Определение № 391 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 391 гр. Пазарджик, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500213 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и следващи от ГПК.

Образувано е частна жалба от „СИ СЪРВИСИС МСН“ ЕООД, ЕИК 206433277, действащо чрез пълномощник адв.К. М. от САК срещу определение №3005/18.10.2024 г. по гр.д.№1904/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което е прекратено производството по делото в частта относно претенцията за мораторна лихва.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е отстранил нередовностите в исковата си молба в частта относно мораторната лихва. Иска се обжалваното определение да бъде отменено. Твърди, че с обжалваното определение първоинстанционния съд се намесва в решаване на търговския спор в полза на една от страните, което било недопустимо и имало белезите на шиканиране на съдебния процес, което давало възможност на ответника да избегне изплащане на задължението си.

Това съдържание на частната жалба, според въззивния съд, би могло да бъде квалифицирано, като такова по чл.100а, ал.1 ГПК и на жалбоподателя е нужно да му се посочи, че такова поведение, води до 1 прилагане на последиците по чл.100а, ал.2 ГПК, тоест съдът би могъл да счете за нередовни извършените действия.

В настоящия случай съдът няма да се занимава с този въпрос, тъй като частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Районният съд е сезиран с искова молба от „СИ СЪРВИСИС МСН“ ЕООД, ЕИК 206433277, представлявано от М.Н.-Г., със седалище и адрес на управление гр.Самоков, ул.„Софийско шосе“ №9 чрез адв.К. М. – САК против ВИНТЕХПРОМ“ АД, ЕИК 112033856, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.„Мильо Войвода“ №6, представлявано от П.П.Б. – и.д., с която се иска от съда да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2 880 лв.

Претенцията се основава на приложен към исковата молба договор и фактура №*******, издадена на ***** г., за която се твърди, че не е платена и до момента.

С разпореждания №3982/13.05.2024 г., №4755/10.06.2024 г. и №6247/29.07.2024 г. съдът е дал указания на ищеца да отстрани констатирани нередовности относно предявените искове, вкл. относно внасяне на дължимата държавна такса.

С разпореждане №7201/05.09.2024 год., съдът е дал на ищеца нов едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който да изпълни точно указанията на съда, дадени с разпореждания №3982/13.05.2024 г., №4755/10.06.2024 г. и №6247/29.07.2024 г. и да отстрани съществуващите нередовности на исковата молба, между които:

1/ Да уточни претенцията си за лихва за забава /мораторна лихва/, като посочи цената на иска и периода, за който претендира лихвата за забава /мораторната лихва/, с посочване на начален и краен момент /дата/;

2/ Да изложи конкретните обстоятелства, на които основава исковата си претенция за лихва за забава /мораторна лихва/, 2 включително да посочи от кога счита вземането за изискуемо;

3/ След уточнението - да заяви ясно и точно искане, като формулира надлежен петитум на исковата молба, съответстващ на обстоятелствената й част, включително и по претенцията за мораторна лихва;

4/ След уточнението относно цената на иска и в случай на претендирана мораторна лихва в размер на 262 лева - да довнесе държавна такса по делото по сметката на Пазарджишкия районен съд за държавни такси в размер на 39,52 лева, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 4 на сто върху цената на всеки един от исковете, но не помалко от 50,00 лева и да представи документ за внасянето й.

Указано е на ищеца, че при неизпълнение, производството по делото ще бъде прекратено.

Разпореждане №7201/05.09.2024г. е редовно връчено на адв.М. на 07.10.2024 г.

В дадения едноседмичен срок е депозирана уточнителна искова молба вх.№25097/11.10.2024 г., но съдът е приел, че нередовностите в частта относно претенцията за мораторна лихва не са отстранени, поради което с обжалваното в настоящето производство определение №3005/18.10.2024 г., е прекратил производството по делото в частта относно мораторната лихва.

Определението е правилно.

Съгласно трайно установената съдебна практика, за да приложи законосъобразно последицата, регламентирана в чл.129, ал.3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл.129, ал.2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности в исковата му молба. Разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК не може да бъде приложена и исковата молба не следва да бъде 3 връщана, ако не са отстранени нередовности в нея, за които на ищецът не са били дадени конкретни и ясни указания.

В настоящия случай, първоинстанционният съд е давал многократно ясни, точни и пълни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба на ищеца досежно иска за мораторната лихва.

По правната си природа претендиратната лихва е обезщетение за вредите от забава, поради неизпълнение на парично задължение, тъй нар. „мораторна лихва“. Искът за мораторна лихва е самостоятелен акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на който следва да се прилагат всички изисквания за редовност на исковата молба и който иск се различава от искането за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, което е последица от уважаването на осъдителен иск с предмет парично вземане. Искът за мораторна лихва е отделен иск, който има свое основание и петитум. При предявяването му следва да бъде посочен както периодът, за който се претендира вземането, така и размерът му с оглед определяне на цената, върху която ищецът дължи заплащане на държавна такса.

Съобразявайки това, съдът неколкократно е дал на страната указания за посочване на точния размер на мораторната лихва и периода, за който се претендира, които не са били изпълнени, поради което производството в тази част е било законосъобразно.

Отделно от това, дори и да се приеме, че е конкретизиран периода на претендирата мораторна лихва и нейния размер, няма доказателства да се изпълнени указанията на съда относно внасянето на дължимата държавна такса.

Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

4

С оглед изложеното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3005/18.10.2024 г. по гр.д.

№1904/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5