Определение № 640 от 26.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 640 гр. София, 26.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002901583 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда - ПУДООС“ ДП, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 251 от 15.04.2024 г. по в. т. д.

№ 1015/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд , ТО, тринадесети състав, с което е потвърдено решение № 1214 от 16.10.2023 г., постановено по т. д. № 2177/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД на всяко едно от дружествата „Людон транс“ ЕООД и „Треди“ АД сумата от по 2 887.45 лв., представляваща стойност на отработени над уговореното по договор № 12499/15.10.2018 г. количество (обем) пестициди и отпадъци, както и сумите от по 121.91 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.06.2022 г. – 23.11.2022 г.; сумата от по 3 810.18 лв., представляваща стойност на обработени над уговореното по договор № 12482/07.09.2018 г. количество (обем) пестициди и отпадъци, както и сумите от по 160.87 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.06.2022 г. – 23.11.2022 г.; сумите от по 93 215.22 лв., представляваща стойност на обработени над уговореното по договор № 12500/15.10.2018 г. количество (обем) пестициди и отпадъци, както и сумите от по 3 935.75 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.06.2022 г. – 23.11.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от 28.11.2022 г. до окончателното им плащане.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че волята на съда е 1 формирана при неправилно анализиране и интерпретиране на събрания по делото доказателствен материал, поради което е необоснована и вътрешно противоречива. Според касатора искът по чл. 61, ал. 1 ЗЗД неправилно е бил приет за основателен, защото не е налице първият кумулативен елемент от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие. Излага доводи, че във въззивното решение не са отчетени специалните спрямо ЗЗД разпоредби на ЗОП и по-конкретно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗОП (отм.) в действащата към момента на сключване и изпълнение на процесните договори редакция (ДВ, бр. 40/2014 г.), съгласно която изменението на договора за обществена поръчка е императивно забранено и се допуска само по изключение, хипотезите на което са изрично и изчерпателно уредени в чл.

43, ал. 2 ЗОП (отм). Счита, че практически е невъзможно да се обогати от дейността на изпълнителя, тъй като единствената възложена с акта на създаването му задача е да управлява предоставените му от държавата средства в нейна полза, поради което не извършва стопанска дейност, а само такава в интерес на държавата. Твърди, че не разполага с възможността да самофинансира по свое усмотрение която и да е обществена поръчка извън лимитите на отпуснатите от държавата средства. Моли за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове, с присъждане на сторените разноски.

В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване е основано на следните въпроси, поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Доколкото извършените, но незаплатени работи излизат извън обема на договорените такива, след като за тях не се твърди да е налице възлагане и задължаване срещу възнаграждение (респ. да са допълнително въведени в предмета на договора), изправени ли сме пред хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 61, ал. 1 ЗЗД?; 2 . След като е ноторно, че ПУДООС е публичен възложител по смисъла на ЗОП, който закон не допуска възлагане на работа по друг ред, извън реда по ЗОП, и изпълнява възложени от държавата дейности, следва ли да се приеме, че същото се е обогатило до размера на обедняването на изпълнителя?; 3 . Следва ли ПУДООС, изпълняващ възложена му от държавата дейност, да дължи на извъндоговорно основание престация, след като в договора по ЗОП точно е определен нейният лимит?; 4 . Релевантно ли е изпълнителят да се позовава на неполучена кореспонденция при хипотеза на ясен договор с лимитирана престация по ЗОП? и 5 . След като лимитираната престация е определена, следва ли ПУДООС да търпи последствията при фактуриране с нулева стойност, реквизит на което дори не е подписът на същия, и е само едно счетоводно отразяване от страна на изпълнителя и резултат от негово данъчно планиране и отразяване на настъпило данъчно събитие?

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба – „Людон Транс“ ЕООД и „Треди“ АД, чрез процесуалния им пълномощник, са подали общ отговор, с който оспорват наличието на предпоставките за 2 допускане до касация на въззивното решение, както и основателността на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в полза на „Людон Транс“ ЕООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е частично недопустима, тъй като решението е постановено по обективно кумулативно съединени искови претенции, цената на част от които е под законоустановения праг за достъп до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно в частта относно присъдените по договор № 12499/15.10.2018 г. парични вземания, предявени в размер на 14 432.04 лв. – главница, ведно със съответните лихви за забава, както и за присъдените по договор № 12482/07.09.2018 г. вземания, предявени в размер на 19 320 лв. – главница, ведно със съответните лихви за забава.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе в атакувания от ответника смисъл, след изясняване на фактическата обстановка и анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. заключението на вещото лице по допуснатата в първата инстанция ССчЕ, съставът на въззивния съд е приел, че: - първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която главните искови претенции по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД на договорно основание са отхвърлени и по този спор е създадена СПН; - евентуалният иск е правилно квалифициран по чл. 61, ал. 1 ЗЗД; - страните са сключили договор за изработка на няколко обекта, уговорили са единични цени за всяка една от дейностите и общ прогнозен максимален размер на възнаграждението за всички СМР, но поради разликата в количествата на извършените СМР изпълнителят претендира от възложителя по-голяма стойност от максимално уговорената, поради извършен по-голям обем на възложената работа; - страните са уговорили извършване на дейности на множество обекти, разположени в различни населени места, в първоначално прогнозирани обеми, но е извършена обработка на допълнителни количества отпадъци; - oтговорността на възложителя спрямо изпълнителя по договор за изработка, когато се твърди, че стойността на реално изработеното е по-голяма от стойността на първоначално договореното, следва да се ангажира по правилата на гестията; невъзможността на изпълнителя да удовлетвори вземането си на основание договор за изработка, когато същото е извън неговия предмет, не може да означава, че обогатилият се е освободен от своето задължение и възниква възможността на изпълнителя да упражни правата си по чл. 61 ЗЗД.

Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на ответника, че е недопустимо изпълнителят да се позовава на общите правила за водене на 3 чужда работа без пълномощие по чл. 61, ал. 1 ЗЗД и да претендира стойността на допълнително извършени от него работи, т. к. ПУДООС е публичен възложител по смисъла на ЗОП, който закон не допуска възлагане на работа по друг ред, посочвайки, че възложителят дължи на изпълнителя разликата от сумата, с която се е обогатил до размера на обедняването, като в случаите, когато са извършени СМР, които не се обхващат от предмета на договора за изработка, ответникът дължи обезщетение само до размера на разходите на изпълнителя на извъндоговорените работи, но не и за търговска печалба и начислен ДДС

Според въззивния съд ищците са доказали при условията на пълно и главно доказване, че са извършили обработка на общо 60.312 тона повече от договорените количества, както и че тази работа е предадена и приета от ответника без възражения и оспорване на тези факти. Себестойността на извършените в повече работи, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на общо 199 825.78 лв., т. е. по 3 313.20 лв. на тон, без да се включва печалба, ДДС и други фактори, които увеличават стойността им, поради което ответникът дължи на извъндоговорно основание сумите от 5 774.90 лв., 7 620.36 лв. и 186 430.45 лв. за работи над уговореното съответно по всеки от сключените три договора. Въззивният съдебен състав е акцентирал и върху това, че ПУДООС е създадено на основание чл. 60 от Закона за опазване на околната среда, като съгласно чл. 61, ал. 1 от този закон основен предмет на неговата дейност е реализация на екологични проекти и дейности в изпълнение на дейностите по опазване на околната среда в Република България и следователно – държавата е възложила процесните дейности на ответното държавно предприятие, което е материално и процесуално легитимирано да отговаря за тяхното изпълнение.

За неоснователни са счетени и възраженията, че възложителят е предупредил изпълнителя с писмо изх. № ПЕСТ-2/29.05.2019 г. да не се отварят за преработка складове при достигане на заложените количества, с оглед липсата на доказателства по делото за изпращане на това писмо до адреса на получателя, както и за причините за неговото връщане на изпращача. Поради това съдът е намерил за неприложими разпоредбите на чл.

45, ал. 4, изр. последно от договорите, уреждащи фингирано връчване.

Останалите три писма от 29.01.2020 г. са изпратени и получени след като работата вече е изпълнена и приета без възражение, поради което нямат правно значение за преустановяване на изпълнението по договора и са ирелевантни за евентуалните искови претенции.

Съставът на Софийския апелативен съд не е възприел и тезата на ПУДООС, че не дължи плащане на претендираните суми, тъй като в докладите за отчет на извършените дейности (междинни и окончателни) било посочено, че тези допълнителни дейности са за негова сметка и услугата е фактурирана от изпълнителя на възложителя с нулева стойност. Посочил е, че в двата междинни отчета по първите два договора и в трите окончателни отчета изпълнителят е констатирал надвишаване на максималната стойност по чл. 7, 4 ал. 1 от процесните договори; в тази връзка изпълнителят е заявил на възложителя, че поема за своя сметка обработката на количество пестициди и тяхната стойност не била включена в искането за плащане; същото изявление, че изпълнителят вече е поел за своя сметка обработката на превишаващите количества, е удостоверено и в трите окончателни отчета; отразено е и във фактурите, издадени от изпълнителя на възложителя, където е отбелязано, че извършената обработка на пестициди в повече е за сметка на изпълнителя, поради което са фактурирани на стойност 0.00 лв. Според въззивната инстанция тези изявления от изпълнителя до възложителя не представляват опрощаване на задължението за извършените в повече работи по трите договора, тъй като липсва двустранен договор между страните по чл. 108 ЗЗД, в който трябва да се посочи конкретна кауза, като основание за това опрощаване.

Разпечатката съдържа 27 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5db357d1-e32e-46c9-8e9b-a380c2ac50ae