Решение № 3569 от 13.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3569 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20265330100367 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответникът Н. А. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., *** дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: 373,54 евро (730.57 лв. /седемстотин и тридесет лева и петдесет и седем стотинки/) – главница по договор за потребителски кредит *** от ***., сумата от 33,39 евро (65.30 лв. /шестдесет и пет лева и тридесет стотинки/) – договорна лихва за периода от ***. до ***., сумата от 123,14 евро (240.85 лв. /двеста и четиридесет лева и осемдесет и пет стотинки/) – мораторна лихва (обезщетение за забава), начислена за периода от ***. до ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***. (датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на задължението, като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 377 от ***. по ч.гр.д. № 795/2025г. на PC – Попово.

С писмения си отговор ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна.

Поддържа, че договорът за потребителски кредит и договорът за гаранция са нищожни, поради което се дължи единствено връщането на чистата стойност на получения кредит, която вече е изцяло погасена.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими и частично основателни, по следните съображения:

Установява се, че на ***. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (кредитодател) и Н. А.

Н. (кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит *** за сумата от 1000 лева – главница. Между „Файненшъл България“ ЕООД и Н. А. Н. е сключен договор за предоставяне на гаранция във връзка с посоченото кредитно правоотношение, по силата на 1 който „Файненшъл България“ ЕООД е изпълнило задълженията на кредитополучателя като солидарно отговорен длъжник и се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. На ***. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането на „Файненшъл България“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски паричен кредит *** от ***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като кредитодател и Н. А. Н. като кредитополучател, е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички начислени лихви. Уведомително писмо, с изх. № УПЦ-П-ФБ-ИАМ/4647444 от дата ***., е изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента, е било адресирано до длъжника, съгласно изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за извършеното прехвърляне на вземането.

Настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръхобременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществения интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите на договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи, ще надвишат размерите по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C-714/22.

Горните изводи се подкрепят от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло. От него се установява, че действителният годишен процент на разходите възлиза на 414,82 %. Предвид недействителността на договора за потребителски кредит, на основание чл. 23 ЗПК длъжникът е дължал връщане единствено на получената главница. От заключението на вещото лице се установява, че по кредита са изплатени суми в общ размер на 666,98 лева. Следователно правата на кредитора по договора, в които се е суброгирало „Файненшъл България“ ЕООД, възлизат на 333,02 лева (170,27 евро), до който размер искът за главницата следва да бъде уважен. Всички останали 2 искове подлежат на отхвърляне, доколкото акцесорните вземания не се дължат предвид установената недействителност на договора.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Ищецът е претендирал вземания в общ размер на 1 036,72 лв., от които е уважен единствено искът за главница до размер на 333,02 лв. (170,27 евро), поради което има право на разноски съразмерно с уважената част от претенциите.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 71,25 лв., от които 21,25 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е направил разноски в размер на 65,85 евро държавна такса, 150 евро депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 75 евро юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира за съобразено с фактическата и правната сложност на делото. Тоест, ищецът е направил разноски в общ размер на 327,28 евро. Съобразно уважената част от предявените искове, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 105,11 евро.

Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Процесуалният му представител претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 245,42 евро за заповедното производство и 245,42 евро за исковото производство, или общо 490,84 евро. Съобразно отхвърлената част от исковете, в полза на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 333,18 евро.

Сумите за държавни такси и разноски следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. А. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., *** дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 170,27 евро – главница по договор за потребителски кредит *** от ***., правата, по който са прехвърлени по силата на цесия от ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***.

(датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 377 от ***. по ч.гр.д. № 795/2025г. на PC – Попово, като

ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Н.

А. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., *** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над сумата от 170,27 евро до пълния предявен размер от 373,54 евро (730.57 лв. /седемстотин и тридесет лева и петдесет и седем стотинки/) – главница по договор за потребителски кредит *** от ***., сумата от 33,39 евро (65.30 лв.

/шестдесет и пет лева и тридесет стотинки/) – договорна лихва за периода от ***. до ***., сумата от 123,14 евро (240.85 лв. /двеста и четиридесет лева и осемдесет и пет стотинки/) – мораторна лихва (обезщетение за забава), начислена за периода от ***. до ***., като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 377 от ***. по ч.гр.д. № 795/2025г. на PC – Попово.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. А. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 3

203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 105,11 евро – разноски за исковото и заповедното производства.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на адв. Р. Н. Р. от АК-Пловдив, бул. № 180575455, сумата от 333,18 евро – възнаграждение за оказаната в полза на ответника правна защита и съдействие за исковото и заповедното производства.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4