Решение № 133 от 10.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300502273 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 ГПК.

Подадена е въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве АД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление: град ****, чрез процесуалния си представител, юрк.П. Н., против Решение №181/26.05.2024 г., постановено по гр.д. №995/2023 г. по описа на Карловски районен съд, 1 гр. състав, с което е осъдено да заплати на С. Я. А. с ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Я. Т. А. с ЕГН: **********, двамата от с.**** в частта, с което е уважен иска за сумата над сумата от 1000 лв. до присъдените 7 000 лв., предявен като частичен иск за сумата от 15000 лв. от сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.10.2022 г. в с. **** с лек автомобил с peг. № ****, марка „Мерцедес“, модел „Е 200 ЦДИ“, управляван от водача Д. Н. Ш., застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва от 17.01.2023г. до окончателното й изплащане. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и необосновано. Конкретно, че неправилно съдът е приел, че не намира приложение чл. 51, ал. 2 ЗЗД и счита, че по безспорен и категоричен начин се е доказало значително съпричиняване от страна на С. А. за настъпване на застрахователното събитие и вредоносните последици. Вещото лице е констатирало, че липсва пешеходна пътека, пострадалата е предприемала пресичане на място, което не е обозначено за пешеходци, без 1 да се съобрази с приближаващия автомобил и скоростта му на движение. С. А. е извършила груби нарушения по чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДвП и на чл. 114, т. 1 от същия закон, които са извършени преди настъпване на неблагоприятното събитие са способствали в значителна степен да се осъществи механизмът на пътния инцидент. Счита, че по отношение на С. А. не е бил упражнен текущ и ефективен надзор от страна на пълнолетно лице от семейството й, въпреки че е била на 10 г., това задължение е вменено по силата на чл. 125, ал. 3 от СК и чл.

8, ал. 8 от Закона закрила на детето. Неупражненият от родителите надзор в момента на настъпване на ПТП е в пряка причинно-следствена връзка за възникналия вредоносен резултат. Счита се, че определеното застрахователно обезщетение от 7000 лв. е необосновано завишено и не съответства на установените релевантни за спора обстоятелства. Неправилно е приложен принципа на справедливостта. Установило се, че в резултат на ПТП на ищцата е поставена диагноза „*****“ /*****/. Съдебеният лекар декларира, че липсват конкретните прояви на *****то *****, последиците са отшумели в периода от 7 до 10 дни. Клиничният психолог Д. е подложила ищцата на клинични тестове, а в провелото се събеседване вещото лице забелязва, че С. А. е получила външна инструкция да заяви, че е имала *****, въпреки че не е имало обективни данни за това. Психологът Д. коментирала, че С. А. се намира във видимо добро физическо и психическо състояние.

Обжалва се решението на РС и в частта, с която е присъдена законна лихва за забава за сумата над присъдените 1000 лв. Иска се да се отмени решението в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли иска за тази част, при условията на евентуалност, ако се приеме жалбата за частично основателна, да се редуцира размера на присъдената сума. Претендират се разноски за двете инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв.П. К. като пълномощник на въззиваемата С. Я. А. с ЕГН **********, упървомощена от нейния баща и законен представител Я. Т. А. с ЕГН: **********, с който се оспорва същата като неоснователна.

Конкретно са изложени доводи, че възраженията на ответника за наличие на принос за увреждането са неоснователни. Неправилно ответникът счита, че пресичането е осъществено поради липса на какъвто и да било надзор на детето. От свидетелските показания се установява, че както от майка й, така и водача на застрахованото МПС, по отношение на С. е бил упражнен текущ и ефективен надзор. От заключението на САвТЕ се установява, че в момента на навлизане на пешеходката на платното водачът е имал техническа възможност да установи и да избегне произшествието чрез безопасно спиране, ако е бил реагирал в началото на опасната зона, а в случая е закъснял с реакцията. От показанията на водача на лекия автомобил Д. Ш. се установява, че е знаел, че наблизо има училище и е видял движещите се по десния тротоар група деца. Счита се, че възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на детето са неоснователни и недоказани. Неоснователно се твърди, че размерът на присъденото обезщетение е завишен. Правилно съдът е определил размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Вещото лице, което е по допусната СМЕ д-р П. пояснява, че главоболието, нарушения сън и промените в настроението са симптоми като 2 проява на ***** *****, които могат да се задържат до четири седмици при деца, като времето на възстановяване може и да е по-продължително, че е възможно припадъците, които е имала С. А., да са във връзка с травмата на главата от това ПТП, както и че съгласно съдебната психологическа експертиза на вещото лице Д. се установява, че преживяното от ищцата е довело до неудоволствени изживявания с неприятен емоционален облик, допуска се и продължително преживяване на стрес при сходни ситуации, както и трудно заспиване, неспокоен сън, кошмари, болезненост от телесните травми. Иска се потвърждаване на решението. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение и се претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение във връзка с оплакванията на жалбоподателя и като обсъди доводите и съображенията на страните, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 432/1/ КЗ във връзка с чл.

497,ал.1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Решението на РС, с което е отхвърлен частичният иск за разликата над 7000 лв. до 15000 лв., не е обжалвано и е влязло в сила.

Във ВЖ се твърди, че на 04.08.2023 г. ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“АД е превело на ищцата сумата 1182,98 лв., от която -1000 лв.- главница и 182,98 лв.- лихви за периода 17.01.2023 г. – 14.06.2024 г. От представеното пред ПОС платежно нареждане /на л.34 от д./ е видно, че на 17.06.2024 г. сумата 1182,98 лв. отново е върната по сметка на въззивника, поради това, че сметката на ищцата е била закрита.

Във ВЖ не се оспорва възприетата от РС фактическа обстановка, изложена, а именно, ч е на 24.10.2022 г. в с. ***** с лек автомобил с peг. № *****, марка „Мерцедес“, модел „Е 200 ЦДИ“, управляван от водача Д. Н. Ш., застрахован при ответното дружество при наличието на валидно застрахователно правоотношение към 24.10.2022 г., ведно със законната лихва от 17.01.2023г. до окончателното й изплащане, оспорват се твърденията в ИМ, че ищцата е получила ***** *****, ***** по долните крайници и корема, ***** на челото двустранно,на носа,на лява скула и лявата ушна мида;

Във въззивната жалба са изложени доводи, че е налице съпричиняване от пострадалия, а въззиваемата страна счита, че не е налице съпричиняване на вредоснония резултат.

От представените медицински документи епикриза на С. А. от УМБАЛ „Св.Георги“постъпила в клиниката на 19.2.2023 г. – изписана на 21.02.2023 г.; приетото съдебно медицинско удостоверение №1257/20122г. –л.10 от д.РС ; епикриза на С. А. от УМБАЛ „Св.Георги“ от 25.10.2022 г.

От заключението на приетата по делото СМЕ от 11.03.2024 г., изпълнено от в.л.доц.др М. П., неоспорено от страните което съдът кредитира като обективно и компетентно 3 изготвено, се установява, че на С. са били причинени: ***** на челото и по гърба на носа; няма травматични увреждания на вътрешни органи, няма счупвания на кости и др.; прието е че С. е получила ***** ***** /от прегледа на 24.10.2022 г./ а от прегледа на 25.10.2022 г. са описани: ***** на челото и по носа – двустранни, на лява скула и лява ушна мида, ***** *****, причинените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП; симптомите могат да се задължат при деца до 4 седмици, при С. 1-2 седмици, не е било нещо сериозно/от разпит на ВЛ в отрито с.з. на 20.3.2024 г./; мозъчните сътресения отзвучават за 7-10 дни; от прегледа и наблюдението на детето ВЛ е направило извод, че липсват прояви на мозъчна *****; не са наблюдавани припадъци.

От заключението на приетата по делото САТЕ от 15.03.2024 г., изпълнено от в.л.инж.

Т. П., неоспорено от страните което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че 1.В района на удара няма монтирани пътни знаци, няма обозначена пешеходна пътека; 2. С. е могла да види приближаващият се л.а. и ако не е навлязла на платното за движение, ударът нямало да настъпи; 3.в момента на удара л.а. се е движил със скорост 20,34км./ч, а в момента на навлизане на пешеходката С. на платното за движение, ако се е движил със скорост по-ниска от 46 км/ч, водачът Ш. е имал техническата възможност да спре л.а. преди мястото на удара и да избегне ПТП чрез безопасно екстрено спиране.

От показанията на разпитания свидетел –Д. Н. Ш.-водачът, извършил ПТП, се установява, че ПТП не е станало близо до училището; в далечината /към 15-20 метра/ видял деца да вървят и да се бутат; като наближили едно от децата изскочило направо на пътя от разстояние 1 метър пред колата; той натиснал спирачката, но не могъл да избегне удара; родител нямало с детето, когато го блъснал, имало други хора; той се движил с ограничението за населеното място; не се виждало къде е ударено детето, не е чул то да се оплаква къде е ударено и къде го боли.

От приложеното по делото Наказателно постановление №22-0281-001139/23.11.2022 г./л.170 от д.РС/, неоспорено от Ш., е видно, че на Д. Ш. му е наложена глоба за това, че 24.10.2022 г. в с.***** като водач на л.а.Мерцедес,рег.№***** е нарушил чл.117 от ЗДв.П като не е намалил скоростта или не е спрял при необходимост при наличието на деца и е допуснал ПТП.

От заключението на ВЛ от САТЕ и цит. Наказателно постановление следва извода, че вина за настъпилите увреждания има водачът на л.а.“Мерцедес“, който е нарушил правилата за ЗДв.П, вследствие на което е причинил на ищцата неимуществени вреди, описани в приетата СМЕ. Искът е основателен. Досежно размера:

Във ВЖ са изложени оплаквания досежно размера на уважения иск.

От заключението на приетата по делото СПЕ от 21.11.2023 г., изпълнено от в.л.А. Д. – *****, неоспорено от страните което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че претърпяната от С. А. катастрофа има отражение върху психическото й и емоционално състояние, което е възприето от нея като шоково събитие с нежелан, неприемлив и неудоволствен характер; причинените физически травми за период 4 от време са повлияни неудоволствено на физическата й активност, но нямат трайни отражения върху психичното й развитите и функциониране; към момента на прегледа състоянието на С. е нормално, без последици за психиката й. В с.з.ВЛ свидетелства за това, че когато бащата на С. я довел, й дал инструкции да каже, че е имала *****.

Св.М. А. А. – майка на детето С. установи, че когато станал инцидента, дошли комшии и й казали, че са блъснали детето; като отишла да я видо, С. била седнала на пътя – имала кръв н челото , на лакътя и на коляното, плачела и не можела да говори, цялата се тресяла, оплаквала се от болки, където имала кръв и от болки в крака; опитвала се да ходи, но накуцвала; в П., в болницата стояла 1 ден и след това се прибрали в *****, на следващия ден отново отишли в болницата на „Пещерско шосе“, защото детето имало главоболие; като се прибрали, детето имало постоянно болки в главата и на тялото; дали й Нурофен;1 месец детето не ходило на училище, всеки ден я боляло; след това се страхувало от колите, не искало да ходи на училище, след 4-5 месеца й ставало лошо в училище и получавало ***** и припадало,при което цялата посинявала в лицето; лекарите казали, че от страх мозъкът й не е добре и вечер не можело да спи; не искала да излиза сама навън и към момента /29.11.2023 г.-б.м./ имала неспокоен сън.