Решение № 1884 от 28.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1884 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261110202072 по описа за 2026 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Ел.Недялкова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2072 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. М. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-***/ 13.11.2025г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на И. И.

М., ЕГН-********** е наложено административно наказание-„Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДП, на основание чл.175А, ал.1 от ЗДП.

Жалбоподателят-редовно призован, ползва процесуален представител-адв. Ст. С. от САК, който пледира за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата. В жалбата са наведени аргументи за неосъществен състав на нарушение и липса на доказателства, свързани с извършването му. Въведени са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована,-гл.юрк. ***, който пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Приложено е писмено становище, в което се изразява становище по същество на нарушението и неоснователност на жалбата. Изложени са доводи за доказаност осъществените нарушения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност 1 на адвокатсктото вазнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:

На 02.10.2025 г. около 01:02 часа мл. автоконтрольор в ОПП – СДВР- акт. К. Т. се намирал заедно с колегата си св. Д. Д. в гр. София, на бул.“Симеоновско шосе“. На посочения булевард и кръстовището с ул.“Симеоновска“ в посока към ул.“Погледец“ ж-лят И. М. управлявал лекия си автомобил „***“ с рег. № *** като по време на управлението автомобилът се завъртял на задните гуми в кръг. Акт. Т. спрял водача за проверка. На място съставил АУАН № 3727804/ 02.10. 2025г. на водача И. М. като приел, че по време на управлението на автомобила използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с предназначението за превоз на хора и товари, като преднамерено и умишлено извежда МПС-то извън контрол, с което довежда до загуба на сцепление на задните гуми“дрифт“ в движение на ляво и дясно. В съставения АУАН било отразено, че по време на дрифта задната част на автомобила, управляван от М., се движи неконтролируемо по платното за движение като превъртане задните гуми и въртене на автомобила в кръг. В акта описаното било квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДП и бил връчен на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ на събраните писмени и гласни доказателства- показанията на акт. К. Т. и св. Д. Д., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,вр. чл. 84 от ЗАНН – АУАН;НП; справка – картон на водача; сведение, Декларация от жалбоподателя;

Декларация от св. Г. К.; Заповед № 513з-9335/ 09.09.2024г. на директора на СДВР; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121к-12547/ 12.09.2024 г. на министъра на МВР ;

Пълномощни и др.

При анализ на гореизброените доказателства следва да се отбележи, че от показанията на св. Д.Д. не се установяват обстоятелствата, изложени в съставения на 02.10.2025г. АУАН, като свидетелят заявява, че няма спомен за установеното нарушение и не съумя да пресъздаде точни детайли за конкретния случай. Поради това съдът предяви съставения от акт. Т. на св. Д., като след предявяването на АУАН същият потвърди участието си като свидетел, но не даде конкретна фактология на събитията.

От показанията на акт. Т. съдът прие, че на процесната дата водачът И. М. е управлявал л.а „***“ на бул.“Симеоновско шосе“ и на кръстовището с ул.“Симеоновска“ е завъртял автомобила на задните гуми като е направил кръг, което като маневра служителят на ОППСДВР е приел за дрифтене, поради което е спрял водача и му е съставил АУАН.

Актосъставителят сочи, че водачът е бил сам , а на булеварда е имало други лица, за които не дава данни да са установени. Съдът констатира, че показанията на актосъставителя са ясни, последователни и нетенденциозно поднесени, поради което ги кредитира. Относно механизма на реализиране на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът обаче намира, че не са налице безспорни доказателства, от които да се изведе съзнателно управление на МПС, извън въведените в ЗДП правила за ползване на пътищата, отворени за обществено ползване.

В показанията си актосъставителят очертава фактите, свързани с направените констатации относно завъртане на автомобила в кръг, като описва едно завъртане на колата на задните гуми, но не дава данни за маневри, които се отнасят към "умишлено извеждане на автомобила извън контрол" или да е извършвал така нареченото "дрифтене". Съдът отчете, че изложеното от актосъставителя по-скоро е продуктивано от субективност на възприятията и представлява хипотетичност на твърденията, като същевремноно не е подкрепено от други доказателства. Поради това съдът не прие за установено по несъмнен начин, че са доказани твърденията в АУАН, че водачът И. М. е довел до загуба на сцепление на задните гуми и „преднамерено и умишлено извежда МПС-то извън контрол, с което довежда до загуба на сцепление на задните гуми“дрифт“ в движение на ляво и дясно“.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

2

При извършената служебна проверка съсдът констатира, че АУАН и НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона и в предвидените в ЗАНН давностни срокове.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДП, която е императивна и регламентира забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В АУАН и НП е прието, че жалбоподателят е осъществил т. н. "дрифтене“, което е възприето в практиката като умишлено и демонстративно управление на МПС, чрез което съзнателно се губи контрол върху автомобила чрез форсиране на двигателя, което води до загуба на достатъчно сцепление на задните колела на МПС, промяна на траекторията му – напречно спрямо пътя, под влиянието на тежестта. От обективна страна в акта и НП е въведено твърдение, че ж-лят И.

М. извежда л.а „***“ извън контрол, с което довежда до загуба на сцепление на задните гуми „дрифт“ в движение на ляво и дясно, като се движи неконтролируемо по платното за движение. В хода на съдебното следствие бе установено, че в конкретния случай жалбоподателят е извършил завъртане в кръг с автомобила, но не и че е предприел преднамерено и умишлено дрифтене, т. е. става въпрос за еднократно подобно движение, поради което не може да се възприеме, че е желано и целено от водача с умисъл за дрифтене.

Следва да се отбележи, че в хода на проверката, предприета на място от служителите на ОПП-СДВР не са установени лица-очевидци. Изложеното от актосъставителя в хода на съд.следствие, обсъдено в контекста на липсата на показания на незаинтересовани свидетели и на други несъмнени доказателства за преднамерено рисково шофиране на жалбоподателя, не позволява категоричен извод за умишлено реализиране на състава на нарушение по смисъла на чл. 104б, т. 2 от ЗДП. В случая съдът прие, че НП е издадено без да са обезпечени доказателства във връзка с ангажирането на отговорността на жалбоподателя, поради което НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По делото не са претендирани разноски от страна на жалбаподателя, поради което такива съответно не следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-4332-028856/ 13.11.2025г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на И. И. М., ЕГН-********** е наложено административно наказание-„Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДП, на основание чл.175А, ал.1 от ЗДП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3