Присъда № 4 от 15.01.2025, Районен съд - Плевен

МОТИВИ

/ Присъда №4/15.01.2025г. по НОХД №1910/2023г. по описа на РСПЛЕВЕН/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу М. Х. Х. ЕГН: ********** – за това, че за времето от неустановена дата на месец януари 2020г. до 21.08.2020 година включително, при условията на продължавано престъпление, в село ***, област Плевен и в град Гулянци, област Плевен, извършил следните деяния:

1. на неустановена дата през периода месец януари 2020 година месец февруари 2020 година включително в село ***, област Плевен се заканил на И. П. Н. ЕГН: ********** с убийство - казал му, че ще го ***, ще му запали къщата и семейството - като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

2. на 21.08.2020 година в град Гулянци, област Плевен, се заканил на И. П. Н. ЕГН: ********** с убийство - казал му, че ще го *** и направил драскотини по лицето му с контактен ключ за лек автомобил, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.2 ал.1 НК.

Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по несъмнен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на около шест месеца, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК, да бъде отложено за срок от три години.

Частният обвинител И. П. Н. се явява лично и с упълномощен повереник. Поддържат повдигнатото от Прокуратурата обвинение и считат същото за доказано по несъмнен начин. Солидаризират се с позицията на Прокуратурата относно вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия.

Подсъдимият М. Х. Х. се явява лично и с упълномощен защитник.

Не се признава се за виновен, като се ползва от правото да даде обяснения, в които излага собствена версия за случилото се. Пледира да бъде признат за невинен и да бъде оправдан. В този смисъл пледира и упълномощеният защитник, който развива подробни съображения в посока на това, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Изтъква, че показанията на свидетелите И. Н., А. С., П. С., не се ползват с убедителност и не следва да бъдат кредитирани; от друга страна, счита за достоверни показанията на свидетелите Д. Х., Т. П., К. К., и обясненията на подсъдимия – и намира, че следва да им бъде дадена вяра. В този смисъл изтъква, че не са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението - и че същото не е 1 доказано по несъмнен начин; отбелязва, че сигналът, подаден от страна на частния обвинител е след почти пет месеца и е бил отправен по повод на телефонно обаждане от страна на М. Х. и св.Г. Л., касаещо наложена финансова санкция на Н., във връзка с управление на МПС на територията на РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ. Отделно от това защитата счита, че фразите, за които Прокуратурата е повдигнала обвинение по делото, са извадени от техния контекст, а наред с това, не са отчетени психичните особености на личността на самия Н., обсъдени в хода на съдебно-психиатричната експертиза, от заключението на която се установява, че частният обвинител е с повишено нИ. на тревожност и разстройство в адаптацията. Наред с това, защитникът счита, че изречените от страна на подсъдимия думи по адрес на частния обвинител, са „…плод на афект и влошено психическо състояние, в резултат от неочакваното и недобросъвестно поведение на самият частен обвинител, който е поставил в риск търговската дейност на фирмата на подсъдимия“, т.е. че не се касае за съзнателно отправена закана по смисъла на чл.144 ал.3 НК; изтъква, че е трудно да се направи разлика между „…реална закана за убийство и използване на обичаен речников фон от страна на извършителя“, като в тази връзка словосъчетанието „***“, вкл. неговите производни изрази, са широко употребими в ежедневната реч, като биха могли, в зависимост от контекста, да изразяват разнообразни човешки емоции – от гняв до щастие. Защитникът счита, че наред с другото, липсват убедителни доказателства и за второто от двете процесни деяния, като изтъква, че се касае за дребни наранявания, които биха могли да са причинени по различен начин, включително – при самонараняване; същевременно, че въпреки данните за разположени в близост до сградата на РУ-ГУЛЯНЦИ охранителни камери, записи от такива не са приобщени нито в хода на досъдебното производство, нито – в съдебното, т.е. не са налице никакви обективни данни, освен твърденията на самия частен обвинител. Пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и да бъде оправдан.

