Решение № 615 от 23.05.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 392/2025
- Вид
- Решение № 615
- Подписан
- 23.05.2025
- В сила
- 23.05.2025
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Мария Ангелова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1, т.2 и т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1, т.2 и т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 9, т.9а, т.10, т.11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 9, т.9а, т.10, т.11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 9, т.9а, т.10, т.11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20, и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20, и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20, и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 9, т.9а, т.10, т.11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 9, т.9а, т.10, т.11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20, и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.138 · Търговски закон
- чл.430 и сл. · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 615 гр. Пловдив, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300500392 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 от ГПК, чл.430 и сл. от ТЗ, чл.138 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „*******, чрез юрк.З. П., против Решение № 4846/05.12.2024г., постановено по гр.д.№ 16778/2022г. по описа на Районен съд -Пловдив, XXIII гр.с., с което е отхвърлен предявеният от дружеството против Т. М. Г., с ЕГН ********** установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1533,47 евро – главница по Договор № 006LD-R-002149/27.10.2011г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2316/28.03.2022г. по ч.гр.д № 4337/2022г. по описа на ПРС, XIX гр.с., поради погасяването по давност; както и са отхвърлени като неоснователни предявените от „******“ АД против Т. М. Г. установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът 1 дължи на ищцовото дружество следните суми по Договор № 006LD-R002149/27.10.2011г. както следва: 1592,10 евро - непогасена договорна лихва за периода 10.01.2012 г. – 30.10.2021 г. ; 876,95 евро - обезщетение за забава за периода 10.12.2011 г. - 12.03.2020г. включително; 44,25 евро -непогасена договорна лихва за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020г. включително и сумата от 736,23 евро - обезщетение за забава за периода 14.05.2020 г. – 24.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда - 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2316/28.03.2022г. по ч.гр.д № 4337/2022г. по описа на ПРС, XIX гр. с; както и е осъдено дружеството да заплати на адв. А. Д. П. от АК – *******, сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ответника Т. М. Г. безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна Т. М. Г., с ЕГН **********, чрез адв.А. П., е депозирал писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „*******“ АД против Т. М. Г. е заведена искова молба по чл.422 във вр. с чл.417 от ГПК искова молба, с която посочва, че на 27.10.2011 г. бил сключен Договор № 006LD-R002149, с който ищецът предоставил на кредитополучателя Г. С. П. сума в размер 1555 евро за погасяване на съществуващи задължения. За обезпечаване на задълженията на кредитополучателя на 27.10.2011 г. между ищеца и ответницата Т. Г., както и Н. П., били подписани договори за поръчителство, като съгласно чл. 11 от договора за поръчителство поръчителят се задължил при неизпълнение на главното задължение от страна на кредитополучателя и без да е необходимо банката да насочи иска си първо към кредитополучателя да внесе при първа покана доброволно всички дължими суми, включително лихви и разноски.
2
Ищецът изтъква, че крайният срок за погасяване на предоставения кредит съгласно т. 3 от договора бил 30.10.2021 г., като длъжниците не погасили задълженията си към банката по договора за кредит в този срок, като считано от падежа – 30.10.2021 г. целият кредит е станал изискуем. Конкретизира, че предоставеният кредит е изцяло усвоен от страна на ответницата на 27.10.2011 г. по банкова сметка, открита на името на кредитополучателя, като кредитът е просрочен считано от 10.12.2011 г. от общо 3758 дни към 24.03.2022 г. По кредита били просрочени общо 119 вноски по главницата съгласно погасител план към договора за кредит, които били дължими на падежи и размери, подробно описани в исковата молба. Поддържа, че тъй като кредитополучателят и поръчителите не са платили просрочените задължения в срок считано от датата на падежа - 30.10.2021 г. целият кредит е станал изискуем. Поръчителят отговаря солидарно заедно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнение на главното задължение, включително за лихви и разноски, предвид което ищецът предявил и иска по делото.
Към исковата молба прилага Договор за банков кредит № 006LD-R000630 от 23.06.2009г., ведно е погасителен план - приложение №1; Общи условия на „*******” АД за кредити на физически лица; Договор за поръчителство, сключен между „*****“ АД и Т. М. Г.; Извлечение от счетоводните книги на ПИБ АД. съгласно чл.417 т.2 от ГПК; Заявление за издаване на заповед за изпълнение; Изпълнителен лист 29.03.2022г., изд. по ч.гр.д. №4337/2022г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, ведно със Заповед за изпълнение; Молба за образуване на изпълнително дело; Покана за доброволно изпълнение е изх. №9363/05.09.2022г.; Съобщение от PC Пловдив за подадено възражение.
От ответника Т. М. Г. в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Възразява, че договорът за кредит от 27.10.2011 г. е недействителен на осн. чл.11, ал. 1, т. 9, т.9а, т.10, т.11 и т. 12 от ЗПК, което от своя страна водело до погасяване на договора за поръчителството, поради което ответницата не дължи предявеното от ищеца вземане. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност на вземането за главница, за всички падежирали вноски за периода до 5 г. преди датата на депозирането на заявлението по чл. 417 от ГПК, на вземанията за договорна лихва за всички 3 падежирали вноски за периода до 3 г. преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, както и вземания за наказателни лихви и обезщетения съгласно т.10 от договора за кредит, върху падежирали вноски за периода до 3 години преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В хода на производството е допусната поисканата от ищеца ССЕ, със задачи, подробно формулирани в исковата молба. В съд. заседание на 20.09.2024г. е прието без възражения от страните по делото заключението на ССЕ, изготвено от в.л. В. Ш.
Районният съд, за да отхвърли предявените искове, излага основни съображения, че са налице доказателства, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Направени са констатации, че в договора, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема.
Липсвала ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 19, 17 %. Мотивира, че съгласно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В посочената величина е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Наложен е изводът, че е посочен лихвен процент по заема, който е фиксиран, както и годишно оскъпяване по заема, но не е описано как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. На следващо място, нямало данни при формиране на размера на ГПР да е взета предвид и посочената в т. 8 от договора комисионна за ангажимент на банката, в размер на 2% върху неусвоената част от кредита, каквато не е плащана, тъй като в процеса страните нямат доводи и твърдения за частично неусвояване на заема. Процесният договор не е посочвал изрично размера на дължимия лихвен процент на ден, но годишният лихвен процент е уговорен в чл. 4 от договора, а съгласно чл. 4.13 от ОУ, дължимите лихви се 4 изчисляват въз основа на действителния брой дни, при година равна на 360 дни. Затова, дневният лихвен процент, макар и да не е числово определен, е изчисляем на база уговореното в договора и ОУ. Липсата на данни за лихвения процент на ден при упражняване на правото на отказ пречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Районният съд налага и извод, че кредитното правоотношение между страните е недействително на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Ответникът би дължал връщане единствено на главницата по сключения договор за кредит, която е в размер от 1479, 93 евро, съгласно заключението на вещото лице Ш. по ССчЕ, като се отчетат постъпилите частични плащания, които на основание чл. 23 ЗПК следва да се съотнесат към главницата по кредита. Остава дължима сума в размер на 1479, 93 евро - главница, а вземанията за възнаградителна и мораторна лихва са недължими на основание чл. 23 от ЗПК.
Районният съд е разгледал и направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност, което е с правно основание чл. 110 от ЗЗД. Посочено е, че с оглед констатираните недействителност на договора за потребителски кредит и липса на валидно договорно правоотношение между страните, погасителната давност се подчинява на правилата на неоснователното обогатяване, разновидност на което представлява разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Посочва, че давностният срок съгласно чл. 110 от ЗЗД е петгодишен и според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и ППВС № 1/1979 г. започва да тече от момента на престирането /даването/, извършено без основание – в случая ищецът сам признава, че кредитът е изцяло усвоен от ответника на 27.10.2011г. Районният съд е взел предвид, че давността е прекъсната с извършване на частични плащания от длъжника в полза на кредитора, всяко от които представлява признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" от ЗЗД. Наложен е изводът, че давността е прекъсната на 10.01.2012г., с последното плащане от длъжника. От последното прекъсване на давността до датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 25.03.2022г. са изтекли повече от пет години, тоест, погасителната давност за вземането е изтекла, което означава, че предявеният иск е неоснователен.
5
С въззивната жалба на „*******“ АД са направени възражения, че в договора за кредит, по-конкретно в т. 5, след посочване на ГПР и на общата дължима от кредитополучателя сума, като абсолютни числови стойности е възприето, че кредитополучателят дължи такса за разглеждане на искането за кредит и комисионна за отпускането на кредита. Принципно ГПР включва договорния лихвен процент и всички такси и комисионни, които се начисляват по кредита и в действителност представляват негово оскъпяване или цената, която потребителят следва да плати за ползвания от него кредит.
В конкретния случай от систематичното тълкуване на визираната договорна клауза, предвид че същата е поместена в разпоредбата за ГПР, следвало, че в него се включват тези дължими такси и комисиони. Отделно, в същата тази договорна клауза освен посочен в цифрово изражение ГПР, е упоменат и общият размер на дължимото от кредитополучателя задължение в размер на 3 3229,57 евро.
На следващо място, в погасителния план, който е неразделна част от договора, ясно и коректно е посочен размерът на главницата в началото и в края на месечния период, на договорната лихва и как се отнася към погасителната вноска, към която е включена разсрочената по размер застрахователна премия. Общият размер на кредитното задължение в погасителния план съответства на посочената в т.5 обща цена, дължима от потребителя за предоставения му паричен заем. ГПР включва и всички разходи по кредита. Съгласно т.6 от договора се дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 20.45 евро, с левова равностойност от 40 лв., а съгласно т. 7 от договора се дължи комисионна за отпускане на кредита в размер на 2 % от разрешения кредит. От посоченото следвало, че не са нарушени изискванията на чл.11, т.10 от ЗПК на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Видно било от договора, на потребителя е предоставена сума 1550 евро, срещу която е уговорено връщането й разсрочено в период на десет години, на равни месечни вноски от по 26,48 евро, формирани от главница, договорна /възнаградителна лихва/, при което така изчислено оскъпяването на което в края на погасителния период, не нарушава предвиденото нормативно 6 правило.
Разпечатката съдържа 25 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5dbc10f4-12b0-4974-9a53-a4f0ef67dc56