Протокол № 1122 от 05.06.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1122 гр. Пазарджик, 05.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220100716 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Молителката А. В. Н. се явява лично, редовно уведомена от предходното съдебно заседание. Представлява се от адв. Н. А. от АК - Пловдив, редовно упълномощен да я представлява с пълномощно по делото.

Ответникът Н. Б. Н. се явява лично, редовно уведомен от предходното съдебно заседание. Представлява се от адв. А. Й. от АК - Пловдив, редовно упълномощена да го представлява от днес.

Явява се вещото лице д-р П. М., редовно призован.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ постъпилата съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П. М.. Заключението е депозирано при спазен срок по чл.

199 от ГПК.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да изслушаме вещото лице.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОПУСНАТАТА

СМЕ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

Д-Р П. М. М. – на 67 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебна ангажираност със страните.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от 1

НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Обещавам да дам вярно заключение.

Представил съм писмено заключение, което поддържам.

Със съдебно удостоверение съм се снабдил с цялата история на заболяването, която е приложена към самото заключение. Видно е, че съществува медицинска документация, която потвърждава пролежаването в кардиологично отделение на пациента, макар и кратковременно по 33-та клинична пътека, където основната диагноза е синкоп, който е индикация за хоспитализация по тази пътека. Целта е да се изключат кардиологични причини за това състояние. В заключението съм описал видовете синкоп, вкл. и кардиологичните причини за това състояние. Извършени са лабораторни и инструментални изследвания при пациента, които не потвърждават наличието на кардиологични причини за състоянието, в което е изпаднал, поради което при спазване на условията за минимален болничен престой по пътеката, той е освободен на следващия ден, като съществува тази възможност по Националния рамков договор. Оттам той е насочен за консултация с невролог.

Осъществена е такава консултация в ДКЦ „Здраве“ с д-р М. и е издаден амбулаторен лист. Там основната диагноза е генерализирано тревожно разстройство /ГТР/, което е кодирано по Международната класификация като F41.1. В заключението съм дал кратко описание на това състояние. Моето заключение е, че само с това изследване, т.е. преглед при невролог, не може да се потвърди наличието на такова генерализирано тревожно разстройство, дотолкова доколкото това е хронично състояние и трябва да го има за повече от шест месеца. Другото характерно за него е, че тревожността трудно може да се контролира и не се конкретизира до една ситуация, т.е. трудно се изключват мисли за най-лошото въобще, без реална причина.

Не оспорвам наличието на тревожност и психоемоционалност при ответника. Изключил съм конкретно тази диагноза по причините, които описах.

А Д В . А.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

АДВ. Й.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р П. М. М. по съдебномедицинската експертиза.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, в съответствие с представената от него справка-декларация, а именно сумата в размер на 250 евро, платима чл. 83, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ГПК от бюджета на съда.

АДВ. А. Моля да приемете писмо, което получихме от РЗОК във връзка с подадения сигнал към Медицински надзор по повод проведеното лечение, за 2 което изслушахме експертизата. Представям препис за колегата.

АДВ. Й.: Не възразявам да се приеме.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателство по делото представеното от пълномощника на молителката писмо от РЗОК – Пазарджик.

АДВ. А.: Във връзка с направеното по чл. 193 от ГПК оспорване верността на представените документи като доказателства по делото – епикриза и амбулаторен лист и ако съдът прецени, че е проведено успешно доказване на тяхното оспорване, моля да ги изключи от доказателствата по делото.

По искането на пълномощника на молителката, съдът намира, че за да извърши преценка за изключване на определени документи от доказателствата по делото, е необходим анализ на всички събрани доказателства по делото, което може да се извършил с крайния съдебен акт, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПО ИСКАНЕТО за изключване на оспорените от молителката писмени доказателства съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт.

АДВ. А.: Представям списък с разноски и договор за правна защита по чл. 38 от ЗАдв. Нямам други искания. Да се приключи делото.

АДВ. Й.: Представям договор за правна защита и съдействие. Нямам други искания. Да се приключи делото.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. А.: Уважаема госпожо Съдия, считам, че с приобщените по делото множество доказателства се установиха твърдените от нас факти и обстоятелства във връзка с осъществено домашно насилие на конкретни дати, осъществени от ответника спрямо моята доверителка, като същите бяха установени за конкретно посочени дати – за 08.12.2025 г., за 04.01.2026, за 09.02.2026 г. и за 27.01.2026 г. По делото бяха приобщени множество доказателства, които ще фиксирам – съдебно медицинско удостоверение, декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, свидетелски показания на множество свидетели, писмо от телефон 112, с приобщаване на запис. По реда на чл. 176 от ГПК бяха приобщени обяснения на страните относно факти и обстоятелства. Бяха представени болнични листове от А. Н., бяха постъпили материали от ОДМВР – Пазарджик, във връзка с образувани производства, т.е. прокурорски преписки. Бяха изискани справки от Национална база данни, Бюро съдимост, ДПБ – Пазарджик. Със всички тези доказателства, по 3 несъмнен и категоричен начин, беше доказано осъществено домашно насилие от страна на ответника спрямо моята доверителка, като следва да отбележим, че с оглед приобщените доказателства се установяват, че тези актове на домашно насилие ескалират по своя интензитет. Като последна проява, извън кръга на самата първоначална молба, на 18.03.2026 г. е свързана с нарушаване на издадената заповед за незабавна защита. Тези актове са извършени в присъствието на две малолетни деца, като от данните по делото несъмнено се установява негативното влияние, което са предизвикали. Множество от свидетелите говорят за започване на заекване от по-малкото дете. И всички тези обстоятелства, които са установени, моля да вземете предвид при постановяване на Вашето решение по отношение на първоначалната молба за защита от домашно насилие на моята доверителка, като моля да се произнесете, като издадете постоянна такава заповед за защита в максимално предвидения възможен срок, като приемете, че са налице основания същата да включва задължителни мерки по точки 1, 2, 3 и 5. Имам предвид установените факти, че децата, които са малолетни са пострадали от тези действия и по Ваша преценка да включите мерки по т. 6, евентуално за преодоляване на гнева.

