Решение № 130 от 12.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Ямбол, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Х.а Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Х.а Иванова Гражданско дело № 20252330102845 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Г. Х. против

„Кредирект“ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит от 05.06.2025 год. поради противоречие с добрите нрави и закона - разпоредби на ЗПК, кумулативно съединен с иск по чл. 55,ал.1,предл. 1 от ЗЗД за сумата от 1592 лв., като получена без основание

В исковата молба се твърди, че на 05.06.2025 год. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** за сумата от 3000 лв., при посочени условия50 % ГЛР, 62,78 % - ГПР , платим на 10 месечни погасителни вноски с посочени размери. Съгласно чл. 6/1/ от договора страните се споразумяват, че същият следва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения – поръчителство или безусловна банкова гаранция, като при неизпълнение на изискванията е дължима неустойка в размер на 2664, 63 лв., която следва да се плаща разсрочено като се кумулира към падежните вземания. Ищецът счита, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и договорна лихва, т.к. те намират своето основание в нищожна кредитна сделка. Счита,че договорът за кредит е нищожен по смисъла на чл.

11,ал.1,т.9 ЗПК – договорната лихва е уговорена в противоречие с добрите нрави, води до злепоставяне интересите на потребителя и извличане на изгоди за кредитора.

Договорът бил сключен при неспазване на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК, договореният ГПР излизал извън законоустановения максимум по чл. 19,ал.4 от ЗПК. На собствено основание нищожна била и неустоечната клауза, за което твърдение се излагат подробни доводи. Уговорената възнаградителна лихва надвишавала три пъти законната лихва за забава.Била налице и заблуждаваща търговска практика.

Посоченият в договора ГПР бил по-нисък от действителния, което представлявало предоставяне на невярна информация. В случая не била налице и хипотезата на чл.

26,ал.4 от ЗЗД, т.к. клаузата определяща ГПР не можела да се замени по право от повелителни правни норми. Към настоящия момент ищецът бил заплатил по договора 1 сумата от 4592 лв., поради което и претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1592 лв., като заплатена без основание по нищожен договор.

Претендира се уважаване на претенциите , както и присъждането на направените по делото разноски.

В депозирания в срок отговор ответното дружество оспорва исковете, като недопустими и неоснователни. Посочва, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск, т.к. успешното му провеждане няма да се отрази на правната му сфера по никакъв начин. По основателността на исковете се посочва, че същите са изцяло неоснователни, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Твърди се, че са покрити всички изисквания на ЗПК. Договорът бил валиден и сключен при спазване на всички законови изисквания. Спазени били всички закрепени в чл. 11,ал.1,т.9 и т.10 ЗПК изисквания при формиране на ГПР. Уговорената неустойка не била включена в ГПР, т.к. в случая била уговорена под отлагателно условие и проявление на свободата на договарянето. Била начислена едва на 15 – я ден от сключване на договора, т.е. не била дължима към датата на сключване. Оспорва се да е налице заблуждаваща търговска практика. Оспорената неустойка била действителна като санкция за неизпълнение на поети с подписване на договора ангажименти.

Предоставянето на обезпечение е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в насрещните права и задължения. Освен това в случая кредиторът осигурил достатъчно дълъг срок за предоставяне на обезпечение.

Кредитополучателят разполагат с 14- дневен срок за отказ от договора, от което право не се възползвал. Не било налице и противоречие на договорната неустойка с добрите нрави. Същата била компенсаторна. Не била налице и неравноправност по смисъла на ЗЗП, респ. нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП. В случая по ясен и разбираем начин била предоставена цялата необходима преддоговорна информация, като кредитополучателят бил надлежно информиран за правата и задълженията си. На самостоятелно основание се посочва, че ищецът е сключил общо шест договора за кредит съдържащи неустоечна клауза, което опровергавало твърденията му за липса на информация и че клаузите накърняват добрите нрави. Ищецът многократно се бил запознавал с условията на подобен вид договори . Ето защо процесният договор следвало да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните по предоставени идентични кредитни продукти при идентични условия. От неоснователността на установителния иск следвала неоснователността и на осъдителния, като точния размер на платеното над главницата бил 1588, 50 лв.

В с.з. ищецът редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че на 05.06.2025 г. между е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № *** между ответника като заемодател и ищеца като кредитополучател, копие от който е представено с исковата молба, за сумата от 3000 лева, реално предоставена от дружеството съобразно договорките. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент - 50 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 62, 78 % и обща сума за погасяване-3 895, 37 лв.

Съгласно чл. 6 от договора за кредит, същият ще бъде обезпечен с поръчител/и.

Записани са посочените в исковата молба изисквания към поръчителя/ите, вкл. осигурителният му доход да бъде в размер, не по малък от три пъти размера на 2 минималната работна заплата, както и да има определен кредитен статус. Договорът за поръчителство следва да се подпише в срок до 14 дни от сключване на договора за кредит. Според чл. 13.5 от договора , в случай, че заемателят не изпълни тези изисквания, дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 664, 63 лева, дължима в пълен размер от деня след изтичане на договорения от страните 14-дневен срок.Сред обстоятелствата, определящи размера на неустойката, е и рискът, който кредиторът поема при необезпечаване на кредита.

Със Споразумение за консолидиране на плащания от 05.06.2025 г. е договорено включване към погасителните вноски за главница и лихва и на задължението за неустойка, като дължимите плащания стават в месечен размер на по 656 лв., платими на датите на вноските по погасителния план към договора. Безспорно е още, че на ищеца е начислена неустойката, тъй като не е осигурил в срок поръчител, посочен в договора.

В клаузата на чл.13 ал.7 от договора изрично е посочено, че в ГПР не са включени разходите за неустойка на осн. чл. 19 ал.3 т. 1 от ЗПК. В чл.3 ал.6 от договора е записано, че годишният процент на разходите /ГПР/ е изчислен по начина, посочен в Приложение № 1 към ЗПК и включва в себе си възнаградителната лихва.

Крайния срок на договора е 06.04.2026 г.

Ищецът е представил платежни нареждания, видно от които е внесъл по сметка на ответника следните суми с основание процесния кредит – на 31.07.2025 год. – 710 лв., на 05.08.2025 год. – 652 лв. и на 15.08.2025 год. – 3230 лв.

В подкрепа на твърденията си ответникът е представил доказателства, че на ищеца е била предоставена необходимата преддоговорна информация ,вкл. справка за движение и извършване плащания по кредита.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове по чл.26, ал.1 предл.1 и чл.

55,ал.1,предл. 1 ЗЗД.

Така предявените искове съдът намира за допустими, предявени от легитимна страна и при наличието на правен интерес от страна на ищеца, като възраженията на ответника в тази насока се преценяват като неоснователни.

Страните не спорят, че на 05.06.2025 год. между тях е бил сключен договор за кредит, вкл. относно реалното предаване на сумата,както и че за погасяване на кредита ищецът е превеждал суми, като се спори относно техния размер.

В случая по делото е установено, че процесният договор за кредит е сключен при условията на ЗПФУР. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.

5, ал. 9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. "стандартен европейски формуляр" съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен 3 носител, както и в случаите по ал. 10 - при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор с потребител, а в конкретния случай ищецът се е позовал изрично на наличието на такива, водещи и до плащания на парични суми без основание в полза на ответника.

На първо място следва да се установи дали процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на валидност, предвидени в ЗПК. На основание чл.

22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според, ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В § 1 т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б (основен лихвен процент плюс 10 %). Според чл.1 ал.1 от Постановление на Министерския съвет на Република Б № *** от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Б народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, а съгласно ал.3 лихвеният процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година e приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли e приложим за второто полугодие.