Решение № 615 от 19.04.2018, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 19.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V–ти граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА при участието на секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5593 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422 от ГПК и материалноправно такова – чл.36, ал.1 от ЗА и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Г.В.М. твърди, че съгласно сключен с ответника договор за правна защита и съдействие № 46/01.11.2011 г. от страна на последния било поето задължение да заплати адвокатски хонорар в размер на 3500 лв. Предметът на договора включвал изготвяне на искова молба за делба на зем.земи в землището на с.Екзарх Йосиф, обл.Русе, устни консултации и процесуална защита в Районен съд-Бяла. При неговото сключване ответникът заплатил на ищеца авансово сумата от 400 лв., като се договорили останалата част от 3100 лв. да бъде заплатена разсрочено до приключване на делото пред първа инстанция. В изпълнение на договора ищецът набавил необходимите документи, подал искова молба за делба, по повод на която било образувано гр.д.№ 794/2011 г. по описа на РС-Бяла, по което осъществил и процесуално представителство до оттеглянето на представителната му власт, обективирано в протокола от 17.03.2015 г. Г.М. многократно отправял устни покани за изпълнение на поетото от страна на ответника задължение по договора за правна помощ, но това не било направено. На последния била изпратена и покана за доброволно изпълнение, получена на 15.12.2015 г. Поради неплащане на остатъка от уговореното адвокатско възнаграждение, ищецът подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

По образуваното ч.гр.д.№ 5019/2016 г. по описа на РРС срещу издадената заповед било депозирано възражение от ответника за недължимост на претендираните суми.

Поради това ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на отвеника дължимостта на сумите: 3100 лв., дължима по договор за правна защита и съдействие № 46/01.11.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК /02.09.2016 г. и 226.06 лв. лихва за забава за периода 15.12.2015 г. – 02.09.2016 г. Претендира направените деловодни разноски по заповедното и по исковото производства.

Ответникът Г.Й.М. е депозирал писмен отговор, в който оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че когато разговаряли за предявяване на иска за делба ищецът му заявил, че дължимият хонорар в случая, съобразно полагащия се дял на Г.М. от зем.земи и тяхната данъчна оценка, бил около 400 лв. Затова ответникът на 01.11.2011 г. му заплатил поисканата сума и се подписал върху кочана с договори, но не получил екземпляр от такъв. Заявява, че не е поемал задължение да заплати адвокатски хонорар в размер на 3500 лв. и договорът за правна защита е дописан от ищеца с посочената сума.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По приложеното ч.гр.д.№ 5019/2016 г. по описа на

РС-Русе в полза на Г.В.М. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.09.2016 г. срещу Г.Й.М. за сумите: 3100 лв. главница, представляваща неизплатена сума по договор за правна защита и съдействие № 46/01.11.2011 г., ведно със законната лихва от 02.09.2016 г. до окончателното й плащане, 226.06 лв. лихва за забава за периода 15.12.2015 г. – 02.09.2016 г. и 474.52 лв. деловодни разноски.

В законоустановения срок е подадено възражение от длъжника, в което заявява, че посочената сума не е договорена при подписване на договора за правна защита и същият е допълван.

По повод откритото от съда по установителния иск производство по реда на чл.193 ГПК за оспорване истинността на процесния договор за правна защита и съдействие, същият е приложен в оригинал на л.40 по делото. Предмет на контракта е изготвянето на искова молба за делба на зем.земи в землището на с.Екзарх Йосиф, устни консултации и процесуална защита в РС-Бяла. Договорено е възнаграждение от 3500 лв. /като сумата е изписана цифром и словом/, а в графа „начин и срок на плащане“ е посочено: „авансово 400 /четиристотин/ лева при подписване на договора и пътни и дневни“. В графа „Платена сума“ е попълнено също цифром и словом: 400 лв.

По искане на ответника по делото е назначена техническа експертиза на документ. Съгласно заключението на вещото лице, ръкописният и цифров текст в договора за правна помощ е изпълнен с еднаква по състав на компонентите химикална паста. Сумите „400“ и „3500“ лева са изпълнени с натиск равномерен на останалия ръкописен и цифров текст. Само думата „Русе“ в долния ляв ъгъл на договора е изпълнена с различно от останалия текст пишещо средство.

Според експерта не съществува методика за определяне времето на изпълнение на отделни фрагменти от ръкописен и цифров текст.

Втората приета експертиза за техническо изследване на документи, изготвена от експерт-криминалиста К.Д. ***, установява, че приложеният на л.40 от делото договор за правна защита № 46/01.11.2011 г. е оригинал, а този на л.6 от гр.д.№ 794/2011 г. на БРС – негово пълно копие, с единствената разлика в ръкописния текст „Русе“, дописан след разделянето на двата формуляра, които са от един кочан. В същия смисъл е и заключението по тройната експертиза на процесния документ. В съдебно заседание експертите поясняват, че в случая не може да се установи времето на изписване на текста, тъй като няма припокриване на различни текстове. Номерата на двата документа /оригиналът и копието/ са едни и същи, както и начина на прикрепването им към кочана – съвпадат разстоянията и размерите на отворите.

От ангажираните гласни доказателства по спора се установява следното:

Според твърденията на В.М.-съпруга на ищеца, тя е присъствала на 01.11.2011 г. в адвокатската кантора по бул.“Цар Освободител“36 в гр.Русе, когато страните се договорили за хонорар от 3500 лв., от които ответникът заплатил авансово 400 лв. Договорът за правна помощ се оформил пред свидетелката и пред нея се подписал. Същата твърди, че два-три пъти е ходила със съпруга си до гр.Борово, за да вадят скици и документи във връзка с делбата. На път за гр.Варна закарали ответника до Нови пазар, за да се снабди с удостоверение за наследници и на връщане го взели от там. М. казал, че сам ще подаде исковата молба в РС-Бяла, ведно с документите.

Разпитан в качеството на свидетел, адв.И.И. изнася данни, че през 2012 г. ответникът отишъл при него да се консултира как да постъпи, защото адв.М. му поискал по дело за делба на зем.земи в с.Екзарх Йосиф още 300 лв., а се договорили за 400 лв., които бил заплатил, но не получил екземпляр от договора. През 2015 г. М. му казал, че му поискали 3500 лв., както и че видял договора за правна помощ в делото едва същата година.

Съобразно горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Страните по делото не спорят, че са били в облигационно правоотношение, произтичащо от сключения помежду им договор за поръчка, по смисъла на чл. 280 ЗЗД, като предметът му се свежда до извършване на различни фактически и правни действия, свързани с водене на дело за делба пред РС-Бяла на съсобствени земеделски имоти в землището на с.Екзарх Йосиф, обл.Русе. Доколкото изпълнението на част от действията по договора изисква адвокатска правоспособност и този договор е сключен с ищеца именно в качеството му на адвокат, то приложими са и специалните правила на Закона за адвокатурата относно заплащането на договореното възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което, според ал.4 може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. В конкретния случай възнаграждението е уговорено именно при условията на чл.36, ал.4 ЗА, като размерът му е определен по ясен и непротиворечив начин в абсолютна сума.

Един от спорните въпроси между страните е именно размерът на договореното възнаграждение. Както беше посочено в обстоятелствената част на решението, в приложения на л.40 от делото договор за правна помощ в оригинал е отразена сумата 3500 лв., от която авансово са заплатени при подписване на договора 400 лв. Ответникът оспорва истинността на документа като твърди, че досежно размера на договореното възнаграждение от „3500 лв.“ е налице дописване. В хода на процеса това възражение остана недоказано, тъй като вещите лица по всичките три приети експертни заключения са категорични, че договорът за правна защита и съдействие, приложен по делото за делба, е индигиран екземпляр на оригинала, като разликата между тях е в текста „Русе“, дописан след разделянето на двата екземпляра. Двете суми – „400 лв.“ и „3500 лв.“, както и целият текст на договора, без думата „Русе“, са изпълнени са еднаква по състав на компонентите химикална паста, като не съществува методика за определяне на време за изпълнение на отделни фрагменти от текста. Ето защо съдът приема, че клаузите на процесния договор за правна защита и съдействие № 46/2011 г. обвързват ответника като доверител по него.

За доказване твърденията на ответника, че целият размер на уговореното адвокатско възнаграждение е 400 лв., същият излага съображения, че в с.з. от 03.02.2015 г. по делото за делба той поискал от съда да се произнесе по направените до него момент разноски в общ размер 878 лв., от които 400 лв. адв.хонорар и пълномощникът му адв.М. изобщо не поставил въпроса, че всъщност разноските трябвало да бъдат 3978 лв., от които още 3100 лв. адв.възнаграждение. Списъкът с разноски е докладван в с.з. от 08.11.2012 г. и относно него ищецът е заявил, че го поддържа, тъй като това са разноските, заплатени до момента. Предвидената в разпоредбата на чл.36, ал.4 ЗАдв. възможност за отлагане плащането на договореното адвокатско възнаграждение като обвързано с изхода на делото не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК в смисъл, че следва да се присъди на страната незаплатеното, но дължимо по договора между страната и нейния процесуален представител адвокатско възнаграждение. Т.е., след като остатъкът от договореното адвокатско възнаграждение не е бил заплатен към него момент, няма как да бъде претендиран и за плащане тогава.

Ответникът твърди, че липсвало и основание да бъде договарян адвокатски хонорар в такъв висок размер, който, съпоставен с предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори ако материалният интерес се определял на база пазарната оценка на полагащите му се в дял земи при делбата, възлизал на 862.25 лв.

Законът за адвокатурата предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор - чл.

36, ал.2 и настоящият случай е именно такъвТози размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.Този размер, обаче, трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Следователно, установената с чл.9 ЗЗД свобода на договаряне е ограничена от императивните правила на закона и добрите нрави, които в своето единство формират и границите на договорната автономия на съконтрахентите.

Предметът на договора между страните е формулиран по следния начин: „изготвяне на искова молба за делба на зем.земи в землището на с.Екзарх Йосиф, обл.Русе, устни консултации и процесуална защита в БРС“.

В конкретния случай следва да се съобразят и следните обстоятелства: исковата молба е за делба на 17 земеделски имота между 8 съделители, като производството протича в две фази. Преди фактическото изготвяне на исковата молба и подаването й в съда и проведените правни консултации със съсобственика, когото ищецът представлява, последният се е снабдил с множество документи – скици и данъчни оценки за земите и удостоверения за наследниците, за което, видно от данните по делото, е пътувал няколко пъти до гр.Борово, като е карал ответника до гр.Провадия. Исковата молба е следвало да бъде и вписана. За самото процесуално представителство на ответника по делото, до оттегляне на пълномощията му, ищецът се е явявал лично на всичките пет заседания, пътувайки от гр.Русе до гр.Бяла. Съобразно последната съдебно-техническа експертиза, приета от ОС-Русе, при разглеждането на делото по същество, делът на ответника върху делбените имоти /1/4 ид.част/ възлиза на 11 075.57 лв. Определяйки минималното адв.възнаграждение на тази база по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., същото възлиза на сумата 862.27 лв.

Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5db5ef62-c73b-43d8-8da1-1d14f2835de1