Определение № 2058 от 10.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2058 гр. София, 10.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002100148 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 1162 от 22.08.2022 г. по гр.д.№ 3674/2021 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 260287 от 17.09.2021 г. по гр.д.№ 12/2020 г. на Софийски окръжен съд /погрешно посочен като СГС/, в частта, в която Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.

София,ЕИК000695089 /АПИ/, е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Е. Г. М., причинена на 05.02.2017г. от падане на част от носещата метална конструкция на осветителните тела върху движещия се в тунел „Ечемишка“ на автомагистрала „Хемус“ л.а. „А***“, модел „А***“, рег.№ *** вследствие неизпълнение на задължението на ответника по чл.30 вр. чл.5, ал.1, т.2 и чл.19, ал.2 от Закона за пътищата, за ремонт и поддържане на републиканските пътища и съоръжения, както следва за размер до 90 000 лв. за Б. П. П., Л. П. М. и Б. И. А. /починала след постановяване на решението на 01.04.2022 г., заместена от наследниците си Н. Г. Н., Б. П.

П. и Л. П. М./, и до размер 110 000 лв. за П. Л. М., починал в хода на процеса – на 05.12.2021 г., заместен от наследниците си Б. П. П. и Л. П. М., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2017 г. Отменено е решението на първата инстанция за разликата над тези размери до присъдения от нея размер за всеки по отделно – 150 000 лв. и за присъдените разноски за разликата над 2 254.77 лв. на Б. И. А. и П. Л. М. и за разликата над 6,286,77 лв. на Б. П. П. и Л. П. М. и за разликата над 8000 лв. държавна такса, която Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София е осъдена да плати.

Агенция „Пътна инфраструктура“ обжалва решението в частта, в която са уважени исковете, като счита, че не са доказани предпоставките на иска по чл. 49 ЗЗД, защото не е изследвано 1 дали не се касае за случайно деяние – провиснал кабел да е бил закачен от извън габаритно пътно превозно средство /ППС/, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът е отказал назначаване на експертиза за изследване на такава възможност. Счита, че така делото е останало неизяснено от фактическа страна, а мотивите са непълни и като резултат – решението е и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК по тази касационна жалба е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Когато в обстоятелствената част на отговора на исковата молба са изложени твърдения, които по същество са различни /противоположни на описаната в исковата молба фактическа обстановка и съгласно които е посочена различна причина / субект за ПТП, както и петитум за носнователност и недоказаност на иска, приравнява ли се същата на липса на изрично формулирано правоизключващо възражение или такова се счита за релевирано и следва да бъде разгледано? 2.Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички възражения на страните, включително и по общо формулираните такива? 3. Твърди се противоречие с т.19 от ТР № 104.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. защото въззивното решение не съдържа мотиви по възраженията на ответника по иска, изложени във въззивната му жалба.

Касационни жалби против въззивното решение в частта, с която е отменено решението на Софийски окръжен съд и са отхвърлени частично исковете, с еднакви оплаквания са подали и ищците Б. П. П. и Л. П. М., които обжалват решението освен на лично основание и като наследници на П. Л. М., починал в хода на процеса – на 05.12.2021 г. и на Б. И. А. /починала след постановяване на въззивното решение на 01.04.2022 г./ Н. Г. Н. обжалва решението като наследник на починалата си майка Б. И. А..

В подадените от ищците и правоприемниците им касационни жалби се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон чл. 52 ЗЗД, защото не е приложен обществения критерий за справедливост, за допуснати процесуални нарушения, защото в мотивите не е посочено защо е намалено обезщетението, присъдено от първата инстанция и защо има диференциация в определените от въззивната инстанция размери на обезщетението, въз основа на кои конкретно критерии са определени размерите, до които са намалени обезщетенията, че семейството е било сплотено, живеели са в една къща и че тежко са понесли загубата на дете, родител и съпруга.

В изложенията по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тези касационни жалби са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. По първото основание са формулирани въпросите: 1. За приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; 2.За критериите по чл. 52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт; 3. За задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение. По тези въпроси се твърди противоречие с ПП-4-68, Решение № 79 от 04.08.2022 г. по т.д.№ 967/2021 г. на ВКС, І т.о., Решение № 236 от 13.12.2017 г. по т.д.№ 1200/2017 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 96/25.11.2020 г. по т.д.№ 1881/2019 г., ІІ т.о.

Допускане на решението поради очевидна неправилност се иска поради това, че мотивите на 2 решението не съдържат аргументи за намаляване на обезщетенията и определяне на различни размери, което касаторите възприемат като нарушение на правилата на формалната логика.

Ответникът по тези касационни жалби Агенция „Пътна инфраструктура“, изхождайки и от оплакванията в подадената от нея жалба, с която оспорва основателността на иска, счита, че въззивното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за изясняване на фактическата обстановка.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

На 05.02.2017г. вследствие падане на част от носещата метална конструкция на осветителните тела върху движещия се в тунел „Ечемишка“ на автомагистрала „Хемус“ л.а.

„А***“, модел „А***“, рег.№ ***, е починала Е. Г. М. – дъщеря на ищцата Б. И. А., майка на ищците Б. П. П. и Л. П. М. и съпруга на П. Л. М.. Образуваното досъдебно производство № 10/17 по описа на ОслО,пр.пр.вх№0592/2017г.на СОП е висящо и от него са приложени към настоящото дело относими към настоящия спор доказателства. От тях и от приетото заключение от първата инстанция, изготвено от комплексна съдебно-техническа експертиза /КСТЕ/ е установено следното: На 05.02.2017г., към 12.00ч., в посока Варна-София, по автомагистрала „Хемус“, в района на тунел „Ечемишка“, в тръбата, предназначена за посочената посока на движение, със скорост от около 50км.ч. се е движил л.а.“А***“ с рег.

