Решение № 260070 от 27.10.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ _____ гр. Варна, _______10.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Д. ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№372 по описа за 2020г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както следва: 1/ от „БЕЛИСИМА“ ЕООД, гр.Добрич, чрез адв.Д., срещу постановеното решение №133/28.10.2019г. по т.д.№349//2018г. на ОС – Добрич, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу К.Г.К. и М.Д.К. иск за солидарното им осъждане с ЕТ „Емоция – К.Г.К.-К.К.“, гр.Добрич да заплатят сумата от 40 000лв., дължима въз основа на подписаното между страните, на 17.06.2018г., Споразумение към анекс от 09.05.2018г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и движими вещи от 09.05.2018г.

В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства. От същите се установява, че между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е прекратен по общото им съгласие с подписаните Анекс и Споразумение. Изрично в същия страните са предвидили, че предмета на договора е кумулативен, а именно недвижимият имот и интериорното и екстериорното обзавеждане и оборудване на имота, като нито една от тях няма право да иска прехвърляне на собствеността или заплащането само на част от общо уговорения предмет. В Анекса е предвидено, че цената по сделката се увеличава със 100 000лв., от които „40 000лв. са заплатени от купувача на продавачите при подписване на настоящото споразумение, а остатъкът от 60 000лв. е платим в срок до 15.06.2018г…“. Договорено е още, че ако предварителния договор бъде развален, платената по този анекс сума се връща от продавача на купувача в срок до 40 дни от прекратяване на договора.

Уговорката за общо плащане по целия предмет на договора остава непроменена, като е прието, че с прекратяване на договора продажната цена е платена общо на всички продавачи, при което връщането ѝ се дължи по същия начин – солидарно от всички ответници.

При това и съобразно текстовете на споразумението, отговорността за връщане на платеното по договора е обща и солидарна от всички продавачи така, както е предявен иска. По силата на предварителния договор извършеното плащане следва да се приеме като извършено общо за всички продавачи. Нещо повече – съществува изрична клауза, че получената част от цената се разпределя по дължимото по целия договор, т.е. общо.

По същество моли съда да отмени решението в оспорената му част и да уважи предявения иск за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят процесната сума. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемите страни

ЕТ „Емоция – К.Г.К.-К.К.“, гр.Добрич, К.Г.К. и М.Д.К. с писмен отговор, чрез адв.В., оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че решението в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Сочат, че доколкото договорът е такъв с отделни продавачи, притежаващи отделно имущество, то отговорността на продавачите към купувача би била солидарна само, ако е уговорена изрично. Това следва и от разпоредбата на чл.121 от ЗЗД, установяваща солидарността като изключение при гражданскоправните сделки. Солидарността в задълженията може да съществува само в определените от закона случаи или по договорка между страните. В конкретния случай ищецът не се е позовал на законов текст, а между страните няма постигнато подобно споразумение, за да може да се изведе извод, че е налице солидарно задължение за връщане на платеното по договора. Не е налице и получено от ответниците общо плащане, както се твърди в жалбата. Единственото плащане по договора е на част от продажната цена на собствения на ЕТ недвижим имот.

Нещо повече, приложимата норма е на чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.87 от ЗЗД, според която всеки е длъжен да върне това, което е получил в изпълнение на договор. Всеки от продавачите отговаря само за платената нему сума.

По изложените съображения предявеният иск за солидарно осъждане на К.К. и М.К. е неоснователен. Още повече, че в чл.2 от анекса от 09.05.2018г. страните са уговорили, че отговорността за връщане от продавача на купувача на платената по анекса сума се поема изцяло от ЕТ, поради което и физическите лица не отговарят за връщане на задатъка. В този смисъл е и постигнатото съгласие в споразумението от 17.06.2018г.

Твърди се още, че в процесния договор са обективирани две сделки за получаване от купувача на две отделни престации от различни продавачи, с уговорена индивидуална цена на всяка от тях и начин на плащането ѝ. Несъстоятелен е аргументът, че тъй като предмета на сделката е общ и плащането е общо, е налице солидарно задължение за връщане на даденото по договора. Още повече, че физическите лица - продавачи не са получавали никакъв задатък, за да са носители на задължение за връщането му.

По същество молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.

2/ от ЕТ „Емоция –

К.Г.К.-К.К.“, гр.Добрич, чрез адв.В., срещу постановеното решение №133/28.10.2019г. по т.д.№349/2018г. на ОС –Добрич в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „БЕЛИСИМА“ ЕООД, гр.Добрич, сумата от 40 000лв., дължима въз основа на подписаното между страните, на 17.06.2018г., Споразумение към анекс от 09.05.2018г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и движими вещи от 09.05.2018г.

