Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260021 от 22.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3393/2008
Вид
Решение № 260021
Подписан
22.05.2023
В сила
04.07.2023
Състав
КРЪСТИНА ЛЮБЕНОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.73, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.74, ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

260021 22.05.2023 година гр.Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХXII граждански състав на седми март две хиляди двадесет и трета година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР: Елена Ангелова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№3393 по описа за 2008г., намира за установено следното:

Производството е образувано по искова молба на Съюз на архитектите в България със съдебен адрес:*** против Пловдивска света митрополия, Булстат ********* със съдебен адрес:*** /адв.Е.Г./.

Ищецът твърди, че на 29.04.1983г., въз основа на договор от 14.01.1982г., сключен между него и ответника, му била предадена фактическата власт върху бившия ****, находящ се в землището на ****.

В периода 1982г. – 1992г. той направил всички подобрения/разноски, които са предмет на претенциите му. От момента, в който му била предоставена фактическата власт върху посочения комплекс от сгради /без земята и ****/, ищецът променил качеството си на държател, което имал по силата на облигационната връзка с ответника и започнал да упражнява фактическа власт за себе си като недобросъвестен владелец. В това му качество, със знанието и съгласието на ответника, разрушил предоставените му по протокол напълно негодни за каквото и да било руини на стари *** жилищни и стопански постройки, след което проектирал и построил на тяхно място нов, напълно различен комплекс, състоящ се от сградите, описани в уточняваща молба от 26.01.2009г./л.15/, манифестирайки открито и публично, включително пред представители на ответника, промяна в намерението си за придобиването им, напълно несъвместими с търпимите действия на държане; като израз на това манифестиране се сочи и заявената от ищеца претенция по съдебен ред да бъде признат за собственик на сградите в производството по воденото между страните гр.д.№3007/1997г. на ПОС.

Ищецът счита, че ако договорът от

14.01.1982г. се квалифицира като договор за заем за послужване, то следва да се приеме, че по отношение на новоизградения комплекс след 1983г., същият не обвързва страните, тъй като: като реален договор е прекратен по право в резултат на унищожаване на вещта /обекта/ на заема за послужване; като реален договор не може да има за предмет бъдещи вещи; послужването се изразява в ползване на вещта според предназначението й, т.е. чрез осъществяване върху нея на „търпими действия“, извършени с изричното или предполагаемо съгласие на собственика, каквито действия категорично не са извършвани от ищеца.

Твърди се, че сградите били изградени и въведени в експлоатация в периода 1983г. – 1988г., като за изграждането им ищецът осъществил и редица други дейности, подробно описани в уточняваща молба, за да бъде създаден изцяло нов архитектурен комплекс с наименование ****, като по този начин извършил подобрение на имота на обща стойност 20 000 000,00 лева. След 1991г. направил и последващи разходи за поддръжка, ремонти и реконструкция. Посочва се, че всички направени от него разходи за създаване и поддържане на комплекса били със статут на необходими разноски, които възлизат на стойност 12 000 000,00 лева /разходваните средства по пера са посочени в уточняващата молба на л.18/.

Ответникът счита, че началната стойност на имота към момента, в който е получил фактическата власт, била равна на нула, така че всичко, което той построил върху терена представлява полезни разноски /защото увеличава стойността на имота/ и едновременно с това – необходими разноски /защото без тях е невъзможно съществуването на вещта/.

По изложените подробно в исковата молба и в уточняващите молби фактически обстоятелства ищецът сезира съда с искане да се постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати: сумата 25 500,00 лева, заявена като частичен иск от общата сума 12 000 000,00 лева, съставляваща стойност на направени необходими разноски за възстановяване, поддържане и строителни дейности по отношение на обектите, предмет на претенциите за право на собственост /новопостроените пет сгради след 1983г., без сградата на ****, подробно описани на л.15/ - иск по чл.73, ал.2 от ЗС; ако първият иск бъде отхвърлен, от съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 25 500,00 лева, заявена като частичен иск, представляваща по-малката сума измежду направените полезни разноски, възлизащи на 18 000 000,00 лева, и увеличената стойност на имота, възлизаща на 20 000 000,00 лева – иск по чл.74, ал.1 от ЗС.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете със следните възражения: ищецът няма право да получи претендираните суми, тъй като няма качеството на владелец, а е държател по силата на сключения между страните договор от 14.01.1982г.; отделно от това в производството по вече приключилите дела, водени по спорове за собственост, на ищеца категорично е отречено качеството на владелец /добросъвестен или недобросъвестен/; направените необходими разноски за поддържане на имота ищецът е направил по силата на сключения договор, а всички останали разноски са луксозни и не му се следват; ищецът не би могъл да претендира и необходими разноски и подобрения, тъй като фактическите състави на двете вземания са различни и дължимостта на едното изключва присъждане на другото; исковите претенции на ищеца са погасени по давност, тъй като всички извършени СМР се твърди да са приключили до края на 1988г., а исковата молба е подадена на 01.12.2008г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Фактическата власт върху **** комплекс **** е била предадена на Съюз на архитектите в България /САБ/ по силата на сключен с Пловдивска света митрополия договор от 14.01.1982г./л.101/ за безвъзмездно ползване за създаване на ****, провеждане на срещи и други мероприятия. Съгласно т.1 от съставения на 29.04.83г. протокол за предаване на фактическата власт върху **** на САБ/л.2190-2191/, сградите на ***, извън ***, която е била в сравнително запазен вид, без да е предмет на съставения протокол за приемане и предаване, са били отдавна изоставени, полуразрушени и негодни за ползване; съоръженията /мивки, ел.инсталация и др/. са били износени и негодни; в двора е имало чешма, а на 100 м от **** - два негови каптажа за вода 25 тона; сградата е снабдена с трифазен ел.ток /в този смисъл и показанията на св.Ш./.

Находящите се в **** комплекс стари и негодни **** постройки са били изцяло разрушени и на тяхно място до 1988г. от САБ, изцяло за негова сметка, е бил проектиран и изграден един изцяло нов сграден комплекс, ведно с прилежащата му инфраструктура, съоръжения и инсталации, въведен в експлоатация с резрешение от декември 1987г., като видно от съставения за целта протокол, към тази дата в обекта са реализирани: творческо-производствен блок с шест ателиета, информационен център, библиотека, зала за конференции с 200 места с кинокабина, две помещения за преводачи, машинопис и копирна машина; административно-обслужващ блок с кабинет за ректор и за ръководителя на комплекса с офис, заседателна зала, канцеларии, кабинет- рецепция, гараж за 8 коли, складове и работилници; хотелски блок с 10 апартамента, 34 ателиета, гарсониери; хранителен блок с ресторант със 120 места, банкетна зала с 24 места, кухня, подготвителна и др.; блок за спор, развлечения и отдих, включващ дискотека, зала за забавни игри, зала за физическа култура, 2 открити тенис корта, изложбена галерия 800 кв.м., музей 600 кв.м., сауна и кафетерия; обектът е съоръжен с отоплителна, вентилационна, пожароизвестителна и телефонна инсталационни системи, реализирана е собствена захранваща водопроводна система с помпена станция, водоем 200 куб.м., електроснабдяване със собствен трафопост и паркинг с 42 места за леки коли /данни относно събарянето на старите сгради в приложение А към договора за строителство с инвеститор САБ – л.2202-л.2203 в р.І-Подобект „Демонтаж същ.сгради“; договора за строителство от 15.05.83г. на л.2192-л.2201; проектно-сметната и друга документация, съдържаща се на л.523-л.4321, както и на л.4349-4424; акт обр.16 от 30.12.87г. за приемане и въвеждане в действие на обект „****“-гр.*** на л.2234-л.2244; показанията на св.Ш. и св.М. относно възложителя и платеца на проекта, включително в конструктивната му част; показанията на св.С. относно финансирането и разплащането на строителните работи за „****“- л.176-177/.

