Решение № 162 от 13.07.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Кърджали, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20225140200466 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1947-000104 от 04.04.2022 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Л.З.Д. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Л.З.Д. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил процесното нарушение и затова неправилно била ангажирана отговорността му. В производството по установяване на административното нарушение и издаване на АУАН и наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушили правото му на защита.

Моли съдът да отмени изцяло атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Сочи, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, разписани в ЗАНН. Нарушен бил чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, като в постановлението липсвало посочване на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Не била спазена и нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не извършил проверка и преценка на възраженията и събраните доказателства в производството. Единствените данни за наличие на нарушение се съдържали в твърденията на служителите, които съставили акта, а същите били недостатъчни. В наказателното постановление изпълнителното деяние на нарушението 1 въобще не било описано с всички обективни признаци, липсвали данни в коя посока бил автомобилът, къде е спрял, на кое точно кръстовище е извършено нарушението. Моли атакуваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.03.2022 г. свидетелите Р.Д. и Б.Д. били на работа като полицейски инспектори в РУ-Кърджали, като се намирали в района на централната част на гр.Кърджали. Около 16.50 часа, те извършвали обход и с патрулния автомобил пътували по ул.„Булаир“, близо до комплекс „Орфей“ в гр.Кърджали. По същия маршрут, преди тях, се движел лек автомобил „***“ рег.№ ***, който се престроил в лявата лента на кръстовището, образувано от ул.

„Булаир“ и бул.„България“. Водачът на автомобила „***“ завил наляво по бул.„България“, при светещ червен сигнал на светофара, което било възприето от свидетелите Д. и Д.. По този повод той бил спрян за проверка от полицейските служители със светлинен и звуков сигнал. Контролните органи установили самоличността на нарушителя, който не спазил светлинната сигнализация, а именно жалбоподателят Л.З.Д.. Свидетелят Д. съставил АУАН срещу жалбоподателя за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като той го подписал и получил с възражението, че светлините на светофара не светели. По повод така съставения акт, на 04.04.2022 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Постановено било и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.Д. и Б.Д., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетелката А.Г., кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 10.03.2022 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за регистрация и собственост на МПС с рег.№ ***; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 292з-1 от 01.01.2022 г. на директор на ОД МВР-Кърджали и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяващи компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на 2 свидетелите Р.Д. и Б.Д., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. И двамата са очевидци и свидетелстват, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото погоре моторно превозно средство, при което е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. От показанията им се опровергава напълно защитната версия на жалбоподателя, че светлините на светофара не светели и затова преминал. Фактическата обстановка по делото се подкрепя и от акта за установяване на административно нарушение, чиято доказателствена сила не бе оборена. Настоящият състав не даде вяра на показанията на свидетелката А.Г. в частта им, в която се стреми да установи, че жалбоподателят не е извършил нарушение на процесната дата. Свидетелката се явява заинтересована, поради факта, че живее на семейни начала с жалбоподателя, при което показанията й се явяват пристрастни, насочени към изграждане на позиция в негова полза.

Настоящата инстанция не следва да коментира представените от страна на жалбоподателя 2 бр. снимки, които не са доказателства изготвени по надлежния ред. Освен това, една от снимките не е ясно изобщо кога е била направена, а втората следва часа на деянието и съответно не може да се приеме, че отразява реалната фактическа обстановка по време на нарушението.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Преценени поотделно и в съвкупност, доказателства по делото категорично сочат, че на 10.03.2022 г. в гр.Кърджали, на кръстовището образувано от ул.„Булаир“ и бул.„България“, жалбоподателят управлявайки лек автомобил „***“ рег.№ *** е преминал при светещ червен сигнал на светофара. Затова за съда е безспорно, че Л.Д. е нарушил посочената разпоредба, която го задължава да съобразява своето поведение със светлинните сигнали. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като е наложил предвиденото наказание „глоба“ в размер от 100 лв.

Определената на жалбоподателя „глоба“ е в предвидения от законодателя абсолютен размер, при което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за изменение на санкцията. Законосъобразно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 8 точки на основание чл.6, ал.1, 3 т.12 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство и съставляващи основание за отмяна на атакуваното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.

Видно от акта и наказателното постановление, нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП е описано по следния начин: на 10.03.2022 г., около 16.50 часа, в гр.Кърджали, на кръстовището образувано от бул.„България“ и ул.„Булаир“, жалбоподателят управлява лек автомобил „***“ рег.№ ***, като преминава на светещ /забраняващ/ червен светлинен сигнал на светофарната уредба, при нормален режим на работа. Това описание на нарушението напълно отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Не би могло да се поставят изисквания към съдържанието на АУАН и наказателното постановление, повече от предвидените в закона, а в случая и двата акта отговарят на тях. Обстоятелствата, които защитата сочи, че не били упоменати – в коя посока бил автомобилът, къде е спрял и пр., всички те не са елемент от фактическия състав на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и не е необходимо да фигурират в АУАН и постановлението. Неоснователни са и доводите за неспазване на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Това е така, защото преди да се произнесе по преписката наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е и всички събрани по преписката доказателства. Що се отнася до твърдяното нарушение на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, то следва да се посочи, че действително в атакуваното постановление липсват посочени отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. В случая обаче административното наказание за установеното нарушение по ЗДвП е абсолютно определено в закона по вид и размер – „глоба“ в размер на 100 лв. Затова дейността на наказващия орган по индивидуализация на наказанието е ограничена до предвиденото в закона наказание, без да има възможност да определя вида, размера и срока му въз основа на анализ на посочени отегчаващи и смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. В тази връзка непосочването и необсъждането на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, макар и да е в разрез с чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, не представлява съществено нарушение, което да води до отмяна на атакувания акт само на това основание. Още повече, че нарушението по никакъв начин не е препятства извършването на съдебен контрол върху наказателното постановление. Предвид изложените съображения, същото следва да бъде 4 потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.