След щателно обсъждане на събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

М. Х. Х. е роден на 1***, български гражданин, със средноспециално образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН: **********.

Към есента на 2019г., подсъдимият бил *** на „***“ ЕООДПЛЕВЕН, което дружество извършвало транспортни услуги. ***та на подсъдимия – свидетелката Д. Х. се занимавала със счетоводните работи на ДРУЖЕСТВОТО, а негов роднина по сватовство – свидетелят И. И., макар да управлявал собствена транспортна фирма, де факто, също подпомагал дейността на фирмата, управлявана от Х..

През есента на 2019г., свидетелят И. П. Н. търсел работа като шофьор. Посредством съдействието на св.И., на 18.11.2019 година, между И.

Н. като работник и „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН /ДРУЖЕСТВОТО, с *** – 2 подсъдимият Х./ - като работодател, бил сключен Трудов договор №00000010/18.11.2019г., като Н. бил назначен на длъжност „Шофьор лекотоварен автомобил“. Непосредствено след това, на свидетеля било предоставено съответно МПС и му бил възложен курс на територията на РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, а след завръщането му от същия курс, Н. извършил и курс на територията на ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ. Тъй като не бил доволен от условията на работа, в т.ч. – считал, че начина, по който му били възлагани превозите, го принуждавали да извършва нарушения на законодателството на споменатите по-горе две държави, след завръщането си от втория курс, св.Н. взел решение да напусне работа. На практика, св.Н. нямал лични отношения с подсъдимия, тъй като за започването на тази работа, бил в комуникация единствено със св.И. И.. Ето защо, още след първия си курс, св.Н. споделил със св.И., че не му допада работата и желае да напусне, а след споменатия вече втори курс, на неустановен ден в края на м.януари или началото на месец февруари 2020г., св.Н. оставил повереното му МПС /бус/ в базата на ДРУЖЕСТВОТО, находяща се в „***“ – ПЛЕВЕН, а ключовете – предал на свой колега, за да ги препредаде на подсъдимия Х., който към момента отсъствал от базата.

Когато научил за своеобразното напускане на св.Н., подсъдимият силно се разгневил. Така, на неустановена дата през месец януари-месец февруари, М. Х. се свързал по телефона с Н. и му потърсил сметка за напускането; по това време, Н. се намирал в дома си в с.***. Подсъдимият попитал Н. къде е и няма ли да ходи на работа, при което Н. отвърнал, че му е оставил всичко - буса и ключовете, както и че повече няма да работи при тези условия. Това разгневило подсъдимия още повече, който остро му заявил, че ще го ***, ще му запали къщата и семейството. На свой ред, св.Н. се притеснил от чутото, изпитал страх от отправените закани и се свързал със св.И. И.. Разказал му за протеклия телефонен разговор с М. Х., а св.И., на свой ред, поел ангажимента да разговаря с подсъдимия, за да не притеснява повече Н.. В края на м.януари-началото на м.февруари 2020г. последвали още няколко телефонни позвънявания от страна на М. Х., при които подсъдимият се заканвал на Н., че ще го ***, ще запали него и семейството му. При един от тези разговори, Н. пътувал с автомобил и бил заедно с фактическата си съжителка – св.П. С., като по време на разговора пуснал високоговорителя на телефона си и тя също чула отправяните закани от страна на М. Х.. В крайна сметка, след намеса на св.И. И., подсъдимият преустановил тези телефонни повиквания. Свидетелят Н. обаче изпитал страх, притеснение от случилото се; споделил за тези закани и със свой колега – Т. П., който работел за транспортната фирма на И. И.. На този етап обаче, Н. не пожелал да сезира правоохранителните органи, тъй като счел, че случаят, все пак е приключил, още повече, че междувременно, трудовото му правоотношение с ДРУЖЕСТВОТО било прекратено със Заповед №11/04.02.2020г., издадена от името на ***я на същото.

