ – с. Тръстеник, община Иваново, в обема съгласно Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

С чл. 2.1. от договора е определена цената на договорите СМР в размер на 785 984,60 лева без ДДС, а с включен ДДС 943 182,52 лева. Предвидено е в ал. 2, че в случай, че по искане на инвеститора на етапа на проектиране или изпълнение на работите бъдат внесени изменения или допълнения, които ще повлияят на обема, графика на работите или цената, то страните са задължени преди внасяне на тези промени да ги оформят с анекс към договора. Съгласно ал. 3 при възникване на допълнителни видове или количества работи извън тези по договора, инвеститорът може да възложи изпълнението им на главния изпълнител и страните договарят обема, срока за изпълнение и стойността им с подписване на анекс.

В чл. 3.1.2. от договора е уговорен начина на заплащане на договорените СМР, като в точка „в“ е предвидено, че задържаните 5 % от стойността на СМР, представляващи гаранция за добро качество, инвеститорът заплаща на главния изпълнител на две части, както следва: 2,5 % с включен ДДС – в срок до 3 дни след подписване на двустранен констативен протокол за завършени СМР и издаване на разрешение за ползване на обекта /протокол обр. 16/, но не по-късно от 3 месеца след приемане на завършените работи с двустранния констативен протокол между страните по договора и останалите 2,5 % с включен ДДС, инвеститорът отнася в депозитна сметка на името на главния изпълнител, която се освобождава заедно с начислената лихва, по писмено нареждане на инвеститора на основание на подписан двустранен протокол в срок до 3 дни след изтичане на едногодишен срок от издаване на разрешението за ползване на обекта.

Спорните по делото въпроси, въведени от ответника с отговора на исковата молба, са дали са определяни, предоставяни или удържани гаранции, както и дали издадените протоколи обр. 19 са за работи, съгласувани между страните, действително извършени и без недостатъци.

Приети са като доказателства протоколи обр. 19 от № 1 до № 17 за установяване завършването и за плащане на натурални видове строителни и монтажни работи, които са подписани само от страна на „Е.“ ООД. В тях са подробно описани извършените СМР и дължимата цена, като във всеки протокол е отбелязан какъв е размерът на 5 % гаранция, която сума е извадена от общия сбор. Видно е, че общият размер на сумата за 5 % гаранция по протоколи от № 1 до № 17 е 57 609,69 лева без ДДС или 69 131,63 лева с ДДС.

От изслушаните съдебно-счетоводни експертизи се установи, че ответникът е осчетоводил издадените му от ищеца фактури по протоколи обр. 19 от № 1 до № 14. Общата стойност на всички издадени фактури от „Е.“ ООД на „И.Т.“ АД е

1 200 772,86 лева с ДДС като същите се отнасят до протоколи с номера от 1 до 14 и не включат приспадане на гаранция 5 %, дължима от ищеца на ответника по договора за строителство, както и не включат протоколи с номера 15, 16 и 17.

По отношение на извършените СМР по протоколи обр. 19 с номера 15, 16 и 17 е имало висящ спор между страните, до приключването на който е било спряно настоящото производство. С решение от 17.08.2016 г. по т.д. № 2192/2015 г. на Софийски апелативен съд е отменено решението от 18.03.2015 г. по т.д. № 2985/2014 г. на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Е.“ ООД срещу „И.Т.“ АД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 163 ЗУТ за заплащане на сума в размер на 73 500 лева възнаграждение по договор за проектиране и строителство от 16.06.2008 г. и анекс № 1 от 08.07.2008 г. за извършени СМР по протоколи обр. 19 от № 1 – 17 и е осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 73 500 лева с ДДС, като част от възнаграждение по договора за извършени СМР по протоколи обр. 19 от № 1 до № 17, цялото в размер на 144 839 лева. С определение от 27.09.2017 г. по т.д. № 2549/2016 г. на Върховния касационен съд решението на Софийския апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване.