Решение № 14 от 07.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Варна , 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Нина И. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100501769 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 32964 от 02.06.2020 г. на „ЕТ „Лена Гено Генов“ ЕИК 103013694 чрез адв. А.В.В. с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр. Шумен, ул. „Панайот Волов“ № 42, офис 1, срещу решение № 1480 от 18.03.2019 г. постановено по гр.д. № 13897 по опис на ВРС, с което е отхвърлен предявения от въззивния жалбоподател срещу „ЕнергоПро Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че не дължи сумата от 1549.82 лева представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури издадени за периода от 30.06.2011г. до 08.10.2012 г. за обект на потребление с абонатен номер 0105603290 и клиентски номер 1100057365, ведно със законната лихва , считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.12.2014 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 520.67 лева, представляваща обезщетение за забава , начислено за периода от падежа на всяка фактура до 05.12.2014 г. както и сумата от 343.88 лева – предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20197120400327 по опис на ЧСИ № 712 с район на действие ВОС, образувано възоснова на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 16201/2014 г. по опис на ВРС. Решението се обжалва и в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски в производството в размер на 100 лева, представляващи ю.к. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 и 8 във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Въззивният жалбоподател поддържа, че първоинстнацнионния съд неправилно е 1 приел, че заповед постановена по реда на чл. 410 от ГПК има същото действие относно правните последици, каквото има и съдебното решение. В частност относно прилагането на ч. 117, ал.2 от ЗЗД, отнасяща се до 5 годишна погасителна давност. В доводите си прави анализ на правните последици на съдебното решение и заповед за изпълнение, както поддържа становището, че съдебното решение притежава СПН /сила на присъдено нещо/, а заповедта само ИС /изпълнителна сила/. С този довод, счита, че двата съдебни акта не могат да бъдат приравнявани и по отношение на заповедта да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. В подкрепа на своето становище посочва съдебна практика. Прави анализ на понятието периодични плащания по смисъла на чл. 11, б. „в“ от ЗЗД, като посочва задължителната такава, според тълкувателно решение № 3/2011 г. и застъпва становището, че процесните задължения по фактури в периода от 30.06.2011 г. до 08.10-212 г. имат тази характеристиката на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Въззивният жалбоподател не оспорва фактите установени с първоинстанционното съдебно решение, но застъпва становището, че съдът неправилно е преценил сроковете, от които започва да тече нова погасителна давност, като не е съобразил кое е последното изпълнително действие и срока до следващото. Поддържа искането за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена предявената отрицателна, установителна претенция.

Пред въззивният съд, процесуалния представител на жалбоподателя, писмено поддържа жалбата.

Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата като счита, че първоинстанционния съд правилно е определил, че срокът на погасителната давност като пет годишен и че във всички хипотези на чл. 416 от ГПК настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение и се преклудира правото за оспорване на фактите възоснова на които е издадена. Счита, че законодателят е придал на заповедта за изпълнение освен ИС и СПН, като излага становището, че и двата съдебни акта могат да бъдат отменени само по реда на чл. 303 от ГПК и в този смисъл посочва съдебна практика на ВКС. Излага становището, че подобно на съдебните решение, след като бъде постановеното такова или заповед, няма значение дали спорът се отнася до периодични плащания, погасителната давност всякога е пет годишна. В този смисъл посочва съдебна практика на ВОС. Излага съображения за прекъсване на давността с предприетите действия по принудително изпълнение от ЧСИ № 1159/2015 г. и посочва, че първото прекъсващо действие е образуване на изпълнителното дело на 30.07.2015 г. Според въззиваемия, давността е прекъсната на 14.10.2015 г. с налагане на запор върху МПС, на 13.10.2015 г. и на 15.12.2015 г. с налагане на възбрана върху недвижим имот. След 15.12.2015 г. е започнала да тече нова пет годишна давност, която е била прекъсната с образуване на ново изпълнително дело на 22.07.2019 г. , а на следващия ден е наложен запор върху МПС, на 25.07.2019 г. е наложен запор на банковите сметки. Сита, че към датата на предявяване на иска, с който се цели да се отрече със СПН 2 вземането на ответника, не е изтекла погасителната давност, поради което правилно и законосъобразно, съдът е отхвърлил иска.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск предявен от „ЕТ „Лена Гено Генов“ ЕИК 103013694 против „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, че не дължи сумата от 1549.82 лева представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури издадени за периода от 30.06.2011 до 08.10.2012 г. за обект на потребление с абонатен номер 0105603290 и клиентски номер 1100057365, ведно със законната лихва , считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.12.2014 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 520.67 лева, представляваща обезщетение за забава , начислено за периода от падежа на всяка фактура до 05.12.2014 г. както и сумата от 343.88 лева – предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20197120400327 по опис на ЧСИ № 712 с район на действие ВОС, образувано възоснова на изпълнителен лист, издаден по ч. гр.д. № 16201/2014 г. по опис на ВРС.

С определение № 11436 от 03.09.2019 г. съдът е допуснал обезпечение на така предявения иск, който е квалифицирал като такъв по чл. 439, ал.1 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране изпълнението по изпълнително дело № 20197120400327 п опис на ЧСИ № 712, при условие внасяне на парична гаранция в размер на 240 лева.

Основното възражение на ищеца за недължимост на посочените вземания е изтекла в негова полза погасителна давност. Той не е оспорвал изложените в отговора на исковата молба, твърдения за процесуалния ред, по който доставчикът се е снабдил с изпълнителен лист, образуването на изпълнителните производства и действията, които са посочени като такива, които прекъсват погасителната давността. Във всеки един момент от първоинстанционното и въззивното производство, основанието за неудържимост на вземането е било само едно – изтекла погасителна давност.

Защита срещу така предявения иск, предприета от ответника е изложила подробни фактически твърдения към възникване на вземането. Тези факти не са били спорни. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, и при предварително, правилно разпределена доказателствена тежест, първоинстанционният съд е отделил безспорните между страните факти. След като те не са спорни и пред въззивния съд, тяхното преповтаряне е излишно. В тази част, настоящия съд препраща към подробните и правилно структурирани мотиви на обжалваното съдебно решение.

Спорът пред първоинстанционния и пред въззивния съд е един и същ и е изцяло правен. Пред първоинстанционния съд спорният въпрос е бил изтекла ли е погасителната давност за вземането, предмет на изпълнителното производство, което е било спряно като обезпечителна мярка, а пред въззивния – периодични ли са плащанията по фактури за 3 потребена, но незаплатена ел. енергия и какъв е срока за погасителната давност три или пет годишен, съответно изтекъл ли е и погасени ли са по давност вземанията установени с изпълнителен лист в заповедното производство.

По така очертания правен спор, настоящия съд приема следното:

С изтичане на определен период от време могат да възникват права, да се придобиват се права, да се погасяват се права, да се прекратяват права, или да се защитават права.

Погасителната давност е изтекъл период от време след който съществуващо право се погасява. Правната регулация на погасителната давност е материално правна. Погасителната давност е юридически факт с материално правни последици. Нормите, които отговорят на въпроса кога се погасяват погасява или прекратяват права са материално правни. По давност могат да се погасяват права само, които вече са възникнали или са придобити. Те могат да бъдат установени като възникнали или придобити чрез настъпване на правопораждащите факти, чрез съдебно решение или с друг по вид съдебен акт.

Затова давността се преценява от естеството на правото, а не съдебния акт, с който е потвърдено. Видът на съдебният акт има значение, само за преценката – прекъсвана ли е давността и какъв е нейния срок след това прекъсване. Материално правните норми установяват срочността на вземанията. Съдебното отричане или потвърждание има значение само за определяне на давностен срок след прекъсване на давността. Затова и законодателят урежда погасителната давност чрез критерии, които се отнасят само до вземането, с едно изключение, с което заличава различията в сроковете - когато вземането е установено със съдебно решение / защото преди това давността е била прекъсната/.

Когато вземането е периодично и бъде поставено за установяване пред съда, той преценява срока като три годишен, но след позитивно съдебно решение, давността е 5 годишна. Това е смисъла на разпоредблата на чл. 117 от ЗЗД. Т.е. в исковото производство съдът ще разглежда възражение за три годишна погасителна давност, а след съдебното установяване на вземането, давността е прекъсната и срокът става 5 годишен.

При периодичните вземания, едва след съдебното произнасяне, и само ако вземането е установено със съдебно решение, давността всякога е 5 годишна.

Така очертаните срокове, определят и подлежащите на установява факти в конкретното дело. Първият от тях е периодично ли е месечното задължение за заплащане на ел. енергия. Отговорът на този въпрос е положителен, следователно давността е 3 годишна.

Вторият въпрос е, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, срокът променил ли се е в 5 годишен. Първоинстанционният съд е дал положителен отговор на този въпрос.

Настоящият съд счита, че това разрешение на спора от правна страна е неправилно, по следните съображения:

Заповедното производство е изцяло нов процесуален ред за снабдяване с изпълнителен 4 лист. Нов е от процесуално правна страна спрямо общия исков процес и е нов спрямо материално правната разпоредба на чл. 117 от ЗЗД. В заповедното производство, съдът се произнася с разпореждане и/или определение, а при оспорване се образува исково произвоство и съдът се произнася по установителен иск със съдебно решение. Съдебната практика, следва да отговори на въпроса, може ли да прилага чрез тълкуване, по метода на аналогията по-дълъг погасителен срок за периодични вземания, когато изпълнителния лист е издаден възоснова на заповед или на друг вид съдебен акт, различен от съдебно решение.

В общия исков процес, процесуалните правила гарантират равнопоставеност на страните при установяване на правата и съответно тяхното отричане. Принципите на равнопоставеността гарантират възможността длъжника да се защитава с паровопогасяващи възражения за изтекла три годишна погасителна давност и ако не е направил такова възражение или съда не го е приел за основателно, то съдебното решение преобразува срока на погасителната давност от 3 на 5 години, възосвова на разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД.