Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3825 от 18.09.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4915/2023
Вид
Решение № 3825
Подписан
18.09.2023
Състав
Владимир Руменов Руменов

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 126 и сл. · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 ал. 1 т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 43 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 и 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 и 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3825 гр. Пловдив, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330104915 по описа за 2023 година

Производството – по реда на чл. 235 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление: ГР. ПЛОВДИВ , УЛ. "Х. Г. ДАНОВ" 37 , против Х. И. С., ЕГН ********** до негов обект в ******, жилище в гр. **************************, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД и чл. 149 от Закона за енергетиката.

Ищецът извежда своите права от договор при общи условия. Твърди , че в качеството си на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43 от ЗЕ да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на гр. П., и по силата на договор при Общи условия доставило на Х. И. С., ЕГН:********** до негов обект в П., жилище в гр. ******************* топлинна енергия за периода от 01.10.2021 год. – 30.04.2022год. на стойност от 320.63 лв., която останала незаплатена в сроковете, договорени между страните. Енергията била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. Предвид неплащането, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в която (освен главницата) се заповядало за плащане и обезщетение за забава в размер на 31.21 лв. за периода от 02.12.2021г. – 26.01.2023г., и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Длъжникът възразил в срока по чл.

414 от ГПК, при което се иска от съда да установи вземането със сила на пресъдено нещо и 1 да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни , отрича да е потребител на доставяната от ищеца топлоенергия , включително защото не бил собственик на топлоснабдения имот; оспорва годността на представените от ищеца доказателства и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на ответника е топлозахранен от действаща абонатна станция и до него, чрез отделяне от сградната инсталация и отоплителните тела, е доставена енергия в общо количество от 2.589370 мегавата, като при дяловото й разпределение , е спазена методиката, представляваща приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № 16- 334 /06.04.2007г за топлоснабдяването. Енергия за отопление не е доставяна , стойността на претенцията се формира от стойността на битовата гореща вода до апартамента на ответника и разпределяната дялово и отделена от сградната инсталация топлоенергия.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на ищеца е правилно водено , а от доставената топлоенергия остават за плащане 320.63 лева от главницата и 31.21 лева лихва за забава за процесния период.

Искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 150 от Закона за енергетиката, допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за плащане , и това, предмет на иска.

Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази:

Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на П.

Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели, последните - при разкрита на тяхно име партида. Партидата за процесния имот е разкрита на името на ответника , но по делото липсват каквито и да било доказателства същият да е собственик или ползвател на топлоснабдения имот. Затова остава недоказано дали ответника е краен битов потребител на топлоенергия по смисъла на Закона за енергетиката, и оттам – недоказано остана съществуването на договор между страните.

Само заради казаното, исковете следва да бъдат отхвърлени, след като С. не е страна по договора при общи условия за доставка на топлоенергията от същото жилище.

Разноските остават за сметка на направилия ги ищец.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

2

РЕШИ:

Отхвърля исковете на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Х. Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, да бъде признато за установено по отношение на ответника Х. И. С., ЕГН **********, от гр.

**************************, че дължи плащане на следната сума ,за която е издадена заповед за плащане № 693 по частното гр. дело № 1200 по описа на ПРС за 2023г. – 320.63 лв. главница, стойност на топлинна енергия за периода от 01.10.2021 год. – 30.04.2022год., обезщетение за забава в размер на 31.21 лв. за периода от 02.12.2021г. – 26.01.2023г., и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3