Присъда № 25 от 09.12.2024, Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 25/09.12.2024 год. по НОХД № 245 от 2024 год.

Подсъдимата А.Ю.Б., родена на ******, с ЕГН **********, е предадена на съд с обвинителен акт на прокурор при РП – Силистра, ТО – Тутракан, за това, че:

През периода м. октомври 2013 г. – м. юли 2024 г. вкл., в с. Търновци, обл. Силистра, след като е осъдена с Решение № 136 от 24.09.2013 г. по гр. д.

№ 242/2013 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в законна сила на 11.10.2013 г., изменено с Решение № 75/16.06.2017 г. по гр. д. № 21/2017 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в законна сила на 19.07.2017 г., да издържа свои низходящи – синовете си С.Ф.М., роден на ****, и М.Ф.М., роден на ****, с ежемесечна издръжка за всяко от децата си в размер на 77,50 лв. от 11.10.2013 г. чрез техния баща и законен представител Ф.М.М., съгласно Решение № 136 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 242/2013 г. по описа на РС – Тутракан, и 115,00 лв. от 19.07.2017 г. чрез лицето, осъществяващо заместваща грижа Т.И.М., съгласно Решение № 75/16.06.2017 г. по гр. д. № 21/2017 г. по описа на РС – Тутракан, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно:

44 месечни вноски за месеците: декември 2013 г.; от януари до декември 2014 г. вкл., .; от януари до декември 2015 г. вкл.; от януари до декември 2016 г. вкл.; от януари до юли 2017 г. вкл. с месечен размер на 77,50 лв., и 50 месечни вноски за месеците: от август до декември 2017 г. вкл.; от януари до декември 2018 г. вкл.; от януари до декември 2019 г. вкл.; от януари до декември 2020 г. вкл. и от януари до септември 2021 вкл. в размер на 115,00 лв. месечно за сина си С.Ф.М., общо в размер на 9 160,00 лв. и

44 месечни вноски за месеците: декември 2013 г.; от януари до декември 2014 г. вкл., .; от януари до декември 2015 г. вкл.; от януари до декември 2016 г. вкл.; от януари до юли 2017 г. вкл. с месечен размер на 77,50 лв., и 84 месечни вноски за месеците: от август до декември 2017 г. вкл.; от януари до декември 2018 г. вкл.; от януари до декември 2019 г. вкл.; от януари до декември 2020 г. вкл. и от януари до декември 2021 вкл.; от януари до декември 2022 г. вкл.; от януари до декември 2023 г. вкл. и от януари до юли 2024 г. вкл. в размер на 115,00 лв. месечно за сина си М.Ф.М., общо в размер на 13 070,00 лв., или общо 222 месечни вноски, явяващи се обща сума в размер на 22 230,00 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Представителят на РП – Силистра, ТО – Тутракан, пледира за признаването на подсъдимата за виновна по така повдигнатото обвинение и определяне на наказание по вид „лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за 1 срок от 3 години.

Служебният защитник на подсъдимата се присъединява към пледоарията на представителя на обвинението и също пледира за на минимално предвиденото наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено с 3годишен изпитателен срок.

Подсъдимата, след като се признава за виновна по така повдигнатото обвинение, изразява съжаление за стореното.

Съдът, след като анализира събраните в наказателното производство доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата А.Ю.Б. е родена на ******.

На неустановена по делото дата подсъдимата и св. Ф.М. заживели на семейни начала, като по време на съжителството им се родили четири деца – С.Ф.М., М.Ф.М., С.Ф.М. и С.Ф.М..

През 2013 г. подс. Б. и св. М. се разделили, като децата останали да живеят при баща си, а подсъдимата заминала за ***, където впоследствие се омъжила.

С Решение № 136 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 242/2013 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в законна сила на 11.10.2013 г., упражняването на родителските права по отношение на децата било предоставено на св. М.. Със същия съдебен акт подсъдимата била осъдена да издържа децата си с месечна издръжка в размер на 77,50 лв., платима чрез баща им. С Решение № 75/16.06.2017 г. по гр. д. № 21/2017 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в законна сила на 19.07.2017 г. размерът на издръжката бил увеличен на 115,00 лв.

На неустановена дата през 2014 г. подсъдимата узнала за осъждането си поради образуването на изпълнително дело. На 12.11.2014 г. по изпълнителното дело постъпила сумата от 700,00 лв., с част от която (560,00 лв.) покрила част от наличните си към момента задължения по издръжката.

През целия останал период подсъдимата не плащала никаква издръжка на децата си.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимата и прочетените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства: справка за съдимост; автобиография; декларация за семейно и материално положение на подс. Б.; Решение № 136/24.09.2013 г. по гр. д. № 242/2013 г.; протокол за доброволно предаване; Удостоверение за раждане на С.Ф.М.; Удостоверение за раждане на С.Ф.М.; Удостоверение за раждане на С.Ф.М.; Удостоверение за раждане на М.Ф.М.; вноска бележка от 24.11.2014 г. за сумата от 560,00 лв. по ИД № 23/2014 г.; протокол за доброволно предаване рег. № 362р-4296/16.04.2019 г.; Удостоверение за наследници на Ф.М.М.; Удостоверение за съпруг/а, родствени връзки на 2

Т.И.М.; Препис – извлечение от акт за смърт на Ф.М.М.; Заповед № ЗД/Д-ССТ-006/29.12.2016 г. по описа на Д „СП“ гр. Тутракан; Заповед № ЗД/Д-СС-Т005/29.12.2016 г. по описа на Д „СП“ гр. Тутракан; Решение № 75/19.06.2017 г. по гр. д. № 21/2017 г.; писмо изх. № СЛ/Д-СС-Т/148-014/22.01.2021 г. по описа на Д „СП“ гр. Тутракан; Социален доклад, изготвен от Д „СП“ гр, Тутракан за детето М.Ф.М.; Социален доклад, изготвен от Д „СП“ за детето С.Ф.М..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимата е наказателно отговорно лице. Същата е осъществила от обективна страна престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК. С Решение № 136 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 242/2013 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в законна сила на 11.10.2013 г., изменено с Решение № 75/16.06.2017 г. по гр. д. № 21/2017 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в законна сила на 19.07.2017 г., тя е била осъдена да издържа свои низходящи – синовете си С.Ф.М., роден на ****, и М.Ф.М., роден на ****, с ежемесечна издръжка за всяко от децата си в размер първоначално на 77,50 лв. (от 11.10.2013 г.), а след увеличаване на размера на издръжката с второто съдебно решение – на 115,00 лв. месечно (от 19.07.2017 г.). Изпълнителното деяние е довършено с неплащането на поне две месечни вноски, като в настоящия случай обвинението обхваща 222 такива в общ размер на 22 230,00 лв. Съставът на чл. 183, ал.1 от НК не изисква настъпването на каквито и да са вредни последици. От изложеното следва, че подсъдимата е осъществила от обективната страна престъпния състав, в който е обвинена.

От субективна страна съставът изисква деянието да е изпълнено умишлено. Изисква се също и наличието на допълнителен субективен елемент – съзнателност, който в голяма степен се припокрива с понятието за умисъл, а именно задълженото лице да е било наясно какви са основанието, размерът и падежът на задължението. Видно от събраните по делото доказателства (найвече наличното частично плащане още в края на 2014 г.) подсъдимата е съзнавала параметрите на своето задължение и въпреки това не го е изпълнила в размер на двеста двадесет и две месечни вноски. От изложеното следва, че тя е осъществила състава умишлено, тъй като е съзнавала обществено опасния характер на извършеното и неговите обществено опасни последици, но въпреки това е желаела и допуснала тяхното настъпване.

