Решение № 209 от 09.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Пловдив, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Иван М. Минчев при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300600186 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 211 от 02.11.2022 г. по НОХД № 6711/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХХІІІ н. с., Съдът е признал подсъдимия Х.

Д. К. с ЕГН ********** за виновен за престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 17.12.2018 г. в гр. Пловдив обл.

Пловдив в съучастие като извършител с неустановен в хода на делото извършител е извършил непристойни действия, изразяващи се в крещене на обидни, нецензурни и заканителни изрази, нанасяне на леки телесни повреди на другиго – П.Х.П ЕГН ********** и И. Н. Д. ЕГН **********, както и повреждане на чужда движима вещ – входна врата на складово помещение на заведение „Н“ в гр. Пловдив, действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост; и му е определил и наложил наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК пробация за срок от една година и три месеца при пробационни мерки по чл.42А ал.2 т.1 вр. ал.3 т.1 от 1

НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ – ****, при периодичност с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, и по чл.42А ал.2 т.2 вр. ал.3 т.1 вр. чл.42Б ал.2 т.2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия К. на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски – 514.20 лв., направени в хода на досъдебното производство, по сметка на ОД на МВР Пловдив, и 220 лв., направени в хода на съдебното производство, по сметка на РС Пловдив.

Против така постановената присъда е подаден въззивен протест и допълнителен протест от прокурор при РП гр. Пловдив с искане за изменяне на присъдата като неправилна в частта за определяне и налагане на наказанието на подсъдимото лице – наложеното наказание пробация за срок от една година и три месеца да се замени с целесъобразното наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, изпълнението на което да се отложи на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

Твърди се в протеста липса на достатъчни като обем смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. Акцентира се върху наличие на обстоятелства, сочещи по-висока степен на обществена опасност на инкриминираното деяние, изискващо според подалия протеста прокурор при индивидуализацията на наказанието да бъде приложена нормата на чл.54 от НК, като наказанието бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Против така постановената присъда е подадена и въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощения защитник на подсъдимия Х. Д. К. адв.

С. З. от АК Х. с искане за отмяна на първоинстанционната присъда като незаконосъобразна и неоснователна. Твърдят се допуснати в хода на съдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви и противоречия в мотивите към постановената присъда. С въззивната жалба и допълнителната такава се иска отмяна на постановената първоинстанционна осъдителна присъда и постановяване на нова, оправдателна за подсъдимото лице, присъда. Прави се и алтернативно искане – за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен 2 състав.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив не поддържа подадения въззивен протест и допълнение към него, а счита, че протестираната присъда следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними от въззивната инстанция. Насочва се решаващия съд към установени противоречия в мотивите към присъдата, които да са от такова естество, че да водят до извод за липса на мотиви. Заявява се и основателност на въззивната жалба по застъпеното в нея искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Сторените с жалбата искания и развитите в нея доводи се поддържат в съдебно заседание пред въззивната инстанция от подсъдимия Х. К. и упълномощения му защитник адв. С. З.. Акцентира се и върху липсата на изложения в мотивите на присъдата относно направени при пледоарията възражения, включително и относно приета съдебно-медицинска експертиза, и относно противоречия в показанията на свидетели по делото. Освен формулираните в жалбата и поддържани искания при условията на алтернативност се прави и друго, пак алтернативно искане – за преквалификация на инкриминираната проява по основния състав на престъплението хулиганство - по чл.325 ал.1 от НК, и следващото се съответно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращите го първоначален протест, допълнение към него и въззивна жалба, както и изложените и в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

Протестът и въззивната жалба са подадени в законния срок по чл.319 от НПК - петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лица сред изброените в чл.318 от НПК – съответно от прокурор и от страна по делото – чрез адвокат, действащ като упълномощен защитник на подсъдимото лице, поради което се явяват допустими. Същите обаче не следва да се разглеждат по същество, тъй като се прие, че от състава на първоинстанционния районен 3 съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от въззивната съдебна инстанция.

Настоящият съдебен състав счита, че тези нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените се състоят в ограничаване на процесуалните права на страните по делото в хода на развилото се съдебно производство пред районния съд, които не са били отстранени, както и в липсата на мотиви към постановената присъда.

Производството по НОХД № 6711/2021 г. по описа на РС гр. Пловдив ХХІІІ н. с., е било образувано по внесен от РП гр. Пловдив обвинителен акт спрямо подсъдимото лице Х. Д. К. за престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. При провеждане на разпоредителното заседание по делото - на 21.01.2022 г., първоинстанционният съд след като е приел, че делото му е подсъдно, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, че не е било допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение, нито че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, произнесъл се е по МНО, е насрочил делото за разглеждане за следващо съдебно заседание на 18.03.2022 г. с призоваване на свидетелите и вещите лица от списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт.

При проведеното следващо съдебно заседание на 18.03.2022 г. е бил даден ход на делото, снета е била самоличността на явилите се свидетели и вещо лице, взето е било становище от страните след разясняване на правата им по чл.274 и чл.275 от НПК, след което е бил изменен реда на съдебното следствие като е пристъпено към разпит на вещото лице, прието е било заключение по СОЕ, след което са били разпитани явилите се свидетелите като при провеждане на разпитите на някои от тях са били приобщени частично на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 от НПК, а за един от тях на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 от НПК, показанията им, дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ орган, след извършването на които процесуални действия делото е било отложено за следващо съдебно заседание за продължаване на действия с участието на останалите свидетели и вещи лица. Видно е от съдебния протокол от това заседание от 18.03.2022 г., че първоинстанционният съд е пропуснал да даде ход на същинския етап от съдебното производство по събиране и проверка на доказателствения 4 материал чрез допустимите доказателствени средства и способи, а именно след като е изпълнил задълженията си по Раздел ІІ от Глава ХХ от НПК, да даде ход на съдебното следствие, като да предприеме извършването на последователно изрично посочени в чл.276 от НПК действия. По делото не е даден ход на съдебното следствие, не е направен доклад от председателя на съдебния състав, в който да се посочат основанията за образуването на съдебното производство, не е предоставена от председателя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението. Като не е изпълнил задълженията си по чл.276 ал.1 и ал.2 от НПК районният съд е лишил страните по делото да се запознаят с фактическото обвинение спрямо подсъдимото лице и виждането на прокурора по приложението на материалното право, като така на практика обвинението спрямо предадения на съд не е предявено в съдебно заседание при проявлението вече на принципите на непосредственост и устност. Това се преценя от настоящата инстанция като процесуално нарушение от категорията на съществените, което не е било отстранено в продължилото съдебно производство пред първата инстанция – по см. на чл.348 ал.3 т.1 от НПК.

Наред с горното друго нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, допуснато от първостепенния съд, въззивния съдебен състав констатира да е допуснато при изготвяне на мотивите към атакуваната присъда по делото – състоящо се в липса на мотиви и съществени противоречия при анализа и правната оценка на доказателствата и доказателствените източници, при изводите относно съставомерността на инкриминираното деяние, които противоречия и липса на мотиви не позволяват да се прецени каква е действителната воля на решаващия производството първоинстанционен съд. Изтъкнатото във въззивната жалба и застъпеното и от прокурора от окръжната прокуратура в тази насока се прие за основателно.

Видно е от стр.1 абзац 3 от мотивите към Присъда № 211 от 02.11.2022 г., че районният съд е приел, че подсъдимият Х. К. не се е признал за виновен и не е дал обяснения по случая /в протокол от с. з. от 02.11.2022 г. – л.102 гръб – л.104 от съдебното дело, са закрепени обясненията при проведен разпит на подсъдимото лице/, но след излагане на приетата фактическата обстановка е обективирал извод, че последната се установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства по делото с конкретизиране 5 най-напред на обясненията на подсъдимия Х. К.. След това обясненията на подсъдимия се сочи да са кредитирани като цяло, наред с показанията на цитирани свидетели по делото, доколкото приобщавали относими факти и обстоятелства във връзка с изложената фактическа обстановка в зависимост от това на каква част от протеклите събития съотвените лица са станали преки очевидци /резонно подсъдимият като приет за виновен деец е участвал във всички приети за инкриминирани прояви/, но по-надолу в мотивите не е възприето от съда изложеното от подсъдимия и приятелите му като версия относно част от протеклите събития на инкриминираната дата. На стр.9 абзац последен от мотивите е вписано, че в конкретния случай престъплението е извършено от подсъдимия К. при евентуален умисъл, а на следващата страница – че от субективна страна подс. К. е действал при форма на вина пряк умисъл. Констатира се в мотивите към атакуваната присъда и липса на изложения относно обективната и субективна сътавомерност на счетеното за извършено от подсъдимия К. престъпление, касаещо приетото съучастие с неустановено лице под формата на съизвършителство – по см. на чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.