Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 437 от 24.07.2019, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 1856/2018
Вид
Решение № 437
Подписан
24.07.2019
В сила
23.08.2019
Състав
ВЯРА МАРКОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.223 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.29, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 - ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 - ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 - ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4 · Закон за потребителския кредит

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 437, 24.07.2019 год., гр.Търговище

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ВЯРА МАРКОВА

Секретар : Ж.И., като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1856 по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с цена 1740.71 лв. – главница, такси и лихви.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и „Фератум България“ ЕООД е имало сключен договор за кредит № 316441 от 05.11.2015 год., по силата на който третото лице е предоставило на ответника сумата от 800 лв., срещу задължението на ответника да възстановява ползваната от него сума в срок от 360 дни, или крайна падежна дата 30.10.2016 год., ведно с лихва в размер на 184 лв., представляваща печалба на кредитора. Твърди се в молбата, че ответника не е изплатил нито една от дължимите за погасяване на задължението вноски. В молбата се твърди, че ответникът на 05.11.2015 год. е сключил и договор за гаранция с „Фератум Банк“, по силата на който гаранта се е задължил към кредитора да гарантира изпълнение, като се задължава солидарно с кредитополучателя, а ответника е следвало да заплати на гаранта такса в размер на 616 лв. Поради неизпълнението на ответника кредитора по договора за кредит е поискал изпълнение от гаранта, който е погасил всички задължения на ответника и е встъпил в правата на кредитора. Ищеца твърди, че съгласно договора за кредит ответника в случай на неизпълнение на поетите задължения дължи административна такса за събиране на вземането в размер на 100 лв. В молбата се твърди, че вземането е прехвърлено от кредитора „Фератум Банк“ ЕООД, встъпил в правата на кредитора „Фератум България“ ЕООД на ищеца с приложение № Г/01.12.2017 год. към рамков договор за цесия от 01.12.2017 г., като към исковата молба ищеца е приложил уведомление за цесията, с искане то да бъде връчено на ответника ведно с приписа от исковата молба. Тъй като не последвало изпълнение и предвид настъпилата изискуемост на вземанията на 30.10.2016 год. ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за обща сума от 1740.71 лв. – главница, договорна лихва, административна такса, такса гаранция, мораторна лихва върху непогасената главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд на осн. чл.415, ал.1,т.2 от ГПК указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

В месечния срок по чл.131 от ГПК ответника, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора предявените искове са оспорени изцяло и по основание и по размер. Оспорва се наличието на валидна облигационна връзка между ответника и цедента, който е прехвърлил вземането си на ищеца. Наведени са доводи за нищожност на клаузите за такса просрочие и такса гаранция, като се твърди, че същите са неравноправни клаузи и не пораждат действие. Оспорва се размера на заявените от ищеца претенции. Моли съда да отхвърли предявения иск за цялото вземане.

Третото лице-помагач на ищеца е изразило становище за основателност на предявените от ищеца искове. Моли съда да постанови решение с което да уважи същите.Претендира разноски в производството.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 891/2018 год. на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение № 498/30.05.2018 год. за суми, представляващи неизпълнено задължение по договор за гаранция, сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и длъжника на 05.11.2015г. във връзка с Договор за кредит № 316441/05.11.2015г.., сключен между длъжника и „Фератум България“ ЕООД, цедирани на ищеца, а именно 800лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2018год., до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 184лв. за периода от 05.12.2016г. до 30.10.2016г., такси в размер на 100лв., гаранция по кредитната сделка в размер на 616лв. и обезщетение за забава в размер на 40,71лв. за периода от 31.10.2016г. до 17.05.2018г.., като са присъдени и направените в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.

От представената по делото разпечатка / л.6/ е видно, че на 05.11.2015 г. ответника, с посочени лични данни, е завил от IP адрес 213.16.46.250, заем в размер на 800, 00 лв. за срок от 360 дни, при лихва от 184 лв., с гаранция в размер на 616 лв., с начин за получаване EasyPay.

В разпечатката е посочва, че заема е потвърден на 05.11.2015 г. с SMS към клиента, с датата на трансфер към "Фератум Банк" на 14.12.2016 г. Видно от представените по делото Общи условия към договори за предоставяне на финансови услуги / заеми/ от разстояние, приложими в отношенията между кредитора „Фератум България“ ЕООД и ответника, преди сключване на договор за кредит кандидат –заемателя за да повиши кредитоспособността си и вероятността искането му за отпускане на заем да бъде одобрено може да предложи на кредитора едно от следните обезпечение – Обезпечение предоставено от Гарант, във формата на договор за поръчителство, обезпечение предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител-физическо лице и застраховка, покриваща рисковете от неплащане на заема – чл.5.3 от ОУ. Ищецът твърди, че при сключване на договора за заем с „Фератум България“ ЕООД ответника е изпрал да предостави обезпечение по чл.5.3, б.а от ОУ – обезпечение от Гарант, във форма на договор за поръчителство и този Гарант е „Фератум Банк“ ЕООД, но по делото няма представени доказателства за сключен договор между гаранта и ответника. По делото не са представени доказателства за реално предаване на сумата от 800 лв.,- главница по договора за кредит от кредитора „Фератум България“ ЕООД на кредитополучателя-ответник. Не са представени и доказателства удостоверяващи, че поради забавата на ответника в погасяване на задължението по договора за кредит кредитора „Фератум България“ ЕООД е потърсил изпълнение от гаранта „Фератум Банк“ ЕООД, нито, че последния е погасил задължението на ответника и е встъпил в правата на кредитора.

С рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2017 год. „Фератум Банк“ ЕООД е прехвърлил на ищеца вземанията си към трети лица-длъжници по договори за кредит, в това число и вземането към ответника. Съгласно договора за цесия цедента се е задължил да предостави на цесионера пълномощно, по силата на което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като видно от приложеното на л. 22 пълномощно „Фератум Банк“ ЕООД е упълномощил ищеца да извърши от негово име уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД на длъжниците. Ищеца, в качеството си на пълномощник на кредитора е приложил към исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне на вземане, с искане да бъде връчено същото на ответника, ведно с препис от исковата молба.

С рамков договор за цесия от 03.05.2019 год. ищеца е прехвърлил на третото лице-помагач вземанията си към различни длъжници, в това число и вземането срещу ответника, като е упълномощил третото лице-помагач да съобщи прехвърлянето на вземанията на длъжниците.

Доказателство за такова уведомяване по отношение на ответника не са представени.

Третото лице-помагач е заявило в молбата си от

27.05.2019 год., че същата следва да се счита и за уведомление за извършеното прехвърляне на вземане.

При така установеното съдът прави следните изводи : Съдът е сезиран с претенции за установяване на вземане по главница, договорна лихва и такси по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, чрез средства за комуникация и договор за гаранция с правна квалификация чл. 422, вр. 415 ГПК.

Основните възражения на ответника, чрез назначения му особен представител са в посока, че липсва валидна облигационна връзка между ответника и първоначалния кредитор „Фератум България“ ЕООД, съответно оспорва встъпването на „Фератум Банк“

ЕООД в правата на кредитора, а при невъзникнали регресни права на „Фератум Банк“, то и извършеното прехвърляне на вземане в полза на ищеца, респективно на третото лице-помагач не е осъществено. Оспорва обстоятелството, че ответника е бил уведомен за цесията, при което прехвърлянето не е породило действие спрямо него и той няма задължение към ищеца.

Възраженията съдът счита за основателни по следните съображения : От събраните по делото писмени доказателства не се установи между ответника и дружеството "Фератум България" ЕООД да е постигнато съгласие и сключен договор за потребителски кредит при заявените параметри в исковата молба. Закона за потребителските кредити под режима, на който попада и твърдяната от ищеца договорната връзка /арг. от противното от чл.

4 ЗПК/, по която се търси изпълнение, предписва форма действителност на договорите за потребителски кредити – обикновена писмена /чл.

10, ал. 1 ЗПК/. Формата се счита спазена, когато комуникацията между страните е водена от разстояние /по телефон, през интернет или чрез други технически средства/, а съгласието им е обективирано в електронен документ и с препис от същия, на хартиен носител и удостоверява договорната връзка между страните, ако съдържа индивидуализиращи белези и данни, установяващи категорично кой е техният автор, какво е тяхното съдържание, както и каква е била целта да бъдат отправени. По делото не се представи електронен документ, отговарящ на изискванията на ЗЕДЕУУ и подписан при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, удостоверяващ възникването на облигационна връзка по договор за кредит между ответника и „Фератум България“. Не се установи и сключването на договор за гаранция между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД, съответно договор за поръчителство между кредитора и „Фератум Банк“ ЕООД, предвид изискавето на ОУ към договора за кредит обезпечението да се предоставя под формата на договор за поръчителство от Гаранта.

Заявената от ищеца договорната връзка по кредитното правоотношение е сключена от разстояние. Тя попада под режима на ЗПФУР, който има за цел да осигури защита на потребителя при предоставяне на финансови услуги от разстояние /чл. 2 ЗПФУР/. Именно, с оглед постигането на тези цели, законът задължава доставчикът на услуги от разстояние /в това число финансови/ да предостави на потребителя, преди той да бъде обвързан от предложението или договора, информация за услугата и то по ясен и разбираем начин, на хартиен или друг траен носител, като тя бъде пълна, вярна и разбираема и не въвежда потребителя в заблуждение /чл.

8, чл.

10, ал. 1 и чл.

11, ал. 2 ЗПФУР/. Тежест на доказване за установяване на тези обстоятелства се носи от доставчика /арг. от чл.

18, ал. 1 ЗПФУР/. Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищцовата страна, въпреки указанията на съда относно разпределението на доказателствената тежест.

От изложеното следва, че ищецът не е провел пълно и главно доказване относно възникването на правоотношение по договор за потребителски кредит между ответника и "Фератум България" ЕООД, съответно между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД.

Освен това в хода на производството не се установи дружеството гаранта /"Фератум Банк"/ да е изпълнило задължението си по договор за гаранция, ако се приеме, че такъв е бил сключен. Нещо повече, по делото липсват доказателства за сключването на такъв договор, по силата на който дружеството „Фератум Банк“ да се е задължило да поръчителства и изпълни задължение на ответника по договор за кредит с „Фератум