Решение № 236 от 09.08.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Варна, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000247 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на В. Т. Н. срещу решение №37/26.02.2024г. по електронно дело 20233300100251 (ГД 251/23г по описа на ОС-Разград) в частта, с която е бил отхвърлен предявен от него срещу застраховател на осн.чл.432, ал.1 вр. чл. 493а ал.1 от КЗ иск за присъждане на справедлив остатък от обезщетение(над изплатена доброволно сума) за понесени неимуществени вреди, в резултат от смъртта на съпругата му, причинена от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист за горница над 30 000лв. до предявен остатъчен размер от 90 000лв. и са разпределени разноските.

С определение № 424/07.06.2023 г. въззивният съд е разгледал предварителните въпроси и допустимостта на производството, като наред с неотносимото позоваване на новонастъпило плащане, са докладвани и оплакванията на страните по обжалваната част от решението.

Въззивникът В. Т. Н., чрез адв. К., счита, че въпреки установяването на всички значими критерии за оценка на неимуществени щети от този вид, съдът не е остойностил справедливо и обосновано комплекса от негативни изживявания на пострадалия, не е отчел икономическите условия, изразени в лимитите на застрахователните обезщетения и общественото разбиране за справедливост, наложено в практиката на съдилищата в сходни случаи на вреди от загуба на човешки живот.

В подробно писмено становище по същество, пълномощникът обсъжда 1 доказаните предпоставки за възникване на правото на обезщетяване на преживените страдания на съпруг, внезапно загубил съпруга, към която е бил силно привързан и е живеел в сговор и взаимна обич и пледира за справедливо оценяване по утвърдени според съдебната практика критерии както на непосредственото травматично преживяване на внезапно настъпила смърт на най-близкия член на семейството, но и на продължителната и занапред стресова за преживелия съпруг липса на прекъснатото емоционално общуване с партньора, осъзната като невъзвратима загуба. Моли за отмяна на неправилната отхвърлителна част от решението и уважаване на предявения иск за горница до 90 000лв до достигане на адекватен на вредите справедлив пълен размер от 160 000лв.

Въззиваемият ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез упълномощен юрк. М. оспорва жалбата с доводи за едностранчиво излагане на факти без съобразяване на вече получени от ищеца 70 000лв. в рамките на рекламационното производство по уреждане на щетата. Счита, че с определения от съда допълнителен размер, обезщетението достига до стойност, адекватна на справедливо остойностяване на вредите при отчитане на установена приживе типична емоционална близост на съпрузи и интензитет и продължителност на скръбта, обичайна за такава загуба като накърняване на психичната сфера и икономическата конюнктура към момента на увреждането. Сочи, че не са били доказани нито изключителна близост, нито сериозни психо-травми на пострадалия, за да може да се обосновава завишен над 100 000лв. на застрахователно обезщетение. Позовава се и на доказания невисок имуществен статус на семейството като счита, че завишаването на размера би накърнило целта му като компенсация и би го превърнало в средство за повишаване на стандарта на живот и неоснователно обогатяване.

По същество, упълномощен от застрахователя адвокат пледира бланкетно със същите доводи за потвърждаване на правилно и законосъобразно определен размер на справедливото обезщетение от първата инстанция, като моли за отхвърляне на претенцията за неоснователна горница.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящото производство, конкретизирани от въззивника като дължимо в полза на адвоката му възнаграждение за предоставена безплатна услуга и от въззиваемия в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л.19).

За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена остатъчна претенция на съпруг на пешеходка, умъртвена в резултат на ПТП срещу застрахователя на виновния автомобилист по задължителната застраховка „гражданска отговорност“.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 493а ал.1 КЗ за присъждане на остатък от дължима, но незаплатена доброволно горница от 90 000лв. поискана над определено от застраховател обезщетение до справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на увредено от смърт на пострадал близък родственик лице, ведно със законната лихва от предявяване на претенция по чл. 380 КЗ 2 към застрахователя.

Ищецът е основал правото си на твърдения за понесени скръб и душевна болка, които изпитва вследствие на внезапната преждевременна смърт на съпругата, прекъснала силната емоционална връзка, общ бит и сплотена семейна общност. Позовал се е както на осуетените планове за очакваното бъдеще, изпълнено с вече изградени обич и взаимна привързаност, доверие и взаимопомощ, така и на промените, които настъпили в поведението му без оказваната до този момент морална и битова подкрепа на съпругата – станал апатичен, мрачен, затворил се в мъката си, отказвал контакти, имал проблеми със съня и мъчителни спомени. Посочил е, че по предявена застрахователна претенция на 28.03.2022г. застрахователното дружеството определило обезщетение в размер на само 70 000 лева и тази сума била получена по банковата му сметка. Становището на ищеца, че изплатената сума е недостатъчна да обезщети в цялост претърпените от него страдания е обусловило предявяването на иск пред съда за горница от 90 000лв, до справедливия размер на първоначално поисканата компенсация в размер на 160 000лв.

