Решение № 53 от 16.07.2021, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 206/2021
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 16.07.2021
- В сила
- 16.07.2021
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Соня Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. Шумен , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Азадухи Ов. Карагьозян
Теодора Енч. Димитрова
Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213600500206 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образовано по въззивна жалба на С. СТ. В., действаща чрез особения представител адв. Й.С. от ШАК срещу решение № 260010/21.01.2021 г. по гр.д. № 1703/2019 г. по описа на РС – Нови пазар в частта, в която е признато се установено, че дължи на « Агенция за контрол на просрочени вземания « ЕООД сумите от 473.46 лева – главница по договор за паричен заем № 3020369 от 22.08.2017 г., сключен между нея и « Изи Асет Мениджмънт « АД, 23.86 лева – договорна лихва по същия договор и 75.29 лева – лихва за забава за плащане по договора за периода 01.03.2018 г. – 27.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019 г. до окончателното й плащане, и е осъдена да заплати на ищеца 293.79 лева – разноски по делото и 32.16 лева – разноски по ч.гр.д. № 1008/2018 г. по описа на НПРС.
Жалбоподателката намира решението за постановено в противоречие със закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано по съображения, подробно изложени във въззивната й жалба, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени в обжалваните части и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове изцяло, респ. – да върне делото за разглеждане от друг състав на същия съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият « Агенция за контрол на просрочени 1 задължения « ЕООД, ЕИК *, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрисконсулт Й.М. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение и присъждане на извършените по деловодни разноски.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и въззивна частна жалба от С.
СТ. В., действаща чрез особения представител адв. Й.С. от ШАК срещу определение № 260176/08.03.2021 г. по гр.д. № 1703/2019 г. по описа на РС – Нови пазар, с което е оставена без уважение молбата й за изменение в часта за разноските на постановеното по същото дело решение № 260010/21.01.2021 г..
Жалбоподателката счита определението за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата й, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи молбата й по чл.248, ал.1 от ГПК.
В предоставения му от съда срок въззиваемият по жалбата « Агенция за контрол на просрочени задължения « ЕООД, ЕИК *, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрисконсулт Й.М. е депозирал отговор, в който я оспорва като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната и въззивната частна жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по същество, въззивната жалба е частично основателна, а въззивната частна жалба – изцяло неоснователна, поради следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателката, с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на « Агенция за контрол на просрочени задължения « ЕООД сумите от 713.93 лева – главница, 51.50 лева – договорна лихва за периода 30.08.2017 г. – 28.02.2018 г., 446.22 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 116.11 лева – лихва за забава върху непогасената главница, считано от 01.03.2018 г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението – 27.08.2019 г., ведно със законата лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми и осъждане на същата да им заплати извършените по делото разноски.
За да обоснове претенцията си ищецът е навел твърдения, че за посочените вземания се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което има правен интерес от завеждане на установителен иск за тях. Въпросната заповед за изпълнение е била издадена въз основа на договор за паричен заем № 3020369, сключен между « Изи Асет Мениджмънт « АД като заемодател и ответницата като заемател, в който последната е удостоверила, че е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по заема.
2
Основанието, на което заявлението е подадено от ищеца е рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия / от 30.01.2017 г., на основание чл.99, ал.1 от ЗЗД и Приложение № 1 от 01.04.2019 г. към него, сключени между « Изи Асет Мениджмънт « АД и « Агенция за контрол на просрочени задължения « ЕООД, по силата на които процесните вземания са прехвърлени на заявителя изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно договора за заем, страните са се съгласили заемодателят да отпусне на заемателя сумата от 1 000.00 лева, както и, че със сключване на същия ще се рефинансира текущ заем на ответницата по договор за паричен заем № 2828277, в размер на 259.51 лева. Страните са направили и изрични изявления за прихващане на насрещни изискуеми задължения, по отношение на които договорът има силата на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Ответницата се е задължила да върне заема като заплати сумата от 1 111.32 лева, ведно с договорната лихва на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 41.61 лева, включваща първоначална главница и договорна лихва.
Ответницата е извършила плащания по договора в общ размер на 614.00 лева, като дължимата главница е в размер на 713.93 лева. Съгласно чл.2, т.5 от договора за заем, същата дължи и договорна лихва в размер на 40% годишно, като дължимата от датата на първата вноска – 30.08.2017 г. до датата на настъпване падежа на договора – 28.02.2018 г. е 51.50 лева. Съгласно договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в него, както и, в случай на неизпълнение на това задължение, да заплати неустойка, която се начислява еднократно след 3 дни от датата на сключване на договора и се дължи като допълнителна сума към всяка погасителна вноска Към момента дължимата неустойка се равнява на 446.22 лева. Тъй като от последната падежна дата – 28.02.2018 г. до завеждане на исковата молба ответницата не е погасила виновно задълженията си, дължи и мораторна лихва върху непогасената главница, в размер на 116.11 лева за периода от датата, следваща деня на последната погасителна вноска – 01.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението – 27.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до изплащане на сумата.
Назначеният на ответницата особен представител, в лицето на адв. Й. С. от ШАК е оспорила предявените искове като недоказани и неоснователни, навеждайки възражения за нищожност на неустоечната клауза по чл.4, ал.2 от договора за паричен заем поради противоречие с чл.143, т.5 от ЗЗП, като заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД и имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, както и за неравноправност на клаузите по чл.2, т.6 и т.8 и чл.4, ал.2 от договора.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за сумите от 713.93 лева и 51.50 лева, чл.92 от ЗЗД – за сумата от 446.22 лева и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 116.11 лева, като с решението си е признал за установено, че 3 ответницата дължи на ищеца сумите от 473.46 лева – главница по договор за паричен заем № 3020369 от 22.08.2017 г., сключен между нея и « Изи Асет Мениджмънт « АД, 23.86 лева – договорна лихва по същия договор и 75.29 лева – лихва за забава за плащане по същия договор за периода 01.03.2018 г. – 27.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019 г. до окончателното й плащане, и е осъдил ответницата да заплати на ищеца 293.79 лева – деловодни разноски в производството и 32.16 лева – разноски по ч.гр.д. № 1008/2018 г. по описа на НПРС, съразмерно с уважената част от исковете. Със същото решение съдът е отхвърлил исковете относно сумите 240.47 лева – главница по договор за паричен заем № 3020369 от 22.08.2017 г., 27.64 лева – договорна лихва по същия договор, 446.22 лева – неустойка по договора и 40.82 лева – лихва за забава за плащане по същия договор за периода 01.03.2018 г. – 27.08.2019 г..
Решението се обжалва от ответницата, чрез назначения й особен представител в частта, в която се признава наличието на нейни задължения към ищеца и е осъдена да му заплати деловодни разноски.
С молба от 22.01.2021 г. особеният представител на ответницата е поискал допълване на решението в частта за разноските като, на основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения му бъде присъдено допълнително възнаргаждение за явяване в три поредни заседания в размер на 100.00 лева.
С молба от 10.02.2021 г. ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските като бъде добавено заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 322.94 лева за назначения на ответницата особен представител и бъде отхвърлено искането за присъждане на допълнителни 100.00 лева на основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При условията на евентуалност, в случай, че в полза на особения представител бъдат присъдени допълнително 100.00 лева е поискал да му бъде предоставен срок за внасянето им и е заявил, че претендира и тях, в който смисъл моли да бъде допълнено решението.
С определение № 260176/08.03.2021 г. съдът е оставил без уважение подадената от особения представител на ответницата молба по чл.248 от ГПК.
При извършена проверка, съдът намери, че обжалваните съдебни актове са валидни и допустими.
Първоинстанционният съд е посочил неточно правната квалификация на предявените искове, което обаче не рефлектира върху допустимостта на постановеното от него решение предвид факта, че е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и е основал изводите си на относимите към тях доказателства.
По същество, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното:
4
На 22.08.2017 г. между « Изи Асет Мениджмънт « АД, в качеството на заемодател и жалбоподателката, в качеството на заемател е бил сключен договор за паричен заем № 3020369, по силата на който дружеството е предоставило на физическото лице потребителски заем в размер на 1 000.00 лева, подлежащ на изплащане на 27 равни седмични погасителни вноски от по 41.16 лева, включващи главница и договорна лихва, с падежни дати посочени в чл.2, т.5 от договора, при фиксиран ГЛП 40%. Съгласно чл.2 от договора, общата дължима сума от заемателя на заемодателя е била определена в размер на 1 111.32 лева, при ГПР 48.52 лева. В чл.1 е било посочено, че договорът е сключен на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и посочващ индивуалните условия по заема. Според чл.3, с подписването на договора страните са се съгласили да се рефинансира текущ заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем № 2828277, в размер на 259.51 лева, както и, че страните правят изрично заявление за прихващане на насрещни задължения, а именно от заемната сума по договора заемодателят прихваща задължението на заемателя по договор за паричен заем № 2828277. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума, като договорът има сила на разписка. В чл.4, ал.2 от договора е било уговорено, че ако не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по ал.1, заемателят ще дължи неустойка в размер на 669.33 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка погасителна вноска е добавя сумата от 65.95 лева. В чл.8 е било уговорено, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.10 е било посочено, че заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.
Разпечатката съдържа 35 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5db98b01-34db-456d-bd46-d075b0003e49