Решение № 15 от 24.01.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Девня, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20243120200356 по описа за 2024 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от М. М. Н., ЕГН: **********, срещу ЕФ № 9119308. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 400. 00 лв. /четиристотин лв./.

Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакувания ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище.

Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище.

Оспорва жалбата. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност 1 на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

В 13. 45 ч. на 20. 10. 2022 г. в гр. Девня, обл. Варна, по път 2008, до кръстовище Солвей соди, двете посоки, възз. М. М. Н. управлявал моторно превозно средство с дК№ ** ** НТ, със скорост 87 км / ч., при максимално определена за пътния участък – в населено място – 50 км / ч., което било установено с АТСС № 120 ссf 3. Видно от приложена към материалите справка, на 13. 05. 2024 г. бил съставен ЕФ № 9119308, който бил връчен на 11.

07. 2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Със създаването на чл. 189 Ж от ЗДвП е предвидена възможност за установяване на административни нарушения по този закон и ангажиране на административно - наказателна отговорност за тях по опростена процедура, основаваща се на заснемане от автоматизирано техническо средство, а именно издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган и нарушител. По този начин специалният закон /ЗДвП/ въвежда особено производство по установяване и сакнциониране на административно нарушение, но не р егламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Чл. 1 от ЗАНН предвижда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административни 2 нарушения, за налагане и изпълнение на административни наказания, във всеки случай когато липсва специална уредба, каквато не е налице по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При тази липса относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189 Ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон .

Съгласно императивните разпоредби на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, сроковете за образуване на АНП са съответно три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението. Според т. 1 от ТП № 1 / 27. 02.

2015 г. по ТД № 1 / 2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на І І колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно – наказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването на ЕФ след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове е абсолютна процесуална пречка за административно – наказателно производство и е достатъчно основание за цялостна отмяна.

ЕФ по своето правно действие представлява едновременно акт с установителни /като АУАН/ и санкционни /като НП/ функции. Приемането за него на последици, различни от установените за АУАН и НП би означавало нееднакво третиране на нарушители, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронна система или констатирано от контролен орган, каквото нито е нормативно предвидено, а още по – малко оправдано от гледна точка на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушители чрез издаване на Е Ф цели осъществяване на едно ускорено производство по ангажиране на административно - наказателна отговорност, а ефекта от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността, нещо в което липсва всякаква правна логика.

Следва да се акцентира, че изложеното не е в противоречие с ТР № 1 / 26. 02. 2014 г. по ТД № 1 / 2013 г., където се приема, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, 3 но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че посочените изисквания, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ, но никъде в цитираното ТР /в т. ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл. 189 Ж от ЗДвП. Подобно тълкуване е разширително и недопустимо в административно – наказателното производство, като същото по никакъв начин не допринася за п реследваната бързина с това специално производство.

В процесния случай не се спори , а и се установява от събраните по делото доказателства кога е извършено нарушението и кога е издаден ЕФ /двете бяха конкретизирани по – горе/, т. е. безспорно е налице изтичане на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Горното е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото е процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на възз. М. М. Н., ЕГН: ********** следва да се присъди сумата от 400. 00 лв. /четиристотин лв./, представляваща направени по делото разноски.

Предвид горното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕФ № 9119308, с който на М. М. Н., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 400. 00 лв. /четиристотин лв./.

ОСЪЖДА ОД – МВР – Варна да заплати на М. М. Н., ЕГН: ********** сумата от 400. 00 лв. /четиристотин лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

4

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5