По отношение на насрещната молба за осъществено домашно насилие от доверителката ми по отношение на Н. Н., считам, че конкретното посочване на дати и действия, с които моята доверителка е осъществила такива действия, от доказателствата по делото не установи нито едно от твърдените действия, а именно за 06.12.2026 г. – тя бе казала на Н., че няма той да й казва как да честити именния ден, на 04.01.2026 г., че е записвала разговори. Действително, тя на тази дата е разговаряла с него за това, че не може да търпи повече неговото отношение и е споделила намеренията си двамата да се разделят. На 03.02.2026 г. във връзка с твърдението, че доверителката ми е отказала да издаде фактури и по този начин предизвикала в него психически стрес сме представили болнични листове, че в същия период тя е била в болнични, т.е. не е изпълнявала трудовите си задължения, а и не се установиха факти и обстоятелства, които да подкрепят тези твърдения на Н.. За 09.02.2026 г. се установиха множество факти и обстоятелства, но всички те, започвайки от съдебно-медицинското удостоверение, минавайки през показанията на полицейските служители, разглеждайки свидетелските показания на родителите на доверителката ми и обсъждайки свидетелските показания на останалите свидетели, които изнесоха факти и обстоятелства за инцидента, по категоричен начин се установи , че А. Н. по никакъв начин не е извършила някакви действия спрямо Н. Н., а точно обратното - същия е осъществил вербална и физическа агресия спрямо нея, както казах, на която са присъствали и малолетните деца. За 27.02.2026 г. също се приеха доказателства, които опровергават твърденията, изнесени в насрещната молба за защита от домашно насилие.

Считам, че с оглед именно на приобщените доказателства се установи, че изнесените факти и обстоятелства в насрещната молба защита не бяха 4 доказани. В голямата си част същите са неоснователни, с оглед действията, с които се твърди, че е осъществен психически тормоз. Моля, при анализ на делото, да направите преценка за възраженията, които направихме в хода на производството и съответните оспорвания за наличието на заболяване и диагнози, фиксирани в медицинските документи. Липсва причинно следствена връзка между действията на моята доверителка и твърдения за настъпили психически състояния на молителя по насрещната молба за защита.

С оглед всички тези обстоятелства, моля да отхвърлите молбата на Н. Н. за защита от домашно насилие като неоснователна и недоказана и моля да ни присъдите разноските, с оглед предствения договор по чл. 38 от ЗАдв. и за двете обединени производства.

АДВ. Й.: Уважаема госпожо Съдия, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, считам, че се установи по безспорен начин, че доверителят ми не е извършил твърдяното по отношение на молителката и децата им. Представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не намери потвърждение в останалия и приложен материал, включително и в гласните доказателства. По отношение на представеното съдебно-медицинско удостоверение, считам, че същото установява наличието на травматични увреждания до момента на прегледа, но не доказа нито механизмът на причиняването, нито лицето, което евентуално ги е причинило. От особено значение към настоящия спор има противоречията между изложеното в молба, в декларацията от страна на молителката и свидетелските показания, включително и от разпитаните свидетели, от нейна страна. Молителката твърди, че системно е била ограничавана в социалните контакти и поставяна под пълнен контрол, а свидетелите, разпитани от нейна страна потвърдиха, че същата е имала социални контакти, често е посещавала дома на приятелка, включително е ходила на разкрасителни процедури. Майката на молителката потвърди, че дъщеря й често я посещава, че се обажда в присъствието на доверителят ми на видео връзка. Съществени противоречия се констатираха и при твърдения инцидент на 09.02. Разпитаните полицаи споделиха, цитирам:

„Нямаше заплахи, викове, крясъци“. В молбата за защита г-жа Н. посочва, цитирам: „Той започна да ме дърпа, удря, влачи по земята“, а свидетелят полицай Д. казва: Господинът не я е удрял, а я избутал настрани. Това ми каза молителката“, което абсолютно противоречи и опровергава молбата за защита от домашно насилие. Полицаите съобщават, че клиентът ми не е бил агресивен, оказал е пълно съдействие и съгласно правилниците на риска са преценили, че не е имало нужда да го изведат от жилището, именно защото не е представлявал заплаха за съпругата си и малолетните си деца. Следва да се отчете, че двама от свидетелите са родители на молителката, чийто показания са пристрастни и моля да не бъдат кредитирани.