С нотариална покана на Пловдивската света митрополия от 18.07.2008г., връчена на адресата САБ на 24.07.2008г., Пловдивската света митрополия е поискала от САБ да й възстанови в 30-дневен срок от получаване на тази покана ползването на *** комплекс ****, предоставено на САБ по силата на договора от 14.01.82г., след което, съответно на 29.08.2008г. и на 23.09.2008г., са образувани гр.дела №№2557/2008г. на ПОС по положителен установителен иск на САБ срещу Пловдивска света митрополия за признаването му за собственик по давност на изградения комплекс и гр.д.№2739/2008г. на ПОС по ревандикационния иск на Пловдивска света митрополия срещу САБ да й бъде признато правото на собственост по давност върху ПИ и сградния комплекс и да се осъди САБ да и възстанови владението върху тях.

Пловдивска света митрополия е призната вследствие на приключилите съдебни спорове за собственик по силата на изтекла придобивна давност на петте изградени в комплекса сгради и два тенис корта по силата на приращението, като и за собственик на поземления имот. На САБ е отречено да е придобил права върху сградния комплекс по силата на изтекла в негова полза давност с начало 1983г.

Основният правен въпрос, поставен за решаване в настоящото производство е може ли да се признае на ищеца качеството на владелец по време на извършване на претендираните разноски/подобрения, съответно трябва ли да се изследва отново този въпрос, след като това му качество е било отречено с влезлите в сила решения по посочените дела.

С решението по гр.д.№2557/2008г. съдът е отхвърлил установителния иск на САБ против Пловдивска света митрополия, като е приел, че ищецът не е установил наличие на недвусмислено демонстрирано намерение за своене на изградените постройки по отношение на ответника.

С решението по гр.д.№2739/2008г. съдът е уважил ревандикационните искове на Пловдивска света митрополия, като е намерил за неоснователно възражението на ответника САБ той да е станал собственик на построените в ПИ №*** по кадастралната карта на **** пет сгради и два открити тенис корта по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като не е доказал демонстрирано пред ищеца намерение за своене; прието е от данните по делото, че ответникът се е считал обвързан от сключения договор от 14.01.1982г. и упражняваната от него фактическа власт е била такава на държател.

Предвид така постановените решения и като съобрази установената съдебна практика относно обективния обхват на силата на пресъдено нещо /съгласно която когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт и по някой от споровете вече има влязло в сила съдебно решение, следва да се приеме, че относно този правопораждащ факт съдът се е произнесъл окончателно и че формираната сила на пресъдено нещо преклудира възраженията срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право /Решение №49/14.04.2011г. по т.д.№561/2010г., ВКС, I т.о.; Решение №13/12.02.2021г. по т.д.№2896/2019г., ВКС, II т.о./, съдът приема, че за целия период, в който САБ твърди да е извършил строителните дейности в чуждия имот, той е имал качеството на негов държател.

В обобщение на изложеното по-горе може да се заключи, че придобивайки фактическата власт върху **** комплекс, ищецът в качеството му на държател на чуждия имот е разрушил старите сгради, проектирал и построил изцяло за своя сметка сега съществуващия сграден комплекс, както и обслужващите го съоръжения и инсталации. Тези изводи, при съобразяване с ТР №85/1968г., налагат отношенията между страните по повод извършените подобрения да се уредят в съответствие с договора, сключен между тях, а при липса на договор – съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване. Предаването на фактическата власт от ответника на ищеца е станало по силата на подписания от тях договор, но доколкото в същия липсва уредба на отношенията им при прекратяване на договора и в случай на реализирана от САБ възможност да изгради други сгради и съоръжения, настоящият състав на съда счита, че отношенията на страните следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие в хипотезата на чл.61, ал.2 от ЗЗД. Работата в случая е била предприета от ищеца и в собствен интерес /за реализиране на творческа база/, поради което същият няма право да получи необходимите и полезни разноски, които е направил, в хипотезата на чл.61, ал.1 от ЗЗД. Отговорността на ответника е до размера, с който се е обогатил или според наложеното в съдебната практика становище – това е пазарната цена на извършените строителни работи, която той би платил, ако ги беше извършил сам /Решение №820/20.09.2011г. по гр.д.№10009/2009г., ВКС, I г.о., Решение №132/09.11.2009г. по т.д.№563/2008г., ВКС, I т.о., Определение №271/12.04.2012г. по т.д.№546/2011г., ВКС, II т.о./.