Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 117 от 10.06.2019, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Гражданско дело 1006/2018
Вид
Решение № 117
Подписан
10.06.2019
В сила
02.01.2020
Състав
ТАТЯНА СТАНЧЕВА СТАНЧЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.32, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.24, ал.5 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 117 / 10.6.2019г. град Карнобат,

В ИМЕТО

НА НАРОДА

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав

На осми май, две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева

Секретар: Веска Христова като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева гражданско дело номер

1006 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от К.В.В., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** против Р.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответницата да ѝ плати сумата от 790 лв. имуществени вреди, ведно с лихва в размер на 271,62 лева за периода от 02.04.2015г. до 20.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от 2000 лева, за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно с изтеклата законна лихва върху главницата от 02.04.2015г. до 20.08.2018г. в размер на 687,63 лева ведно със законната лихва за забававърху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане В исковата си молба ищцата посочва, че заедно с ответницата са съсобственици на недвижими имот дворно място, представляващо УПИ I-4953, кв.125 по ПУП на град Карнобат, заедно с намиращите с в него две жилищни сгради-двуетажна жилищна сграда със ЗП от 98 кв.м. и едноетажна масивна жилищна сграда от 43 кв.м. Ищцата притежавала от дворното място и от сградите в него ½ ид.част. Ответницата притежавала 1/6 идеална част от дворното място и от сградите, а децата на ответницата притежавали 2/6 ид.части от имота. Твърди се също така, че страните имали спорове за ползването на дворното място и сградите. Ищцата поискала от съда разпределение на ползването на съсобствеността -дворното място и на двете сгради в него. С решение Решение № 118 от 3.07.2015 год. по гр.дело № 656/2014 г. по описа на РС-Карнобат, потвърдено с решение №II- 110/19.02.2016 год. по в.гр.д.

1483/2015 по описа на БОС, на основание чл.32, ал.2 от ЗС, съдът е разпределил ползването на сособствения имот, като на ищцата било предоставено за ползване половината от дворното място, в западната част на УПИ-то, с разположения в него фургон, заедно е едноетажната сграда, а останалата част от двора заедно със сградата били предоставени за ползване от ответницата. В исковата си молба ищцата излага твърдения, че ответницата не била доволна от разпределението и започнала да проявявява физическа агресия към нея и имуществото ѝ, находящо се в дворното място. На 24.03.2015 год., около 13.46 часа, ответницата започнала да разрушава оградата, изградена между двете сгради и отделяща двете части на разпределеното за ползване съсобствено дворно място, след което влязла в частта на ищцата, изтръгнала монтираната от нея, камера за външно наблюдение, находяща се на външната стена на едноетажната сграда, която била ползвана от ищацата, изтръгнала кабелите и самата камера. Такива действия ответницата осъществила и на 2.04.2015 год. когато по обяд, около 12.18 часа изцяло съборила оградата от оградна мрежа и колове, между двете части на разпределеното за ползване дворно мято, отделяща и двете сгради в него, навлязла в частта ползвана от ищцата и рарушила изградения от нея в дъното на нейната част гълъбарник.

Ответницата счупила и унищожила до степен на пълна неизползваемост автоматично устройство за затваряне на гълъбарника и с тесла разрушила гълъбарника, пуснала и прогонила намиращите се вътре четири гълъба, отглеждани от ищцата. За случая ищцата потърсила съдействието на РУ МВР Карнобат.

Освен разрушаването на гълъбарника и пускането на гълъбите, към които ищцата била силно привързана, като към домашни любимци, ответницата унищожила, чрез нанасяне на удари сирената за външна сигнализация към видеонаблюдението и ДВР платката за видеонаблюдение.

Твърди се от ищцата, че на посочените дати с действията си ответницата ѝ е нанесла имуществени вреди и загуби, както следва: разделителна ограда от мрежа и колове вътре в имота от 100 лв., камера за външно видеонаблюдение-220 лв., външна сирена-50 лв., устройство за автоматично затваряне на гълъбарник-70 лв., гълъбарник от 100 лв. ДВР платка-250 лв., поради което е предявен осъдителен иск срещу ответницата за сумата за сумата от 790 лв. имуществени вреди, ведно с лихва в размер на 271,62 лева за периода от 02.04.2015г. до 20.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на предававне на иска до окончателното плащане.

Ищцата е предявила осъдителен иск срещу ответницата за сумата от 2000 лева, за претърпени от нея неимуществени вреди, от противоправните действия на ответницата, а именно мъка, болка и страдание по загубените, пуснати домашни любимци – четири броя гълъби –две двойки, както и преживян стрес и притеснения от унищожаването на имущството ѝ, ведно с изтеклата законна лихва върху главницата от 02.04.2015г. до 20.08.2018г. в размер на 687,63 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, с който е признат фактът, че страните са съсобственици на посочения в исковата молба недвижими имот. Ответницата оспорва всички твърдения в исковата молба, а именно, че на 24.03.2015 година тя е извършвала, което и да е от сочените действия.

Твърди се в отговора, че на 24.03.2015г. ответницата не е посещавала имота. За датата 02.04.2015 година, посочва, че е посетила имота, тъй като на 04.03.2015 година е била уведомена, че входната врата от южната страна на имота е била разбита от ищцата. За случая ответницата подала сигнал до РУ МВР Карнобат, във връзка с който била уведомена, че е образувана преписка и срещу ищцата бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР. Ответницата отрича някога и конкретно на 02.04.2015г. да е разрушавала вещи собственост на ищцата –ограда, камери и др. На посочената дата е била словесно нападната от ищцата. Ответницата се опитала да премине през оградата, с височина 120 см., като я „разкачи“, но не успяла и при този опит неволно съборила подпряната там изгнила дъска с приблизителни размери от не повече от 150 см., на върха на която е била поставена камера, тип „око” с подвижни кабели. Тази камера била поставена без знанието и съгласието на ответницата Д. и тя не я е счупила. С отговора се оспорва собствеността на гълъбарника, който е направен от подръчни материали и не е собственост на ищцата, същият е поставен в съсобствения двор от ищцата без съгласието на ответницата, на същия не е имало сирена и автоматично устройство за затваряне. Не е унищожавала нито сирена за външна сигнализация и ДВР платка за видеонаблюдението. Ответницата оспорва претендираните от ищцата лихви, като погасени по давност.

С молба вх.№ 6246/20.12.2018г. ищцата, чрез упълномощеия си полномощник е взела становище по така наведените оспорвания от ответницата, като счита че вземането за лихви не е погасено по давност, тъй като досъдебното производство е било водено срещу неизвестен извършител, прекратено е на 10.09.2018г. и съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗД, за вземанията от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. Със същото становище е направено искане за допускане на съдебно оценъчна експертиза.

С писмено становище вх. №

70/07.01.2019г. процесуалният представител на ответницата, възразява срещу доказателственото искане на ищцата за назначаване на исканата оценъчна експертиза, тъй като на първо място следвало да бъде установена собствеността на увреденото имущество, след което да се установи, че именно ответницата го е увредила и едва тогава да се назначи експериза. Със становището са направени доказателствени искнаия.

Страните ангажират доказателства и претендират разноски по делото.

Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Страните са родинини по сватовство/ищцата е племенница на ответницата/ и са в силно обтегнати отношения. Страните не спорят, че са съсобственици на недвижим имот представляващ УПИ I-4953, кв.125 по ПУП на град Карнобат, заедно с намиращите с в него две жилищни сгради-двуетажна жилищна сграда със ЗП от 98 кв.м. и едноетажна масивна жилищна сграда от 43 кв.м.

С Решение № 118 от 3.07.2015 год. по гр.дело № 656/2014 г. по описа на РС-Карнобат, потвърдено с решение № II- 110/19.02.2016 год. по в.гр.д. 1483/2015 по описа на БОС, влязло в сила на 19.02.2016г., на основание чл.32, ал.2 от ЗС е извършено разпределение на ползването на имота.

От приложеното, като доказателство, досъдебно производство № 282 ЗМ 159/2015 г. пр.преписка №554/2018г., се установява, че същото е било образувано с постановление на КРП от 02.03.2016г. срещу „неизвестен извършител” за това, че през периода 24.03.2015г.-06.04.2015г. при условията на продължавано престъпление в имот, находящ се в гр.Карнобат, ул. „Сашо Кофарджиев” № 13 противозаконно унищожил чужди движими вещи - камери за видео-наблюдение, гълъбарник и др., собственост на К.В. *** - престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. След приключване на разследването, с постановление на наблюдаващия прокурор от 10.09.2018г. наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.5 т.1 от НПК, като прокурорът е приел, че поради ниска стойност на унищожените вещи /общо 106 лева към датата 02.04.2018г./, три пъти под размера на минималната за страната работна заплата към момента на деянието - 360 лева, се касае за маловажен случай и деянието осъществява състава на престъпление по чл.216, ал.4, вр. ал. 1 от НК. В заключителния си акт прокурорът е приел, че при разследването липсват доказателства за противозаконно унищожаване на 1 бр. видеокамера за наблюдение на стойност 62,00 лева, извършено на 24.03.2016г. от свид. Р.Д.Д.-Д..

Постановлението на прокурора не е обжалвано и е влязло сила на 20.09.2018г.

По досъдебно производство № 282 ЗМ 159/2015г./лист 108-11/ ищцата свидетелства, че на 02.04.2015г. ответницата Р.Д. е унищожила процесните вещи.

Ответницата Д. разпитана като всидетел по досъдебното производство /лист113/ макар и да не посочва точните дати, признава, че през м.април 2015г. два пъти е правила опит да разруши гълъбарника –единият път с тесла, а другият път с ръка, но не успяла. Отрича да е повреждала камера.

В хода на съдебното дирене, по искане на страните съдът допусна гласни доказателства. Св.Желязкова и св.Камбуров, на 02.04.2015г. са били в частта от имота ползван от ищцата и лично възприели случващото се, а именно: на посочената дата около 12,00 часа, ответницата с помощта на тесла разрушила част от оградата между двете части на имота и разрушила гълъбарника на ищцата, при което били изгубени четири гълъба, както и били унищожени вещи – сирена, електронно устройство и автоматично устройство за затваряне на вратичката на гълъраника, които били собственост на ищцата. По време на инцидента, ищцата търсила съдействие от полицията. В резултат на действията на ответницата, бил разрушен гълъбарника, вратичката за влизане и излизане на гълъбите, сирената за сигнализация, електронното управление за затваряне на вратата и автоматичното устройство за затваряне на гълъбарника, оградата разделяща съсобствения имот, камера и ДВР платката.

В подкрепа на твърденията на ищцата че на 24.03.2015г. ответницата е унищожила камера за налюдение, са показанията на св.Камбуров, който посочва, че на конкретната дата, през мониторите/в къщата/, свързани с кабели към камерите е видял ответницата да събаря камера и да я прибира в чантата си.

Показанията на св.Неделчева не водят до съществено изясняване на фактите по делото, тъй като същата свидетелства за влошените отношения между страните, но не е присъствала и не е пряк свидетел на инцидента нито на 24.03.2015г. нито на 02.04.2015г. от изложеното от св.Неделчева, става ясно че оградата между двете части на имота е стара и че след инзцидента на 02.04.2015г. свидетелката не е забелязала промяна в гълъбарника, къщата и отрадата. Показанията на свидетелката се отнасят за обстоятелства след инцидента, тъй като същата на процесната дата 02.04.2015г. около 12,00 часа не е била в имота и близо дзо имота.