Определение № 379 от 16.09.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Варна , 15.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана В. Джамбазова

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20213000500404 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба вх.№ 2521/16.08.2021 год от Г.А Г., Г. Г. Д., СТ. Г. Г., СВ. М. СЛ., П. Д. М., М. П. П., В. П. Д., КР. Т. К., КР. Т. АТ., М. Д.

К., ИВ. Д. П., КР. Д. В., В. Д. Г., СВ. Н. АД., З. Н. М., ЕЛ. К. Д., ИВ. К. Д.,

ЕНЧ. ХР. В., Р.Х. П., В. Д. П., ЯНК. Г. СЛ., Д. Д. Д., Г. Д. Д., ИВ. Д. Д. , СТ. Д.

СТ. и ХР. СТ. В. – всички чрез адв. К.К. от АК Варна, срещу определение № 203/21.06.2021 год по гр.д. № 348/2021 год на Окръжен съд Добрич, с което е прекратено производството в частта по исковете, предявени срещу Р. Г. Д. за установяване нищожността поради привидност на договора за покупкопродажба на недвижими имоти, сключен на 18.06.2010 год между ответницата и наследодателя на ищците В.Г.К., под формата на нот.акт № 151, т. VI, рег. № 2431, дело № 535/2010 год на нотариус рег.№ 313, както и иска за разваляне на прикрития договор за прехвърляне на същите имоти срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение на същия от страна на ответницата.

В частната жалба се излагат доводи, че волеизявленията за отказ от исковете, предмет на гр.д. № 506/2014 год на ДОС, заявен от ищеца В.Г.К., както и за оттегляне на въззивната жалба по в.гр.д. № 120/2015 год по описа на Апелативен съд Варна, са унищожени с влязло в сила решение № 1

72/13.07.2018 по гр.д. № 270/2018 год на РС Ген.Тошево, потвърдено с решение № 1/03.01.2019 год на ДОС и определение № 691/22.10.2019 год по гр.д. № 1469/2019 год на ВКС на РБ. С оглед на това считат, че липсва валидно изразена воля за отказ от исковете, предмет на гр.д. № 506/2014 год на ДОС, поради което и не са приложими последиците на чл. 233 от ГПК.

Считат, че предявените искове са допустими, като изтъкват освен това, че искът за разваляне на прикритата сделка се основава и на обстоятелства, настъпили след прекратяване на предходното производство.

По изложените мотиви молят за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В постъпилия отговор от Р. Г. Д. чрез адв. Д.Ч. от АОК Бургас е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението. Претендира присъждане на разноски и представя доказателства за тяхното заплащане – договор за правна помощ и съдействие от 04.08.2021 год и пълномощно.

От доказателствата по делото е установено следното:

С решение № 435/03.12.2014 год по гр.д. № 506/2014 год на Окръжен съд Добрич е уважен иска, предявен от В.Г.К. срещу Р. Г. Д. за установяване нищожността поради привидност на сключения между тях на 18.06.2010 год договор за покупко-продажба на недвижими имоти, и е отхвърлен иска за разваляне на прикритата сделка за прехвърляне на същите имоти срещу задължение за издръжка и гледане. Ищецът е подал въззивна жалба срещу това решение, по която е образувано в.гр.д. № 120/2015 год на Апелативен съд Варна. С молба от 24.03.2015 год въззивникът е заявил, че оттегля подадената жалба и се отказва от предявените искове, поради което и с определение от 08.04.2015 год по в.гр.д. № 120/2015 год на Апелативен съд Варна е обезсилено първоинстанционното решение и производството по делото е прекратено.

Впоследствие с решение № 281/08.10.2015 год по гр.д. № 246/2015 год на Окръжен съд Добрич В.Г.К. е поставен под пълно запрещение, а с решение № 72/13.07.2018 год по гр.д. № 270/2018 год на РС Ген.Тошево са унищожени 2 волеизявленията за оттегляне на въззивната жалба и отказ от исковете поради невъзможност да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. Решението е влязло в сила на 22.10.2019 год, когато с определение по гр.д. № 1469/2019 год на ВКС не е допуснато до касация.

За да се преодолее силата на присъдено нещо, формирана с определението за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по гр.д. № 506/2014 на ДОС, не е достатъчно да бъде опровергана материалната сила на направеното от ищеца волеизявление за отказ от иска. Заличаването на процесуалните последици от това волеизявление следва да стане по предвидения в глава XXIV от ГПК ред.

За провеждането на тази процедура в чл. 305 от ГПК е предвиден тримесечен срок, който в случая започва да тече от момента на узнаване на новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Срокът е преклузивен и с изтичането му са прегражда възможността да се иска отмяна на определението, с което решението е обезсилено и производството – прекратено на осн. чл. 233 от ГПК. Това означава, че то не е загубило действието си, както и свързаната с него последица за недопустимост от ново предявяване на същия иск.

В случая ищците са узнали новото обстоятелство, а именно – недействителността на волеизявлението за отказ от иска на техния наследодател, на 22.10.2019 год и са пропуснали срока да поискат отмяна на определението от 08.04.2015 год по в.гр.д. № 120/2015 год на Апелативен съд Варна. Поради това новозаведените искове срещу същата ответница и на същите основания са недопустими, независимо от това, че по иска за разваляне на прикритата сделка се сочат и нови основания, настъпили след прекратяването на предходното производство. Това е така, защото този иск е обусловен от иска за нищожност на привидната сделка, а неговото предявяване е преклудирано по съображенията, изложени по-горе.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 203/21.06.2021 год по гр.д. № 3

348/2021 год на Окръжен съд Добрич, с което е прекратено производството в частта по исковете, предявени срещу Р. Г. Д. за установяване нищожността поради привидност на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 18.06.2010 год между ответницата и наследодателя на ищците В.Г.К., под формата на нот.акт № 151, т. VI, рег. № 2431, дело № 535/2010 год на нотариус рег.№ 313, както и иска за разваляне на прикрития договор за прехвърляне на същите имоти срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение на същия от страна на ответницата.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4