В края на месец юни 2020г., подсъдимият Х. бил призован в ОП3 ПЛЕВЕН, във връзка с работата по преписка №1238/2020г. по описа на ОППЛЕВЕН. Същата била образувана по отправена молба за правна помощ от страна на австрийските власти - за набавяне на сведения кое лице е управлявало конкретно МПС /регистрирано на името на М. Х./ - на 20.11.2019г., на територията на РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ. Преписката била разпределена за работа на свидетеля Г. Л. Л.. Подсъдимият Х. се явил в ОППЛЕВЕН и разговарял със св.Л. във връзка с посочената молба за правна помощ, като го уведомил, че всъщност, в очертания времеви период, автомобилът е бил управляван от И. П. Н.. В тази връзка, още от кабинета на св.Л., М. Х. се свързал по телефона със св.Н. и го уведомил, че трябва да си предостави личните данни, тъй като има наложена санкция от австрийските власти, датираща от времето, когато е извършвал курс за „*** ГХ“. Казал му, че е в ПРОКУРАТУРАТА и му дал да разговаря със св.Л.. От своя страна, Н. отказал да предостави личните си данни и преустановил телефонния разговор.

Така случилото се обаче, допълнително притеснило И. Н., защото свидетелят си спомнял отправените му от страна на Х. закани няколко месеца преди това и счел, че явно подсъдимият се опитва да му навреди, използвайки някакви свои познанства в Прокуратурата. Ето защо, скоро след така проведения телефонен разговор - на 01.07.2020г., И. Н. отправил Сигнал до НАЧАЛНИК на РУ-ГУЛЯНЦИ, като по случая била започната предварителна проверка. След нейното приключване, с Постановление от 10.08.2020г. било образувано досъдебно производство №Д-1953/2020г. по описа на РППЛЕВЕН. В рамките на така образуваното досъдебно производство, на 21.08.2020г. свидетелят Н., подсъдимият Х. и св.И. И. били призовани да се явят в РУ-ГУЛЯНЦИ. В близост до сградата на полицейското управление, подсъдимият забелязал Н. и решил да пристъпи към нова саморазправа. По това време Н. се придвижвал от сградата на полицейското управление към наблизо паркирания си лек автомобил; отключил същия, седнал на мястото на водача и отворил преден ляв прозорец на автомобила. В този момент, М. Х. изненадващо се приближил към Н. и използвайки, че прозорецът на предна лява врата е отворен, се пресегнал във вътрешността на автомобила, извадил контактния ключ от таблото на автомобила, след което започнал да нанася удари на Н. с ръка и с така държания ключ - в областта на лявата страна на главата на свидетеля, при което му причинил охлузвания – три драскотини /с дължина, съответно – около десет см, около четири см и около осем мм/ - в областта на основата на долен ляв клепач и лява скула, левия устен ъгъл, устния кант, които довели до страдание. Докато нанасял ударите, подсъдимият гневно викал на Н., че ще го ***, псувал го на майка и искал от него да подпише неустановени по делото документи. След това, подсъдимият се дръпнал настрани, св.Н. използвал възможността, излязъл от автомобила си и се върнал в сградата на РУ-ГУЛЯНЦИ, където се оплакал на свидетеля Н. С.

Н. – полицейски инспектор при същото РУ, за това ново посегателство над неговата личност. Впоследствие, на същия ден, Н. бил прегледан от лекар при КСМД при УМБАЛ „Д-р Г.***“ ЕАД-Плевен и му било издадено СМУ 4

№**/2020г.

От друга страна, в хода на досъдебното производство М. Х. Х.

ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.2 ал.1 НК.

Съдът основава възприетата по – горе фактическа обстановка, върху следните доказателствени материали: показания на свидетелите Н. С. Н. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, И. П. Н. дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 НПК, П. П. С. - дадени в хода на съдебното следствие, Т. С.