Въззиваемото застрахователно дружество – ответник, е възразил срещу търсения от ищците размер, като извън обосноваване на неподдържано пред настоящата инстанция възражение за значително съпричиняване на вредите от самата пострадала, застрахователят е оспорил обема на компенсацията за общ размер над 70 000 лева с доводи за недоказана дълбока емоционална връзка между съпрузите. Оспорена е и забавата на застрахователя, който е определил и изплатил своевременно достатъчна сума.

Правото на иск на косвено увредено от автомобилист лице е било надлежно упражнено, тъй като сезираният застраховател не го е удовлетворил в цялост при разглеждането на предявената извънсъдебно претенция.

Постановената от първата инстанция отхвърлителна част е допустим съдебен акт.

Решението, в частта, с която е била присъдена допълнителна горница от 30 000 като остатък над получената вече сума до определено от съда обезщетение на този пострадал, не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече установяване на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП. Обжалваната част от съдебното решение визира само остатъчна горница до поискан размер на компенсацията, тъй като не са излагани оплаквания по отричането на приноса на пострадалата пешеходка в причиняване на вредоносния резултат от деянието на застрахования.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено по същество следното от фактическа и правна страна:

Пред въззивния съд няма оплаквания по механизма на вредоносното събитие и значението на поведението на всеки от участниците в ПТП, установени от първата инстанция със заключението на вещи лица и в съответствие със съставомерните за престъпен състав обективни и субективни 3 елементи на деянието на осъден за транспортно престъпление водач (присъда № 6 от 14.04.2022 г. по НОХД № 53/2022 г. на ОС-Разград). Затова и въззивният съд възприема установените в първата инстанция факти на противоправното вредоносно поведение без съпричиняване, както следва: на 30.09.2021 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ХХ ХХ ХХ ХХ, застрахования водач нарушил правилата за движение по пътищата, като въпреки че е възприел преминалата покрай спрелия автомобил пешеходка, продължила движение по локално платно пред търговски обект, преди да започне движение на автомобила на заден ход в същото направление, не се убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и не е наблюдавал нито лично, нито чрез друго лице непрекъснато пътя зад автомобила за да предотврати опасността. Именно при тази необезопасена маневра, автомобилът ударил в гръб отдалечаващата се от него пешеходка М Н.а и я съборил, като смъртта й е била пряк резултат от тежка съчетана травма и несъвместими с живота увреждания на органи, премазани при двукратно преминаване на автомобила през тялото на пострадалата. Този особено мъчителен за пострадалата начин на настъпване на смъртта не може да не се отчита при емоционалното възприемане на травматичното събитие от нейните близки.

Безспорна е и се установява от приложеното пред ОС – Разград удостоверение за наследници брачна връзка на починалата на 57г. М Н.а и ищеца В. Н. (тогава на 61г.). Няма спор и по факта на уведомяването на застрахователя на 28.03.2022 г. за настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността за забава на застрахователя, както и извършеното от него плащане на само 70 000 лева от поискано обезщетение от 160 000лв.

Спорни са установените от първата инстанция факти относно изживените от съпруга на починалата емоционални страдания като неимуществени вреди от загубена връзка с най-близък член на семейството и правната им оценка по критериите за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. подлежат на обезщетяване неимуществени вреди, причинени от смъртта на най-близки лица - родители, деца, съпруг, доколкото се установи, че действително са претърпели вреди като негативни психически изживявания - емоционални страдания. Между най-близките родственици и съпрузи такава близост житейски се предполага, но не съществува законова презумпция за възмездяване, изключваща задължението за доказване съдържанието на съответната връзка, която да удовлетворява най-малко обичайното съдържание на връзка между обичащи се съпрузи ( ТРОСНГТК № 1/2016 г. на ВКС). Такова съдържание на връзката на брачни партньори с дългогодишен брак предпоставя пълноценна, постоянна и всестранна хармонична връзка, трайно и задълбочено общуване, което да е създало отношения на взаимна обич, доверие и разбирателство, взаимопомощ при общото възпитание и отглеждане на децата и съпричастност с нуждите на другия и отговорност за подпомагане при ежедневни проблеми (Решение №15/15.08.2023 по к.т.д. №2389/2022., ВКС, I 4 т. о., ТК, Решение №110/16.10.2023 по к.т.д. №148/2023, ВКС, II т. о., ТК).

При определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди, и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите.

При определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са както възрастта на увредения, определяща и презумптивна продължителност на продължаваща до естествен край на живота емоционално общуване; общественото му положение, като израз и на икономическия му стандарт на живот, определящ субективно отношение към парични стойности; фактическите отношения между пострадалия и претендиращия обезщетението увреден, които се осуетяват след преждевременна липса на естественото им продължаване със същия интензитет и обем; обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, като формиращи емоция от внезапно настъпила неестествена и травматична смърт, както и други обстоятелства, които решаващият съд следва да прецени, за да изведе обоснован и законосъобразен извод за точния, конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. При произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната, но имат помощно значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, с оглед и на съпоставка на установената практика в различни периоди (така Решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г., ВКС, II т. о., ТК, Решение № 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., ВКС , I т. о., ТК).

Разпечатката съдържа 30 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5db7ff84-c004-42a4-a6f8-35de0b723c85