Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1394 от 17.11.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 823/2026
Вид
Определение № 1394
Подписан
17.11.2026
Състав
Веселина Косева Мишова

Цитирани разпоредби

  • чл.103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.30, ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 31 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1394 гр. Стара Загора, 17.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело № 20265500100823 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Н. Д. от гр. С.З. против Т. К. Т., с която е предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН – за възстановяване на запазена част от наследството на Я.И. Н., починала на *** г. в гр. С.З..

Предявеният иск е неоценяем. С определение по ч. гр. д. № 1507/2021 г. на ВКС, I г. о. е дадено тълкуване по въпроса оценяем или неоценяем е искът по чл. 30, ал. 1 ЗН и е прието, че искът за възстановяване на запазена част е неоценяем. ВКС приема, че чрез този иск наследникът с право на запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването й, когато тя е накърнена чрез извършени от наследодателя завещателни разпореждания или дарения. Това право няма за обект конкретен имот или имоти, поради което чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не се защитава право на собственост върху конкретен имот или имоти. В хипотезата, когато запазената част е накърнена чрез универсално завещателно разпореждане, чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се защитава правото на наследяване. А когато накърняването е чрез завет или дарение и следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, както и да се извърши преценка за размера на правата на наследника със запазена част, то определянето на стойността на наследствената маса и на стойността на запазената част е въпрос по съществото на спора по чл. 30, ал. 1 ЗН , а не част от предварителните въпроси, свързани с подсъдността и определяне на дължимата за производството държавна такса. С посоченото определение е отхвърлена тезата, че за вида на иска за възстановяване на запазена част от наследство следва да се изхожда от разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, тъй като то има друг предмет - за оценяемостта на установителния иск за нищожност на завещателно разпореждане.

Настоящият съдебен състав споделя това тълкуване, което е приложимо за разглеждания случай, като взема предвид също така и О-4804-2026, І г.о.;

О-533-2011, ІІ г.о.; О-2021-2026 г., ІІ г.о.; О-1-2014 г., ІІІ г.о.; О-67-2015 г. ІІ 1 г.о., които са в същия смисъл. За пълнота съдът следва да посочи, че са му известни определение № 60252 от 7.06.2021 г. по гр. д. № 1675/2021 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 336 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 3511/2018 г. на ВКС, ІІ г. о. и определение № 26 от 02.02.2018 г. по гр.д. № 5019/2017 г., І г.о., които застъпват противоположната теза. Тези определения обаче са постановени по реда на чл. 288 ГПК и съгласно т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК нямат правната характеристика на съдебни актове, с които състав на ВКС се произнася по същество на касационната жалба. Те са постановени са във фаза, в която функцията на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна, нито решаваща, а е по осъществяване на специфична правораздавателна дейност, поради което изразеното в тях становище относно правилността на една или друга съдебна практика по правния въпрос относно оценяемостта или неоценяемостта на иска по чл.30, ал.1 ЗН представлява само едно правно мнение, което не разрешава по окончателен, обвързващ начин този въпрос.

След като предявеният иск е неоценяем и не попада в изрично изброените в чл. 104 ГПК хипотези, неговата родова подсъдност се определя от общото правило, установено в чл.103 ГПК, а именно, че иск е подсъден на районния съд като първа инстанция. За родовата подсъдност съдът може да следи служебно – чл.119, ал.1 ГПК.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че следва да прекрати производството, като изпрати делото по подсъдност на Старозагорския районен съд, като родово и местно компетентен да разгледа предявения иск.

Воден от горните мотиви и на основание чл.118, ал.1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 823/2026 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Старозагорския районен съд.

Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в 1-седмичен срок от съобщението.

Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________ 2