№ ***, управляван от Н. Г. Н. На предна дясна седалка в автомобила е пътувала сестрата на водача – Е. Г. М.. Автомобилът е бил в изправност и е пътувал с разрешената скорост от 50 км./ч., предвид създадената временна организация на движението - двупосочно, разделено на две ленти в противоположни посоки в една тръба. Автомобилът се е движил в обособената дясна лента за движение, а пред него са се движели лек автомобил и ТИР.

Според показанията на Н. Н., внезапно станало тъмно и нещо се строполило. Когато излязъл и отворил вратата, не видял сестра си, мястото й било затрупано с железа, а тялото ѝ било изместено чак на задната седалка, притиснато от желязо. Шофьорът на ТИР-а /чужденец/ премерил пулса ѝ и казал, че е мъртва, а други участници в движението се обадили на тел.

112, пристигнала полиция и линейка и констатирали смъртта на Е. Г. М.. По делото няма доказателства, включително от протокола за оглед на местопроизшествието конструкцията на осветителните тела да е била „закачена“ от друго превозно средство. Ударът е станал на разстояние 428 м. от началото на тунела, който е дълъг 820 м. Установено е, че смъртта е настъпила незабавно и причината за нея са травматичните увреждания от паднала осветителна конструкция върху дясната част на предното стъкло и автомобила, което е документирано от органите на полицията. КСТЕ установява, че в момента, когато автомобилът се е намирал на разстояние от около 13.05м, преди мястото на удара, от тавана 3 на тунела, поради разрушаване на връзката между две съседни надлъжни греди, ведно с прикачените към тези греди осветителни тела са започнали да падат към асфалтовото покритие, при което една от гредите е пробила дясната част на панорамното стъкло на автомобила и се е забила в дясната предно-странична област на корема на пътника Е. М., следствие на което същата е починала на място. Причината за нейната смърт е несъвместима с живота съчетана гръдна и коремна травма, пряк резултат от действието на предмет с голяма маса и добре изразени ръбове, каквито контактуващи повърхности има установения при огледа на автомобил вътре в купето увреждащ предмет. Конструкцията, носеща осветителните тела се е състояла от стоманени греди – напречни и надлъжни с П-образно сечение, като напречните се носят от окачвачи, които висят на куки, анкерирани в бетоновия свод на тунела. Надлъжните греди са хванати челно за напречните чрез метални планки.

Тази връзка на места е била посредством болтове, но при компроментирането й с времето, повечето болтове са заменени със заварки. Повърхността е била силно корозирала и покрита със сажди от изгорели газове. Конкретната причина за аварията е разрушаването на една от гореописаните връзки на надлъжните греди с една от напречните и падането им върху преминаващия автомобил. Разрушаването на връзката е поради липсата на експлоатационна поддръжка. Според вещите лица основна роля за съхраняване на носещата способност на стоманената конструкция има качеството на нейната антикорозионна защита, което налага провеждането на периодична антикорозионна обработка. Към момента на настъпване на произшествието конструкцията на осветителната система не е била техническа изправна и съгласно Протокол №2/07.02.2017г. за извършен оглед на съоръжението, тя не е безопасна за експлоатация поради корозия /над 50%/ и деформации на елементите от връзките. Това му състояние е налагало цялостен демонтаж на стоманената конструкция с осветителните тела.

В случая осветителните тела са били укрепени към надлъжните греди чрез тел, защото шините, с които осветителните тела са захванати към надлъжните греди са били силно корозирали. Ламарината, от която е направена металната рамка на осветителното тяло, на места е била прокъсана, а на други - изтъняла до 1 мм., а е била 3 мм. Тези мерки не отговарят на утвърдените стандарти. Ударът на падащото тяло е бил непредотвратим за водача на МПС, тъй като към момента на падането му от тавана на тунела, автомобила се е намирала на 13.05м. от мястото на удара, а опасната зона за спиране е била 31 метра.

Невъзможно е било за шоофьора и да забележи увреждане на металната конструкция, тъй като осветлението е на височина 5.70 м. и не се вижда нищо над осветителните тела. Според експертизата има пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между процесния инцидент, настъпилите травми и последвалата от тях смърт на пострадалата. Липсват данни за преминаване на извънгабаритен товар, а ако такъв е имало или е преминавало ППС с поголяма височина, то разкъсването на носещите греди би станало още в самото начало на тунела, а не на 428-ми метър. Според заключението на КСТЕ, разрушаването на връзката е следствие от липса на експлоатационна поддръжка, довела до амортизация на носещата конструкция на осветителните тела.

Основна роля за съхраняване на носещата способност на стоманената конструкция има качеството на нейната антикорозионна защита, тъй като се намира в условията на много 4 агресивна среда – наличие на изгорели газове и сажди, което е налагало периодично нанасяне на антикорозионно покритие. Съгласно Наредба № 1 от 4.04.2007 г. за минималните изисквания за безопасност в тунели по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., в сила от 24.04.2007 г., доп., бр. 58 от 17.07.2007 г., изм. и доп., бр.