Поради това, че обвинението обхваща един сравнително дълъг времеви период (което би повдигнало въпроса за частично настъпила давност), съдът намира за необходимо да отбележи, че доколкото престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК следва да се окачестви като продължено (на трайно извършване), то на основание чл. 80, ал. 3 от НК давността за преследването му започва да тече от момента на прекратяването му (напр. когато задълженото лице започне да изплаща издръжката или когато настъпи някое от основанията за недължимостта

, като напр. пълнолетие на издържания). Такива обстоятелства, водещи до изтичането на давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (или абсолютния такъв по чл. 81, ал. 3 от НК), в настоящия случай 3 липсват, доколкото, от една страна, в периода подсъдимата не е започнала да изплаща издръжката, а от друга – Севилер Михайлов е навършил пълнолетие на 15.10.2021 г. (постановлението за привличане е от 26.07.2024 г., с което е прекъсната давността), а Мерт Михайлов е все още малолетен.

Воден от горното, съдът призна подсъдимата А.Ю.Б. за виновна в извършване на престъпление по смисъла на чл. 183, ал.1 от НК за това, че:

През периода м. октомври 2013 г. – м. юли 2024 г. вкл., в с. Търновци, обл.

Силистра, след като е осъдена с Решение № 136 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 242/2013 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в законна сила на 11.10.2013 г., изменено с Решение № 75/16.06.2017 г. по гр. д. № 21/2017 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в законна сила на 19.07.2017 г., да издържа свои низходящи – синовете си С.Ф.М., роден на ****, и М.Ф.М., роден на ****, с ежемесечна издръжка за всяко от децата си в размер на 77,50 лв. от 11.10.2013 г. чрез техния баща и законен представител Ф.М.М., съгласно Решение № 136 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 242/2013 г. по описа на РС – Тутракан, и 115,00 лв. от 19.07.2017 г. чрез лицето, осъществяващо заместваща грижа Т.И.М., съгласно Решение № 75/16.06.2017 г. по гр. д. № 21/2017 г. по описа на РС – Тутракан, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно:

44 месечни вноски за месеците: декември 2013 г.; от януари до декември 2014 г. вкл., .; от януари до декември 2015 г. вкл.; от януари до декември 2016 г. вкл.; от януари до юли 2017 г. вкл. с месечен размер на 77,50 лв., и 50 месечни вноски за месеците: от август до декември 2017 г. вкл.; от януари до декември 2018 г. вкл.; от януари до декември 2019 г. вкл.; от януари до декември 2020 г. вкл. и от януари до септември 2021 вкл. в размер на 115,00 лв. месечно за сина си С.Ф.М., общо в размер на 9 160,00 лв. и

44 месечни вноски за месеците: декември 2013 г.; от януари до декември 2014 г. вкл., .; от януари до декември 2015 г. вкл.; от януари до декември 2016 г. вкл.; от януари до юли 2017 г. вкл. с месечен размер на 77,50 лв., и 84 месечни вноски за месеците: от август до декември 2017 г. вкл.; от януари до декември 2018 г. вкл.; от януари до декември 2019 г. вкл.; от януари до декември 2020 г. вкл. и от януари до декември 2021 вкл.; от януари до декември 2022 г. вкл.; от януари до декември 2023 г. вкл. и от януари до юли 2024 г. вкл. в размер на 115,00 лв. месечно за сина си М.Ф.М., общо в размер на 13 070,00 лв., или общо 222 месечни вноски, явяващи се обща сума в размер на 22 230,00 лв.

При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид като отегчаващо вината обстоятелство високия размер на дължимата издръжка, а като смекчаващо такова наличните обективни предпоставки за извършване на деянието – създаването на семейство от подсъдимата в чужбина и фактическата невъзможност за установяване на контакт с децата. Съдът съобрази алтернативно предвидените в чл. 183, ал. 1 от НК наказания:

4 лишаване от свобода за срок до една година или пробация. Вземайки предвид коментираните по-горе отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, пледоариите на страните, както и с оглед постигането на целите по чл. 36 от НК, съдът намира за удачно да наложи по-тежкото по вид наказание, а именно ЛОС в минималния предвиден от закона размер от 3 месеца.

Съдът счита, че с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената, не е наложително същата да го изтърпи ефективно. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години.

Съдът отмени взетата в ДП мярка за неотклонение „подписка“ по отношение на подсъдимата.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.