Решение № 1180 от 09.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. Пловдив, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330201323 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ПИМК ООД, със законен представител А. И.

Й., със седалище и адрес на управление Пловдив , общ. Родопи, с. Марково, местност "Захаридево" 043А и ЕИК 115536179, против Електронен фиш № **********, с който на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102,ал.2 ЗДвП и на осн. чл. 187а,ал.2,т.3, във вр. с ал.3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закон за движение по пътищата / ЗДвП/.

Дружеството - жалбоподател, чрез повереника му - адв. Т., моли да бъде отменено НП, като се претендират разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна намира наказателното постановление за законосъобразно и иска неговото потвърждаване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по административнонаказателната преписка доказателства 1 се очертава следната фактическа обстановка.

Пътно превозно средство – влекач "Ивеко" АС440СТП ЦНГ, с регистрационен номер ** **** ** собственост на ПИМК ООД, със законен представител А. И. Й., с технически допустима максимална маса 20 000 кг., брой на осите – 2, екологична категория Евро 6С,в състав - ремарке с общ брой оси -5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000 кг, на 15.12.2020 г., в 08:01 часа, в община Родопи, на път А-1 км 107+663, с посока – намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено че за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация , но платената категория е по- малка от измерената.

С оглед на горното, бил съставен процесният електронен фиш /ЕФ/, с който на ПИМК ООД, със законен представител А. И. Й. било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В него е посочено, че дружеството жалбоподател дължи и заплащането на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на ползвано ППС в размер на 119 лв., правото на лицето да се освободи от санкцията чрез заплащане в 14 дневен срок на компесаторна такса в размер на 750 лв., след което електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението ще се счита за изпълнено, правото да се обжалва – в какъв срок и пред кой орган, както и законовата разпоредба, по силата на която може да се анулира.

Нарушението е установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 км 107+663.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав приема за установена въз основа събраните и приложени по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира цитираните източници на доказателствена информация, служейки за установяване на обективната истина, намирайки за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото в ЕФ време и място процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП не била изцяло заплатена, тъй 2 като за посоченото ППС има тол декларация , но платената категория е помалка от измерената.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Въпреки, че по делото се доказа фактът на реалното ползване на участък от платената пътна мрежа от процесното превозното средство на процесните дата и място без да е изцяло заплатена дължимата пътна такса, съдът намира че е налице основание за отмяна на ЕФ, а именно, че към датата на извършване на нарушението – 15.12.2020 г. не е съществувала възможност за издаване на електронен фиш, доколкото към датата на извършване, съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр.105/2018 г./, която пак съгласно писменото становище на наказващия орган съвпада с датата на издаването на електронния фиш, сочи, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, която електронен фиш е със съответно съдържание. Разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата . В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП обаче, в приложимата й 3 редакция, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, която разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което и в случая правилното процедиране според съда е било да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш. До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на анализ на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал.3 - 3б от ЗДвП се прилага разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Същото се отнася и до нормата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал.3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Такава възможност /за издаване на електронен фиш за процесното нарушение/ не се извежда и от разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал.3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение именно по чл.179, ал.3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от

4 административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 - 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове, или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Затова и цитираната разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, каквото е било предвидено в съответната редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП. С оглед на посоченото и към датата на извършване на нарушението, респективно на издаването на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като, както се каза вече, не е допустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на тази разпоредба на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП или сравнително тълкуване на други разпоредби, да се приема, че тя се е отнасяла и до нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП, защото се касае до ред за реализиране на административнонаказателна отговорност. Впрочем, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл.179, ал.3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал.3б има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2020 година, е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на електронния фиш и без обсъждане на въпросите по същество. В този смисъл е налице и съдебна практика, обективирана напр. в Решение №287/2024 г. по к.а.н. дело № 18/2024 г. на Административен съд Шумен, Решение № 2940/2024 г. по к.а.н.д. № 306/2024 г. на Административен съд Бургас, или Решение № 395/2024 г. по к.а.н.д. № 11100/2023 г. на Административен съд София-град и др.

5

Отделно от горното, съдът намира и като самостоятелно основание за отмяна на атакувания електронен фиш непропорционалността на наложената санкция. Съгласно § 16 от ПЗР на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.

Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.