Решение № 5911 от 06.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5911 гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря С.Р. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20211110163277 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от А.А.,против Н. ИЛ. П.,ЕГН **********,и Л.И. П.,ЕГН **********,и двамата с адрес ***,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от по 566,44 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 09.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,73,80 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 30.06.2021 г.,сума за дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г. в размер на 15,98 лева,ведно със законната лихва,считано от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,както и 3,08 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 30.06.2021 г.

В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за имот,находящ се в ***,при което ответниците следва да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период цената на доставена топлинна енергия не е заплатена и възлиза на 1128,89 лева. Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в срока по общите условия ищецът претендира мораторна лихва. С исковата молба са предявени и искове за заплащане на сумите за дялово разпределение и мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение. Ищецът твърди,че е претендирал вземането по реда на заповедното производство,но предвид депозирани възражения срещу издадената заповед за изпълнение за ищеца е налице интерес от предявяване на установителните искове. Моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.

1

Ответниците Л.П. и Н.П. чрез упълномощения им представител оспорват исковете – твърдят,че договорно правоотношение не съществува,искът е недоказан и неоснователен,не е доказано да е доставена топлинна енергия,формулират възражение за изтекла погасителна давност.

Молят съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Б.“ООД намира исковата претенция за основателна.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т.С.“ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против Н. ИЛ. П. и Л. ИЛ. П. за сумите 1128,89 лева главница за топлинна енергия,147,61 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,31,97 лева сума за дялово разпределение и 6,17 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,за които длъжниците отговарят при равни дялове – по 1/2. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 40522/2021 г. по описа на СРС,42 състав.

С нотариален акт от 07.07.2006 г. Е.Г. П. се легитимира като собственик на недвижим имот – АП. в *** с площ от 59,57 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници,Е.Г. П. е починала на 19.09.2019 г. като вдовица и е оставила за наследници по закон децата си Л. ИЛ. П. и Н.

ИЛ. П..

Установява се,че етажните собственици в сградата ***,като възложители,и „Б.“ООД,като изпълнител,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да извършва дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен след приемане на решение на общото събрание на етажните собственици.

Приети са фактури от 31.07.2019 г. и от 31.07.2020 г.

С договор,сключен между „Т.С.“ЕАД,като възложител,и „Б.“ООД,като изпълнител,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а възложителят се съгласява задълженията на отделните потребители да бъдат определяни според данните от дялово разпределение.

По делото са представени общи условия на „Т.С.“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Приети са индивидуални справки,съставени за недвижим имот – АП. в ***,както и документи за главен отчет,подписани за абонат.

Според заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след което се приспадат технологичните разходи за сметка на доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със 2 заключение за съответствие,при което представлява годно средство за търговско измерване,дяловото разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба,а дължимата главница без задължения извън процесния период възлиза на 1109,54 лева.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания на топлинна енергия,след въвеждане на изравнителните сметки има сума за възстановяване в размер от 11,04 лева,със суми за възстановяване не са прихващани задължения извън процесния период,дължимата главница за топлинна енергия е 1109,84 лева,сумата за дялово разпределение възлиза на 31,97 лева,лихвата за забава е в размер съответно от 151,04 лева върху главницата за топлинна енергия и от 6,49 лева върху сума за дялово разпределение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,относно което е издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай следва да бъде проведено доказване,че съществува договорно правоотношение,да бъдат установени уговорените права и задължения на всяка от страните,да бъде доказано доставеното количество топлинна енергия и да бъде определен размерът на цената на доставена топлинна енергия. С оглед регламентирането на иска като положителен установителен иск в тежест на ищеца е възложено провеждането на доказване за наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 09.07.2021 г.

Съдът приема за неоснователни доводите на ответниците за допуснато нарушение на правото им на защита предвид това,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство – макар заповедта за изпълнение да се издава в закрито заседание,с оглед обстоятелството,че препис от същата се връчва на длъжника,който има срок да подаде възражение,т.е. да заяви дали оспорва дължимостта на паричната сума,което има като последица образуване на гражданско дело и разглеждането на претенцията по общия исков ред,съдът намира,че е гарантирано правото на защита – на първо място,в заповедното производство,тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника,който може да изрази становище дали я оспорва,на второ място,в исковото производство,в което ответникът по положителния установителен иск разполага със същите възможности за защита,каквито имат и ответниците по осъдителните и по конститутивните искове.

Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде 3 възприето,че между страните съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което реализира продажба и доставка на топлинна енергия,каквото е доставяна и до процесния топлоснабден имот,а ответниците П. и П. са клиенти на топлинна енергия съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ. Цитираната разпоредба предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,а по отношение на топлоснабдените имоти в периода преди влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ,договорното правоотношение възниква предвид притежаваното право на собственост или вещно право на ползване. За да счете,че ответниците са клиенти на топлинна енергия,съдът взе предвид,че е представен нотариален акт,съгласно който наследодателката на ответниците е придобила право на собственост,респективно с настъпване на наследствено правоприемство правото на собственост при равни дялове е преминало в патримониума на ответниците. Доводът на ответниците чрез процесуалния им представител,че договорно правоотношение не съществува поради липса на сключен договор в писмена форма се явява неоснователен. В тази насока следва да бъде отчетено действието на материалния закон в темпорално отношение,както и да бъде взето предвид,че разпоредбата на чл.149,ал.1 от ЗЕ е приложима за правоотношения,възникнали след влизането й в сила. Софийският районен съд,отчитайки притежаваното от ответниците П. и П. право на собственост върху топлоснабдения имот,намира,че страните са обвързани от договорно правоотношение и ответниците са задължени да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока по общите условия.

Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се определят от общите условия на доставчика,а страните не доказват да са уговорили индивидуални условия,при което приложение намират именно общите условия. Съдът приема,че изводът,че ответниците са задължени да изпълняват договорните си задължения не се променя предвид довода,че е накърнено правото на собственост и възможността на собственика да си служи по какъвто начин прецени с вещта. Основополагащ правен принцип е всяко лице да зачита освен своите права,така и правата на останалите правни субекти. В хипотезата,когато сградата е топлоснабдена,въпросът дали да се ползва топлинна енергия за отопление,за битово горещо водоснабдяване се разрешава при съобразяване,че всяко лице е собственик на индивидуален имот и притежава съответни идеални части от общите части на сградата,т.е. зачита се волята на мнозинството,в какъвто смисъл е и решението на СЕС от 05.12.2019 г. по дела С-708/2017 г. и С-725/2017 г. Когато мнозинството от собствениците желае да бъде ползвана топлинна енергия в сградата и е сключен договор с дружество,което да реализира дялово разпределение,всеки от собствениците е длъжен да заплаща цената на топлинна енергия,определена от дялово разпределение. Същевременно настоящата съдебна инстанция намира,че не е налице основание да се счита,че има непотърсена услуга,в която насока ответниците не оспорват,че в имота им е ползвана топла вода. Предвид обстоятелството,че в имота е потребявана топлинна енергия за подгряване на вода,ответниците реално ползват топлинна енергия и се явяват задължени да я заплащат. Така мотивиран,съдът приема,че преценката за основателност на исковете следва да бъде реализирана при съобразяване дали ответниците са изпълнили своите договорни задължения. Провеждането на доказване на факта на точно 4 изпълнение на договорните задължения е възложено в тежест на ответниците,а в хода на производството ответниците не са доказали да са заплатили цената или част от същата. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява,че в сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия. Наличието на документи за главен отчет,подписани за абонат,изравнителните сметки,както и заключението по съдебно-техническата експертиза позволяват да бъде възприето,че исковете,предявени срещу ответниците П. и П. в частта за главницата са основателни до размера от 554,77 лева,а за разликата до пълния претендиран размер от по 564,44 лева исковете подлежат на отхвърляне. За да счете,че исковете следва да бъдат уважени за сумите в размер на по 554,77 лева,съдът взе предвид заключението по съдебно-техническата експертиза,според което доставената до имота топлинна енергия за процесния период,без да има включени задължения извън процесния период възлиза на 1109,54 лева,относно чието заплащане ответниците отговарят при равни дялове. Изводът на съда относно уважаване на иска за сумите в размер на по 554,77 лева не се променя предвид довода,че разпоредби от Наредба № 16334 са отменени като незаконосъобразни,тъй като отмяната на подзаконовия нормативен акт е считано от влизане в сила на съдебното решение,а в конкретния случай постановеното от петчленен състав на ВАС решение е в по-късен момент спрямо процесния период. Макар ответниците чрез процесуалния им представител да оспорват дължимост на парична сума за топлинна енергия от щранг лира в банята,която е обзидана,съдът,отчитайки действащата към процесния период нормативна уредба,както и при съобразяване разпита на вещото лице в проведеното съдебно заседание,че в конкретния случай липсва решение на общото събрание за определяне на диференциран процент топлинна енергия за щранг лира,ако е скрита,обзидана,намира,че исковите претенции следва да бъдат уважени за суми в размер на по 554,77 лева. Софийският районен съд приема,че исковете подлежат на уважаване и в частта за сумите в размер на по 15,98 лева за дялово разпределение,отчитайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза,от което се установява,че липсват плащания на суми за дялово разпределение. Съдът намира,че именно ищецът е активно легитимиран да получи паричните суми за дялово разпределение при съобразяване клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия. С оглед това,че съдът приема за основателни исковете спрямо всеки от ответниците за суми в размер на по 554,77 лева главница за топлинна енергия и по 15,98 лева за дялово разпределение,следва да бъде разгледано своевременно формулираното в писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност.