Решение № 525 от 24.11.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Кърджали, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100170 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: *******, против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115Е, ет. 5, за прогласяване недействителността на сключен между страните договор за потребителски кредит *******/26.06.2024 г., както и за присъждане на сумата от 92,56 лева, като дадена без основание /след увеличение на иска, допуснато с протоколно определение от 30.10.2025 г./, представляваща заплатена на ответника във връзка с този договор за кредит без основание сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска (06.02.2025 г.) до окончателното плащане.

В подадената до съда искова молба ищецът твърди, че е сключила с ответника процесния договор за кредит, по силата на който в заем й е била предоставена посочената сума, която се е задължила да върне заедно с възнаградителна лихва. С процесния договор твърди да е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно чл. 11, ал. 1 от договора е било предвидено, че кредитополучателя ще дължи на кредитора неустойка в размер на 196,34 лв. Излага подробни съображения, че клаузата за начисляване на неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като не изпълнява обезщетителна функция, не зависи от вредите от неизпълнение на посоченото задължение, а се явява добавка към погасителните вноски, тъй като би се дължала и при редовно изпълнение на основните задължения по 1 кредита. Посочва, че кредиторът не търпи вреди от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, които да са различни от неизпълнението на задълженията на длъжника по договора за кредит, предвид което оспорва неустойката да има и обезщетителна функция и поддържа, че същата се явява допълнителна печалба за кредитора по договора за кредит, но без да се включва при изчисляване на ГПР. Твърди се, че така определената неустойка цели заобикаляне забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр с чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК. В обобщение на подробните аргументи, изложени в подкрепа на застъпената с исковата молба позиция, са заявени искания съдът да уважи исканията, да присъди разноски в полза на ищеца, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът "Сити Кеш" ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не отрича сключването на договора между страните с параметри, описани в исковата молба. Отрича при сключването му и чрез съдържанието му да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на 1 ******* разпоредбата на чл.

26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори съответната клаузи за неустойка да е нищожна, то това не влече нищожност на цялото съглашение. Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че на потребителя е била предоставена цялата необходима му информация, за да се счита последният информиран и да е наясно каква сума дължи по всеки договор. Освен това последният е имал възможност да се откаже от договорите, което свое право не е упражнил. Излага гледната си точка за добросъвестността в гражданските отношения, като подчертава, че между страните са били сключени 5 договора за кредити, въз основа на което следвало да се приеме, че ищецът познава кредитния продукт на ответника, като от поведението му и трайните им отношения ставало ясно, че ищецът изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечения по кредитите, а целял да се обогати неоснователно за сметка на дружеството, като впоследствие води дела като процесното. Излага подробни съображения относно същността, функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т. ч. и тези относно дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че оспорената клауза не противоречи на закона и добрите нрави. Представя се справка за движенията по кредита, като счита за ненужно изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. Претендира разноски.

Ответникът е направил искане за присъединяване към настоящото дело на гр. дело № 169/2025 г. по описа на СРС. Съгласно чл. 213 ГПК, когато в 2 съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. След служебно извършена справка съдът констатира, че действително както по настоящото гр. дело № 170/2025 г., така и по гр. дело № 169/2025 г. на страната на ищеца и ответника участват едни и същи лица, като и двете производства касаят едни и същи предявени искове, но във връзка с различни договори за потребителски кредит. Двете производства обаче не се намират на един и същи етап на развитие. По настоящото дело е изтекъл срокът за отговор на исковата молба и е постъпил такъв, докато по гр. дело № 169/2025 г. е постъпил насрещен иск и не е изтекъл срокът за отговор на насрещния иск, нито е постъпил такъв преди изтичането на срока за отговор, за да бъде съобразен от настоящия състав при изготвянето на проект на доклад и насрочване на открито съдебно заседание по делото. Ето защо, двете производства няма как да бъдат докладвани едновременно с настоящото определение, тъй като предпоставките за това по гр. дело № 169/2025 г. не са настъпили. Искането не следва да бъде уважено. Същевременно искането на ответника съдът да съобрази разпоредбата на чл. 3 ГПК при разпределяне отговорността за разноски с оглед изхода на делото, следва да бъде съобразено с акта по същество.

Прави възражение по искането на ищеца за присъждане на такива на процесуалния му представител, както и по искането в негова тежест да не бъдат възлагани разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Договор за потребителски кредит № *******/26.06.2024 г., сключен между "Сити Кеш" ООД, като кредитор и А. Р. Р., като кредитополучател, ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 650 лева, платим на 11 седмични вноски, първата от които е с падеж 03.07.2024 г., а последната с падеж 11.09.2024 г., първите две от тях в размер на 6.32 лв., а останалите девет в размер на 75.78, включваща главница, договорна лихва и неустойка. Съгласно чл. 3 от Договора за кредит общата сума за плащане е 694,66 лв. при ГПР 65,64 %., фиксиран лихвен процент 50%.

С чл. 5 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от сключването на договора, да предостави поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчител - едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на посочените в клаузата условия.

В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на чл. 5, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 196,34 лева, която се заплаща разсрочено, ведно с вноските по кредита.

Съдът счита предявеният иск за основателен, поради следното:

3

Така сключеният между страните договор потребителски кредит № *******/26.06.2024 г. притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. В чл. 10 - чл.

12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно реда за сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, нарушаването на част от които води до неговата недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Касае се за изначална недействителност на договора, тъй като посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания са относими към момента на сключването му. Неспазването на което и да е от тези изисквания е въздигнато от законодателя в достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на договора с правни последици, уредени в чл. 23 ЗПК.

Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т. 10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя - пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПК.

Видно е от Договора, че в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя". Вярно е, че в чл. 3 фигурира "обща сума за плащане", но тя отчита само общия размер на кредита (отпуснатите 650 лева) и дължимата възнаградителна лихва в общ размер на 44,66 лв., но не и общите разходи за потребителя, в които следва да се включат и неустойката по чл. 11 от Договора в размер на 196,34 лв. Това е така, защото посочената неустойка представлява допълнително възнаграждение за кредитора по смисъла на чл.

19, ал. 1 ЗПК, извън уговорената договорна лихва, и на практика води до скрито оскъпяване на кредита. По този начин се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като към размера на дълга се включва и допълнително парично задължение, което обаче не е включено в ГПР, както изрично признава и ответникът в отговора на исковата молба.

4

Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като е не е посочил съществена част от "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът "Сити Кеш" ООД заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за плащане и годишен процент на разходите, са нищожни. След като те са нищожни, означава, че не съществуват по Договора, а когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен - чл. 22 от ЗПК.

На следващо място, в Договора следва да бъде посочен и лихвеният процент по кредита - чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В трайната си и непротиворечива практика ВКС приема, че когато задължението не е обезпечено /какъвто е настоящия случай/, уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави. В случая посочената по договора за кредит договорна лихва от 50 % надвишава трикратния размер на законната лихва, който за процесния период е била в размер на 10.00 %. Това означава, че клаузата за уговорената в този размер възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я превръща в средство за неоснователно обогатяване /така и в определение № 901 от 10.07.2015 година на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о. /. След като клаузата е нищожна, означава, че не съществува по Договора, а когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е нищожен (недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК).