Определение № 2029 от 07.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2029 гр. София, 07.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002902083 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Касационният жалбоподател „Фьоникс фарма“ ЕООД чрез юрисконсулт Т. обжалва решение № 329 от 27.11.2023 г. по т.д. 237/23 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е отменено решението по т.д. 530/21 г. ОС – Варна, с което „СБАЛОЗ д-р Марко Антонов Марков – Варна“ ЕООД е осъден да заплати на „Фьоникс фарма“ ЕООД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците по издадени 9 броя договора за обществена поръчка по фактури за разликата над 1,34 лв. до 9 484,09 лв. по договор № Д-30/07.03.2018 г.; за разликата над 461,18 лв. до 15 336,86 лв. по договор № Д-39/02.04.2019 г.; сумата 1 383,82 лв. по договор № Д126/01.11.2019 г. за разликата над 49,67 лв. до 1 852,07 лв по договор № Д – 221/ 01.10.2020 г.;за разликата над 568,94 лв. до 2 305,99 лв. по Договор № Д48 /08.03.2021 г. както и в частта за разноските за разликата над 1858,61 лв. до присъдената сума от 3 535,30 лв., както и в частта за присъдените разноски пред двете инстанции.

Излага подробни съображения за нарушение на материалния закон, основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, конкретно чл. 303а, ал. 2 от ТЗ. Подробно сочи, че продълженият срок до 60 дни, може да се допусне само при наличието на предпоставките, предвидени в тази норма: естеството на стоката или услугата да го налага, или друга важна причина и ако това не е явна злоупотреба с интереса на кредитора. Излага подробни съображения, че с посочената норма са въведени изискванията на Директива 2011/7/ ЕС от 16.02.2011 г., която е ясна и не се нуждае от тълкуване, като счита, че единственият отговор, следващ от същата е, че държавата и публично-правните субекти следва да осигурят изпълнение на парични задължения до 30 календарни дни, освен ако в договора не е предвидено друго и изцяло до 60 дни. Позовава се на чл. 4, ал. 4 от 1

Директивата – Държавите-членки могат да удължават сроковете, посочени в параграф 3, б. а до максимално 60 календарни дни за държавни структури, които предоставят здравни услуги и които са надлежно признати за такива.

Излага съображения за необоснованост на съдебното решение. Моли да се отмени решението в обжалваната част, както и да му се присъдят направените разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Предвид нормата на чл. 303а, ал. 2 от ТЗ нищожна ли е клаузата в договор, по който страна е публичен възложител и същият е платец по този договор, с която се договоря срок за плащане по-дълъг от 60 дни?

2. Как следва да се разбира изключението „но не повече от 60 дни“, предвидено в чл. 303а, ал. 2 от ТЗ, като максимален срок за плащане от страна на публичните възложители, който не може да бъде надвишен при никакви обстоятелства или като препоръчителен срок, като страните могат да договорят и по-дълъг срок за плащане, ако това се налага от естеството на стоката или услугата, или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави?

3. При сключен договор, по който страна е публичен възложител, с посочен в договора срок за плащане над 60 дни и претенция на кредитора по договора за обезщетение за забава, считано от 61-ия ден, на основание чл.

303а, ал. 2 от ТЗ, необходимо ли е ищецът-кредитор да доказва, че подългият срок (от 61 ден нататък) представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора, съответно да доказва, че за забава в плащанията е отговорен длъжникът-публичен възложител?

4. Може ли съдът да прилага разпоредбите на Директивата, която вече е транспонирана в българското законодателство, а не в текста на българския закон, с който се транспонира Директивата? Кой текст следва да се прилага с предимство – този на Директивата или този на българския закон, с който се транспонира същата?

Излага подробни съображения за наличие на допълнително основание съгласно чл.280, ал. 1 , т. 3 от ГПК.

Ответникът „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р Марко Антонов Марков-Варна“ ЕООД оспорва искането за допускане на решението до касационно обжалване. Излага съображения за действието на Директивата, като счита, че с изложените доводи касаторът по искането за допускане на касационно обжалване намира, че съдът е взел предвид уговореното между страните в договора относно падежа на задълженията. Обобщава, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационният жалбоподател „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р Марко Антоново Марков-Варна“ ЕООД чрез адв. Д. Стефанова обжалва решение № 329 от 27.11.2023 г. по в.т.д.

237/23 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение 2

№ 30 от 23.01.2023 г. по т.д. 530/21 г., по описа на ОС-Варна, в частта, с която е осъден, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати обезщетение за забава за изпълнение на парично задължение - сумата от 31 809,34 лв., за периода от 31.08.2018 г. до 24.05.2021 г. върху главниците по 270 бр. допълнително издадени фактури, извън договорите (основание на останалите искови претенции) за периода от 12.06.2018 г. до 14.03.2021 г. Счита, че исковете не се уточнени по основание и размер. Неправилно били посочени фактури без договор, това не можело да се извърши, тъй като договорите били сключвани по реда на ЗОП. При извършена проверка от АДФИ нямало данни да са разходвани публични средства, без извършена обществена поръчка. Нямало яснота по кои фактури е постановено решението. Общият брой фактури и общият брой главница не давало основание да се установят точно вземанията.

Липсвал спор за извършването на доставки, издаване на фактури и тяхното заплащане. Излага съображения, че чл. 303 а, ал. 2 от ТЗ е обща и не се прилага спрямо специалните норми на ЗОП. Договореният падеж на задълженията бил специален, с оглед необходимостта и начина на финансиране на доставените специфични стоки – медикаменти, като за заплащането им е необходимо наличието на средства от бюджета на НЗОК.

Касаторът като лечебно заведение закупувал лекарства, прилагал ги на пациентите и отчитал пред НЗОК. След проверка на НЗОК ги заплащал на реимбурсната цена, определена от нея или на по-ниска покупна цена, договорена след проведена обществена поръчка от касатора. Приходите, получени от лекарства не формирали положителен финансов резултат. Според утвърдените вътрешни правила за управление на задълженията, финансовите средства, получени от тези лекарства, се разходвали изцяло за покриване задълженията по закупуването им. Обемът на доставки се планирал съобразно реалния брой на пациентите и така се предотвратявало презапасяване на болничната аптека с медикаменти, които се прилагат често. Отложеното плащане било въведено с НРД от 2017 г .

С оглед счетоводството на ищеца, счита, че липсват вземания за обезщетения за забава. Освен това за просрочени се считали просрочени задължения от 90 дни, така както се установявало от заключението на вещото лице за счетоводните записвания на ищеца. Моли да се отмени решението и да се постанови решение по същество, респ. да се върне за ново произнасяне.

Депозирал е молба, в която е изложил съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради наличие на даденото разрешение от въззивния съд в противоречие практиката на ВКС, изразена в решения № 13 от 24.02.2022 г. по гр.д. 2906/21 г., I ГО, решение № 60 117 от 01.02.2022 г. по гр.д. 667/20 г., I I ТО, решение № 60 301 от 17.01.2022 г. по гр.д. 479/21 г., IV ГО, решение № 209 от 20.02.2018 г. по т.д.

1096/17 г., I ТО, решение № 57 от 27.02.2018 г. по гр.д. 2736/17 г., IV ГО, решение № 45 от 20.04.2010 г. по тд. 516/09, I I ТО. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че въззивният съд правилно е приложил чл. 303 а от ТЗ.

Наред с така посоченото поддържа, че решението на въззивния съд в обжалваната от него част е недопустимо, основание за допускане на 3 касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК и очевидно неправилно, основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр.3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Фьоникс фарма“ ЕООД чрез юрисконсулт Т. оспорва същата. Излага съображения, че липсват мотивирани основания за допускане на касационно обжалване и изложеното от касатора засяга развитите от него съображения относно съществото на производството.

Оспорва становището, че исковата молба е нередовна като излага съображения, че исковите претенции по всички обективно съединени искове, са ясни. Освен това излага съображения за установяване на основанието и размера на същата.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да отмени частично решението на първоинстанционния съд в частта относно присъдени лихви, на основание чл. 86 от ЗЗД, като уважи частично жалбата на въззивника – специализирана болница, както и да потвърди решението по иска относно обезщетение за забава върху главници, съгласно 270 бр. издадени фактури, въззивният съд е приел, че между страните са сключени договори за доставка на лекарствени средства и диетични храни по реда на ЗОП през 2018 , 2019 г. 2020 г. и 2021 г. Прието е за установено, че доставките са извършени. Прието е, че спорен между страните е въпросът дали за изпълнение на задължението за заплащане на цената, е налице изискване на закона да се изпълни в 60 дневен срок, като клаузите във всеки един от договорите за обвързване на срока за плащане с получаване на средства за това от бюджета на НЗОК не намира приложение. Въззивният съд е приел, че страните са в трайни търговски отношения, основани на идеята и разбирането за начина, по който е организирана, финансирана и протича дейността на ответника-специализирана болница и необходимите за нейното осъществяване доставки. В поредност на девет договора ищецът организирал и осъществявал доставките към ответника с разбирането и съгласието, че ответникът не може да извършва разплащания по тях, тъй като същите се финансират със средства от бюджета на НЗОК. Въззивният съд е приел, че липсва неравностойно третиране на търговското дружество, което е доставчик на стоките при равностойни условия, сравними за други кредитори. Отречено е да има явна злоупотреба с уговорения падеж на задължението във всеки от процесните договори. Прието е, че формалният критерий от 60 дни сам по себе си не е и не може да служи за основание за ангажиране отговорността на ответника. В противен случай щял да се постигне обратен на целите и задачите от директивата резултат, при който ответникът да бъде доведен до поставянето му в дългова и икономическа зависимост от страна на доставчика.

Тълкуването на чл. 303 а, ал.2 от ТЗ, при която фактическият състав на обезщетителната отговорност за вреди от „явна злоупотреба по отношение на кредитора“, се изчерпвала с формалния критерий за „Договорения срок за плащане на доставка“, в нарушение на чл. 7, ал. 1, б. „ б“ от Директива 2011/7/ЕС бил в явно нарушение на ал. 1, б „б“ и на чл. 7 от Директива 2011/7/ЕС и поради това неоснователно.

Прието е, че спрямо така предявените искове, с правно основание чл. 86 4 от ЗЗД е приложима тригодишната давност, предвидена в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.

Исковете били предявени на 09.08.2021 г., което означавало, че погасени по давност биха били само тези, които са с падеж на задължението 09.08.2018 г.

Такива в случая не били установени, най-ранните задължения били от май 2019 г. за доставки по договори 1 и 2, поради което били неоснователни.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

По отношение на поставения първи въпрос, следва да се приеме, че въззивният съд е приел, че клаузата на чл. 2, ал. 4 от всеки от договорите – по обособена позиция 1, предвиждаща, че плащанията са в 60 дневен срок от датата на получаване на паричните средства от НЗОК е провела правно действие. По този начин е отрекла недействителността на така уговорения падеж на задълженията за плащане на цената на доставените лекарства. За да приеме за приложима клаузата на чл. 303 а от ТЗ, въззивният съд е приел, че същата е приложима към сключените процесни договори, с оглед датата на тяхното сключване от 2018 г. до 2021 г., като измененията на Търговския закон са въведени със ЗИДТЗ ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г. и по силата на § 13 от ПЗР на ЗИДТЗ, са приложими за договори, сключени след 15.03.2013 г.