В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Плащането на процесната сума, като елемент от фактическия състав на предявения иск следва да бъде установено от ищеца по делото. В хода на производството не са представени никакви доказателства, от които да се установява този факт.В чл.1, ал.4 от предварителния договор е уговорено, че всички плащания се осъществяват по банков път, а изменения на договора са допустими само в писмена форма. С анекса страните не са уговаряли различен начин за плащане, независимо от увеличаване на цената по сделката. По делото липсват каквито и да са доказателства за плащане на исковата сума по банков път или в брой.

Изводът на съда, че анексът представлява признание за получена сума е неверен и в противоречие със събраните доказателства. От последните е видно, че със споразумението страните са се договорили, че продавачите са изрядна страна по договора, както и са заявили, че с връщане на платената от купувача сума от 60 000лв., страните уреждат по окончателен начин последиците от прекратяването на договора. От представените по делото копия от документи е видно, че купувачът е заявил ползването на по-голям кредит и е имал нужда от по-висока цена по сделката.

Декларираното пред банката самоучастие в придобиване на имота е само в размер на 60 000лв., колкото е платеният в полза на едноличния търговец задатък.

Посочените обстоятелства не са обсъждани от съда при постановяване на решението. По делото липсват доказателства за извършено плащане на суми по анекса. Още в отговора на исковата молба е посочено, че подписването му е единствено с цел ищецът – купувач да получи кредит в по-голям размер.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че искът е основателен и доказан, заявява, че поддържа въведеното с отговора правопогасяващо възражение, че продавачът изначално не дължи връщане на задатъка, съгласно чл.6 от договора.

По същество моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна

„БЕЛИСИМА“ ЕООД, гр.Добрич, редовно призована, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК.

В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената от него жалба и оспорва тази на насрещната страна. По делото е безспорно установено, че договорът между страните е прекратен, а в споразумението, подписано от всички страни, изрично е признато получаването на сумата от 100 000лв.По същество моли съда да отмени решението в оспорената от него част и постанови солидарно осъждане на ответниците. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание и с писмено становище, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата на насрещната страна и поддържа подадената от нея. Твърди, че по делото не е доказано наличието на основание за солидарно осъждане. Не е установен и факта на предаване на сумата от 40 000лв., поради което и не са налице основания за присъждането и в полза на ищеца. Ответникът, като продавач по договора, е върнал всичко, което е получил като плащане по него, в какъвто смисъл са и представените доказателства.

По същество моли съда да отхвърли жалбата на насрещната страна, уважи тази подадена от него, като отмени решението в оспорената част и отхвърли предявените искове. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд.

Производството пред

ОС – Добрич е образувано по предявени искове от „БЕЛИСИМА“ ЕООД, гр.Добрич срещу ЕТ „ЕМОЦИЯ – К.Г.К. – К.К.“, гр.Варна, К.Г.К. и М.Д.К. искове за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 40 000лв., представляваща получени средства по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.05.2018г., на отпаднало основание след прекратяването му, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД.

В исковата и допълнителната искова молба /след направените уточнения/ се твърди, че на 09.05.2018г. страните по делото са подписали предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ търговски обект: ЗАВЕДЕНИЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ – БИРАРИЯ, находящо се в жилищна сграда в гр.Добрич, бул.“Двадесет и пети септември“ №17-19, ведно с интериорното и екстериорно оборудване и обзавеждане. Твърди се, че във връзка с договора страните по делото са подписали Анекс от 09.05.2018г. и Споразумение към Анекса от 17.06.2018г. В т.2 от последния е предвидено, че при разваляне на предварителния договор, независимо по каква причина, платената по анекса сума в размер на 100 000лв. се връща на купувача в срок от 30 дни. С т.1 от Споразумението от 17.06.2018г. страните са прекратили предварителния договор по взаимно съгласие, като продавачите са се съгласили да върнат на купувача – ищец продажната цена в размер на 100 000лв. в срок от 40 работни дни от подписване на споразумението. Този срок е изтекъл, като на ищеца е върната единствено сумата от 60 000лв.

Ответниците се легитимират като продавачи по договора и са действали съвместно, което обосновава солидарната им отговорност. Същата произтича от уговорките в договора, а именно дговорения кумулативен предмет, като купувачът няма право да иска прехвърляне на собствеността или заплащане само на част от общия уговорен предмет. Всяко извършено от купувача плащане по договора е отнасяно към целия му предмет, без да може да се разграничи за коя точно част е, поради което и подлежи на връщане общо от продавачите. В този смисъл е и уговорката за определяне на обща продажна цена по предварителния договор.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. По същество моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.