Акт от 03.04.2023, Административен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 230/03.04.2023 г., гр.Монтана

В името на народа

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова при секретаря

Лазарова като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. №

123 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Производството е образувано по жалба от „А.ф.“ АД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Р.К., чрез пълномощника юрк.З.М.. В депозираната жалба се оспорва решение №

12/06.01.2023 г. на МС на Р.България, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47

{километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана/ за краткост /решението на МС/ в частта му касаещи определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на земеделски имоти и части от имоти“, както следва: поземлен имот по КККР на с.Долна Вереница имот с идентификатор ***, като с искане да се определят размерите на равностойно парично обезщетение за отчуждаваните имоти и части от имоти, в съответствие с разпоредбите на Закона за държавната собственост. Прави се искане за определяне на пазарна цена на имотите и назначаване на съдебно-оценителна експертиза, за определяне на обезщетението. В жалбата се прави оплакване, че определената от ответника оценка за отчуждената част на тези имоти e силно занижена, не съответства на спецификата и размера на имота, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики в района на община Монтана. Претендират се разноски в производството.

Ответникът,

Министерски съвет на Р. България, в представеното по делото писмено становище на процесуалния представител, отрича основателността на жалбата. В него се оспорва заключението на вещото лице, като се изтъква, че е съобразен неотносим пазарен аналог с оглед периода, т.к. допълнително взетия предвид нотариален акт, които е ползвал за аналог е извън установения от закона период 30.05.2021 – 30.05.2022 г., а именно от 07.12.2022 г.. Единствено меродавно е съобразеното със закона е по посочените пазарни аналози, които са съобразени от оценителя в хода на административната процедура.

Претендират се разноски като юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си, отрича основателността на жалбата с идентични на изложените от ответника аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника, също оспорва жалбата, да не се кредитира заключението на вещото лице и претендират юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна министърът на финансите, в писмено становище от пълномощника оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. По същество е основателна.

В настоящото производство предмет на оспорване е само част от решението на МС, по-точно тази с която е определено обезщетение за част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Долна Вереница община Монтана, земеделска територия – нива.

По силата на чл.

34а, ал. 1 от ЗДС“Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.“ В производството не се спори, че с решение на Министерски съвет републиканския път, част от който е и модернизацията на път “Видин- Ботевград“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС.

Съдът констатира, че оспореното решение на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по предложение на министъра на РРБ и на министъра на финансите, валиден административен акт по смисъла на чл. 34а от ЗДС.

Съдът констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в разпоредбата на чл. 34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти, като идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот, площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.

В производството по издаването на решението са спазени всички съществени административнопроизводствени правила, разписани в разпоредбите на чл. 34, чл.

34а и чл.

34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл.

34, ал. 2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл.

34а ал. 3 и 4 от ЗДС ред. В табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване, вкл. и за тези, които се намират в землището на с.Долна Вереница, община Монтана, където се намира имотът на дружеството - жалбоподател.

Налице е финансова обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.

Видно е от този оценителски доклад, за землището на с.Долна Вереница, община Монтана земеделската земя се оценява предвид разпоредбата на чл.32, ал.3 във вр.с ал.2 от ЗДС, в тези землища са определени „пазарни цени“, т.к. съгласно предоставена информация от Агенция по вписванията, Служба по вписванията Монтана, за землището на с.Долна Вереница са посочени 8 нотариални акта, според оценителя на сделки със сходни имоти за посочения период 30.05.2021 г.– 30.05.2022 г. и е изведена „осреднена цена“ 400.34 лв./дка.. По този начин за засегната площ на всички 131 имоти в това землище, е определено обезщетение от общо 51 820 лв.

С оглед заявеното искане от оспорващата страна, съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза, със задача към вещото лице да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част на имота на жалбоподателя, определена по реда на чл.

32, ал. 2 от ЗДС, чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението на имота въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот, като ползва вписани в Агенция по вписванията сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в рамките на 12 месеца или близки до този период до отчуждаването на процесния имот, извършено чрез оспореното решение, както и по Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ..

Вещото лице е изготвило първоначално едно експертно заключение от 27.02.2023 г., като в него е възприело, че съгласно информацията от Служба по вписвания Монтана за периода 30.05.2021 – 30.05.2022 г. са налице още сделки, които са относими, поради което определената оценка е занижена. След възражение от пълномощника на МС, че посочените актове са за имоти в различни землища, съдът възложи допълнителна задача и предоставена информация за сделки със земеделски земи за 2021 г. и 2022 г., вещото лице е посочило още една сделки за 2022 г., а именно от 07.12.2022 г. След тези уточнения вещото лице представи експертно заключение от 28.03.2023 г., в което е използвал и този пазарен аналог, а в с. з. уточни, че от 8-те сделки посочени от оценителя 7 са на данъчна или почти данъчна оценка, което не отговоря на пазарните такива, ако се изключат тези сделки, а се вземе предвид сделката в т.8 от този доклад и тази от 07.12.2022 г., то осреднената стойност е 2039.05 лв./дка. В допълнителното заключение е извадена осреднена цена от 600.30 лв./дка, предвид сделките от оценителския доклад и сделката от 07.12.2022 г., както и съгласно Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ – 750 лв./ дка. Въз основа на тази информация, вещото лице всъщност е посочило три варианта за определяне на размера на обезщетението за посочената част от имот в землището на с.Долна Вереница.

Настоящият съдебен състав не кредитира първото заключение на вещото лице, т.к. същото е необосновано, то е само въз основа на два акта, които обаче са за имоти в различни землища, т.е. неприложими. От второто заключение, както правилно се възразява, е взет аналог от 07.12.2022 г., твърде далече от посочения период съгласно ЗДС, а и посочените 7 аналога са на почти данъчна оценка, което също не следва да се взема предвид. При така изложените данни, настоящият съдебен състав приема, че най-реална, макар и сигурно не най-справедливо и едва ли равностойно е определеното обезщетение по реда на Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ, т.к. същото отчита и всички характеристики на имота.

Предвид изложеното няма пречка съдът да цени втория вариант от допълнителното заключение като безпристрастно и компетентно, пред вид което приема, че определения размер по Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ макар и едва ли равностоен, но най- правилно определен и в изпълнение на целта на закона.

Възраженията на ответника и на заинтересованите страни, които са в смисъл, че, оценителя правилно е приложил начина на оценка по чл.

32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, а в експертизата тази разпоредба е неправилно приложена с оглед изискването на втората точка, касаещо времевия диапазон на изследваните сделки, не се споделят от съда. Още повече, че в условията на пандемия сключените сделки са твърде малко на брой, но приема, че допълнителният аналог от 07.12.2022 г. е значително след определения период съгласно ЗДС.

Въпреки възражението относно решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, с което тази юридсикция се произнася по съответствието на анализирана национална уредба с чл.

6, § 1 от КЗПЧОС и чл. 1 от

ДПКЗПЧОС, съдът го намира за приложимо от настоящата инстанция, с аргумент от чл. 46 на самата Конвенция. Както е посочено в т. 91 на съображенията към това решение, разгледана в контекста и във връзка със съображенията, посочени в т. 86 и т. 87, начинът на определяне на обезщетението по този ред не гарантира присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя според изискването на чл. 1 от Протокол 1, като при това отчуждаване, обезщетяването на което се основава на така направена оценка на собствеността на имота на жалбоподателя, му налага непропорционална и прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за баланс/пропорционалност между защитата на собствеността и изискванията от общ интерес. В същото решение изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т. 63 и т. 107, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на §

1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята съгласно чл.

17, ал. 5 от КРБ.

От разпоредбата на чл. 32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено задължителни и за всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията от нейните текстове.

За пълнота следва да се отбележи, че по - специално ответникът възразява срещу последното заключение на вещото лице и с оглед една от сделките, допълнително е включен само един аналог – нотариален акт от 07.12.2022 г., който е извън установения по закона период и съдът го намира за основателно.