Решение № 10521 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10521 гр. С, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110114262 по описа за 2023 година

Предявени са искове от „Т С“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А и И Е, с която са предявени искове за признаване за установено по отношение на Р. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл....., че последната дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 558/2023 г. по описа на СРС, а именно сумата от 1249.44 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 06.01.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер на 207.47 лв.

Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно главница за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 35.21 лв. и обезщетение за забава за периода от 31.01.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер на 8.00 лв.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се 1 извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по основателността на предявените искове.

С отговора се оспорва ответницата да е собственик или ползвател на процесния имот през исковия период. В тази насока е се навеждат доводи за неистинност на представения от ищеца документ за собственост. Отделно от това обръща внимание, че в нотариалния акт за дарение е посочено, че дарителите си запазват правото на ползване върху дарения на ответницата имот.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответницата е потребител на топлинна енергия се прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните суми.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете, като присъди на ответницата направените от нея разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявените искове. Ответницата и третото лице помагач не се явяват и не изпращат представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 558/2023 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 1 249.44 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 207.47 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., сумата 35.21 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 8.00 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 13.12.2022 г. На 25.01.2023 г. длъжникът е възразил срещу посочените вземания поради произволното им начисляване, а при условията на евентуалност – поради погасяването им по давност.

Видно от нотариален акт №.., том ..., нот.дело №.../1997 г. на нотариус от Нотариалната служба при Софийски районен съд, на 29.12.1997 г. процесният имот, представляващ ап.36, находящ се в гр.С, ж.к.Л бл...., е дарен на ответницата от нейните родители Д Р С и Б А С., като дарителите са си запазили пожизнено правото на ползване 2 върху жилището. Видно от извършените справки от НБДН, Д С е починал на 18.08.2008 г., а Б С. – на 10.02.2020 г.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На 05.03.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Техем сървисис” ЕООД. Договор с последното е сключен на 20.03.2002 г. По делото са представени доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР договор № ..../03.06.2020 г.

От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия период е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение, като снетите данни са отразени в издадените изравнителни сметки.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период има данни за извършени плащания. Отразено е плащане от 595.98 лв., с което са намалени задълженията за главница в размер на 477.31 лв., за лихва от 99.33 лв. и за дялово разпределение от 19.34 лв. Освен това е формирана сума за възстановяване с оглед промяна в цената на топлинната енергия, с която е прихванато задължение по изравнителна сметка за отоплителен период 2019/2020 г.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Техем сървисис” ЕООД, което е направило реален отчет на уредите за дялово разпределение – както визуален на място, така и дистанционен по електронен път.

Посочено е, че в имота има монтирани 2 отоплителни тела в помещения стая и хол, с монтирани индивидуални разпределители. По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия период процесният имот е свързан със сградната инсталация за БГВ, като отчетът е от 2 монтирани и узаконени водомера.

Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 1726.77 лв. /отговора по задача № 4 след приспадане на вноските за дялово 3 разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт №.., том ..., нот.дело №.../1997 г. на нотариус от Нотариалната служба при Софийски районен съд, на 29.12.1997 г. процесният имот, представляващ ап.36, находящ се в гр.С, ж.к.Л бл...., е дарен на ответницата от нейните родители Д Р С и Б А С.. Ответницата с отговора на исковата молба направи оспорване на истинността на този документ, но доколкото същият е официален такъв, доказателствената тежест е именно нейна. Съдът при откриване производство по чл.193 от ГПК е дал указания на ответницата в тази насока, но същата не е ангажирала доказателства относно направеното то нея оспорване. Ето защо съдът приема, че това е истински документ и следва да зачете неговата обвързваща материална доказателствена сила.

Действително, съобразно отразеното в нотариалния акт, дарителите са запазили правото си на ползване върху дареното жилище, като в този случай доколкото това ограничено вещно право е противопоставимо на всички, в това число и на собственика, като то включва правомощието владение и правомощието ползване, отговорността за потребената топлинна енергия следва да е на ползвателите. В случая обаче ползвателят Д С е починал преди исковия период – на 18.08.2008 г., когато се е погасило неговото право на ползване /чл.59, ал.1 от ЗС/, а ползвателят Б С. в течение на исковия период - на 10.02.2020 г.

С оглед на това съдът намира, че до датата на смъртта на Б С. – 10.02.2020 г., ответницата Р. Д. С. отговаря по иска като собственик за ½ от начислените задължения и като наследник на вещния ползвател Б С. за притежаваното нея право на ползване върху ½ от имота. От 10.02.2020 г. до края на исковия период ответникът С. дължи стойността на доставената в имота й топлинна енергия на собствено основание, въз основа на разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, която предвижда възникване по силата на закона на 4 облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и собственика на топлоснабдения имот.

В случая за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона. В случая не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 1726.77 лв.

Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни.