Решение № 2452 от 21.05.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2452

Пазарджик, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЕВА ПЕЛОВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20267150700343 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Й. К. А., чрез пълномощника – адв. В., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1329471/14.03.2026 г., издадена от Й. Й. – мл. автоконтрольор към РУ – Панагюрище, ОДМВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з/гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС.

В жалбата и представено писмено становище, адв. В. излага аргументи, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Прави се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Й. Й. – мл. автоконтрольор към РУ – Панагюрище, ОДМВР – Пазарджик, в представено писмено становище , чрез юрк. П. моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно възражение за прекомерност на разноските, евентуално претендирани от жалбоподателят.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б.“з“/гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС № *********.

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН № GA 4950659/14.03.2026г., че жалбоподателят на 14.03.2026 г. около 22:10 ч. в обл. Пазарджик, общ. Панагюрище, с. Левски, по [улица]пред дом 5, управлява собственият си л.а “Фиат Браво“ с рег. № [рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред. Същият е със служебно прекратена регистрация на 10.03.2026г., на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на ЗЗ „ГО“.

В АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение по чл. 140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП.

По делото е представена полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ЗК „Лев Инс“ за МПС рег. № [рег. номер] със срок на валидност от 16.03.2026г. - 12:55ч. до 16.03.2027г.-23:59ч.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т.1, б. „з“/гг от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т.1, б. „з“/гг от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта, съгласно заповед № 312з-2296/11.09.2025г., издадена от директора на ОДМВР-Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Настоящия съдебен състав намира, че оспорения акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Като правно основание за издаването й в Заповедта е посочен чл. 171, т. 1, б. „з“/гг) от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. „з“ от ЗДвП (нова – ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В процесната заповед е посочено от фактическа страна, че жалбоподателят управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация поради липса на ЗЗ“ГО“.

В случая в Заповедта не е извършено нормативно препращане към нито една от нормите, изброени в б. „з“, гг) на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви „а“ до „ж“ включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по б. „з“ препращат към административнонаказателни разпоредби. По тази причина административният орган следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен. Правната квалификация се обективира в мотивите на административния акт, като в настоящия случай те не съдържат посочване на административнонаказателна разпоредба – административното нарушение, за което е предвидено наказание отнемане на СУМПС. Цитираното в АУАН нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП не е сред предвидените в чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“. Липсата на подобна конкретизация означава неустановеност на посоченото в ЗППАМ правно основание, въз основа на което е упражнена компетентността, тъй като от нейното съдържание не може да се установи коя от посочените в чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ на ЗДвП законови хипотези приема, че е налице административния орган. Съдът няма правомощия наместо административния орган да извърши коректна правна квалификация на твърдяното нарушение, а единствено да провери дали тя е вярна или е допусната правна грешка. Пропускът на органа в тази насока не може да бъде саниран в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на Заповедта. Непълнотата в съдържанието на оспорената Заповед е толкова съществена, че я прави немотивирана и представлява предпоставка за отмяната й само на това основание.

Отделно от това съдът намира, че оспорената Заповед не съответства на целта на закона. Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП не са санкция, а средство за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за осигуряване безопасността на движението. В случая причината за служебното прекратяване на регистрацията е била отстранена в същият ден, видно от представена полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което продължаващото действие на мярката „временно отнемане на СУМПС“ не допринася за постигане на целите на закона и представлява несъразмерно ограничаване на правата на жалбоподателят, в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че оспорената ЗППАМ е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.

С оглед изхода на делото и предявеното от жалбоподателят искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати претендираната сума от 300 евро – адвокатски хонорар, който е под минималния на предвиденият в чл. 8, ал.3 от НВАР размер, поради което възражението за неговата прекомерност се явява неоснователно.

Водим от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Й. К. А., чрез пълномощника – адв. В., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1329471/14.03.2026 г., издадена от Й. Й. – мл. автоконтрольор към РУ – Панагюрище, ОДМВР – Пазарджик.

ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик да заплати на Й. К. А. сумата от 300 евро, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдия:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