Решение № 4967 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4967 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330115632 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 (с преходно наименование „Теленор България” ЕАД), против Н. И. Й., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 28,32 лева – главница, дължима за периода от 15.07.2020 г. – 14.08.2020 г. по Договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер +****, от която: 24,23 лева, представляваща частично непогасена абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и сумата от 4,09 лева – незаплатена лизингова вноска по Договор за лизинг от *** г. за предоставено устройство HUAWEI Y6p 64GB Dual Purple; 35,05 лева – главница, дължима за периода от 15.08.2020 г. – 14.09.2020 г. по Договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер +****, от която: 30,96 лева – представляваща непогасена абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и сумата от 4,09 лева – незаплатена лизингова вноска по Договор за лизинг от *** г. за предоставено устройство HUAWEI Y6p 64GB Dual Purple; 34,08 лева – главница, дължима за периода от 15.09.2020 г. – 14.10.2020 г. по Договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер +****, от която: 29,99 лева – представляваща непогасена абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и сумата от 4,09 лева – незаплатена лизингова вноска по Договор за лизинг от *** г. за предоставено устройство HUAWEI Y6p 64GB Dual Purple; 77,71 лева – дължими 1 лизингови вноски за периода от 15.11.2020 г. – 14.12.2020 г. по Договор за лизинг от *** г. за предоставено устройство HUAWEI Y6p 64GB Dual Purple, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.06.2023 г., до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***** г., по описа на Районен съд – П., ** **** състав.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер +****, както и Договор за лизинг от *** г. с предоставено за ползване устройство HUAWEI Y6p 64GB Dual Purple. Твърди се, че за процесните периоди ответникът Н. Й. имала задължения към ищцовото дружество във връзка с предоставени от последното електронни съобщителни услуги по договора за мобилни услуги, както и за незаплатени лизингови вноски във връзка с договора за лизинг.

Горепосочените задължения били обективирани във фактури, издадени от ищеца. От страна на ответника били преустановени плащанията по договора за мобилни услуги, както и по лизинговото правоотношение. За процесните вземания била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***** г., по описа на Районен съд – П., ** **** състав, връчена на длъжника (ответник в исковото производство) при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК за съществуване на вземането. Моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който оспорва предявените искове. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения и представените от ищеца писмени доказателства. Релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е от приложеното ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд – Пловдив, *** състав, че същото е образувано по депозирано от „Йеттел България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В полза на ищеца е издадена Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело. Така издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това са дадени указания на кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като в законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове (съобщението с указанията е връчено на *** г., а исковата молба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на *** г. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за 2 изпълнение и тези, предмет на настоящото исково производство. Предвид изложеното, предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже наличието на валидни правоотношения с ответника по договор за мобилни услуги от *** г. и договор за лизинг от *** г., както и да установи, че е изправна страна по посочените договори и е предоставял електрони съобщителни услуги за процесния период, респективно – че е предоставил на ответника посоченото в исковата молба устройство по договора за лизинг, като докаже претенциите си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора на исковата молба, а при положително установяване от страна на ищеца на горепосочените обстоятелства, ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.

От представения Договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер **** (л. ***-*** от делото) се установява, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставяне на телекомуникационни услуги. От същия е видно, че ищецът е поел задължение да предоставя на ответника Н. Й. за срок от 24 месеца мобилните услуги, посочени в договора, при месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 29,99 лева (за 24 месеца) и месечен абонамент от 33,99 лева (след изтичане на първоначалния срок на договора), срещу насрещната престация – парично възнаграждение по абонаментен план „Тотал + с неограничени нац. минути и изх. роуминг в зона ЕС”, съгласно Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти (л.**-л.**). По делото са представени Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги (л.**-л.**), които по съгласие на страните са част от поетите задължения по договорното правоотношение. Общите условия на мобилния оператор са приети от абоната, видно от Декларация – съгласие от *** г., с подписването на която лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите (л.**-**).

Представен е и Договор за лизинг от *** г. (л. ***- **), по силата на който е уговорено, че ищецът се задължава при условията на посочения договор и общите условия, неразделна част от него, да предостави на потребителя устройство HUAWEI Y6p 64GB Dual Purple за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 179,07 лева с вкл. ДДС на 23 месечни вноски, всяка в размер на 4,09 лева, при внасяне на първоначална лизингова вноска от 85 лева. Представени са Общи условия на договор за лизинг, регулиращи отношенията между ищцовото дружество и неговите 3 потребители във връзка с предоставянето на устройства при условията на договор за лизинг, на които фигурира подпис за лизингополучател (л.**).

В отговора на исковата молба особеният представител на ответника е възразил, че исковете са неоснователни и е посочил, че оспорва всички изложени в исковата молба факти и представените по делото писмени доказателства, но без да прави каквито и да е конкретни възражения по исковата теза. В тази връзка следва да се посочи, че възраженията са изявления на ответника, с които твърди факти, които изключват, унищожават, погасяват или отлагат настъпването на твърдяното от ищеца право. Това следва от разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, която изисква в отговора на исковата молба да се посочат възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. В настоящия случай, съдът счита, че не е направено възражение от ответната страна (което да се основава на твърдени конкретни факти), че между страните не са възникнали процесните правоотношения и ищецът не е предоставял на ответника електронни съобщителни услуги, респективно – че не е предоставил посочената в исковата молба лизингова вещ.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които ищцовото дружество е предоставило на ответника електронни съобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер ****, както и е предоставило на ответника устройство HUAWEI Y6p 64GB Dual Purple за временно и възмездно ползване по Договор за лизинг от *** г., срещу задължението за потребителя да заплаща уговорената цена на услугата по съответния абонаментен план, както и да заплаща лизингови вноски, съгласно посоченото по-горе в настоящите мотиви при обсъждане на процесните договори, съответстващо и на описаното в исковата молба.

Съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Доколкото договорите са редовни от външна страна, то те обвързват страните, съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги, респективно за заплащане на цената за тези услуги. Следователно, налице са редовно сключени договор за мобилни услуги и договор за лизинг между ищеца „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), като мобилен оператор и лизингодател, и ответника Н. И. Й., като потребител на електронни съобщителни услуги и лизингополучател.

По делото са представени и издадените от ищеца фактури, в които са обективирани процесните задължения за абонаментни такси и потребление на 4 мобилни услуги и лизингови вноски, като съдържанието на същите съответства на твърденията, изложени в исковата молба. Видно е, че фактурите са издадени по повод на процесните договори – за мобилни услуги и лизинг, при съответствие на уговорените между страните цени за месечни такси и лизингови вноски. Поради това, същите следва да бъдат съобразени при обсъждане на съвкупния доказателствен материал. Към процесните фактури ищецът е представил подробни справки, неоспорени от ответника, за потреблението на мобилни услуги от страна на абоната през отчетните периоди, за които се отнася съответната фактура и начислените с нея вземания за такси за мобилни услуги. От приложените към процесните фактури и неоспорени справки за потребени услуги се установява, че за фактурираните периоди ответникът, като потребител на мобилни услуги, е ползвал същите. Стойността на месечните абонаментни такси за процесния период, за предоставен достъп до мрежата чрез предоставения на потребителя мобилен номер, са дължими по силата на сключения между страните договор за мобилни услуги. Тази цена е дължима и представлява таксата, заплащана от потребителя за достъп до мрежата, която осигурява възможност за ползване на услуги. В тази насока следва да се посочи, че в случая е достатъчно ответникът да е имал възможност да ползва услугите, а не дали реално се е възползвал от тях, макар последното да се установява от приобщените по делото писмени доказателства. От представените справки за потребление е видно, че са предоставени и роуминг услуги, като от страна на ответника не е налице конкретно възражение, че на потребителя не са предоставени такива услуги. В тази връзка следва да се отбележи, че сумите за допълнителни услуги (в това число роуминг услугите) не се дължат на месечна база (без оглед на потреблението), а зависят от установяване на реалното предоставяне, съответно потребяване на дадената услуга. В случая ищцовата страна е представила по делото справка за потребени услуги, касаеща процесния период, в която е отразено предоставянето от мобилния оператор, съответно потребяването от клиента на роуминг услуги, по силата на сключения договор за мобилни услуги.