Определение № 375 от 18.05.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. ХАСКОВО, 18.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500623 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 3545/25.03.2026 г. от Г. Ж. Т., ЕГН ********** от ***, чрез адв. Д. И., за изменение на Решение № 49/18.02.2026 г. по В.гр. д. № 623/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемата, съобразно отхвърлената част на жалбата. В молбата се излагат съображения, че материалният интерес на отхвърлената част от жалбата на въззивниците е по-голям, поради което по отношение отхвърлената част следва в полза на въззивницата да се присъдят разноски в по-голям размер от присъдения с решението. Предвид изложеното се прави искане съдът да измени постановеното решение в частта на разноските, като увеличи разноските в полза на въззиваемата страна и редуцира присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на въззивниците.

Постъпила е и молба вх. № 3710/30.03.2026 г. от адв. В. К. като пълномощник на въззивниците за изменение на решението, с което Г. Ж. Т. е осъдена да заплати на въззивниците сумата от 419,26 евро – направените разноски за въззивната инстанция, като с е увеличи размера на присъдената сума от 419,26 евро на 623,78 евро. Твърди се, че въззивната жалба е била насочена към две части от обжалваното решение и доколкото по едната част е уважена, а по другата част отхвърлена, се дължали разноски и на двете 1 страни, но следвало да се присъдят така, както са сторени за всеки от исковете, а не наполовина. По първата част, досежно недвижимите имоти, жалбата била уважена изцяло. Счита, че целият внесен депозит за вещо лице, в размер на 800 лв. следвало да се присъди на въззивниците, защото всички задачи по експертизата били само по този иск.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор с вх. № 4155/07.04.2026 г. от адв. В. К., като пълномощник на въззивниците П. П. К., с ЕГН **********, Ж. К. Ж., ЕГН ********** и Ж. К. Ж., ЕГН **********, и тримата от ***, в който излага съображения за неоснователност на молбата на въззиваемата за увеличение на присъденото адвокатското възнаграждение и моли съда да я остави без уважение. Счита, че от представените доказателства се установява, че между нея и адвоката е сключен Договор за правна защита и съдействие и е договорено възнаграждение в размер на 1000лв., платени в брой. В този договор не било направено каквото и да било разграничение относно договорено възнаграждение за отделните предявени обективно съединени искове, поради което и правилно съдът не уважил искането на пълномощника за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

СЪДЪТ, за да се произнесе по постъпилите молби и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молба с вх. № 3545/25.03.2026 г. от Г. Ж. Т., за изменение на Решение № 49/18.02.2026 г. по в.гр. д. № 623/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в п о л з а н а въззиваемата, съобразно отхвърлената част на жалбата, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Молба вх. № 3710/30.03.2026 г. от адв. В. К., като пълномощник на въззивниците за изменение на решението и увеличаване на присъдената сума от 419,26 евро на 623,78 евро, която въззиваемата Г. Ж. Т. е осъдена да заплати на въззивниците, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от П. П. К., с ЕГН **********, Ж. К. Ж., ЕГН ********** и Ж. К. Ж., ЕГН **********, и тримата от *** срещу Решение № 153 от 15.05.2025 г., по гр.д № 854 по описа на РС - Димитровград за 2024 г., с което съдът е допуснал да 2 се извърши съдебна делба между Г. Ж. Т., П. П. К., Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж., върху следните недвижими имоти и движими вещи:

1.УПИ ***, по кадастралния и регулационен план на ***, одобрен със Заповед № 360/1988 г. с площ 820 кв.м., находящ се в ***, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, за който имот пл. № ** е отреден парцел **, квартал **, по плана на **, ведно с построената в това място жилищна сграда № 1 по скица № 629/13.05.2024 г. на същия поземлен имот, при квоти: 2/8 ид.ч. за Г. Ж. Т., 4/8 ид.ч. за П. П. К. и по 1/8 ид.ч. за Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж.;

2. Постройки, изградени в Дворно място УПИ ***, по кадастралния и регулационен план на ***, одобрен със Заповед № 360/1988 г. с площ 820 кв.м., находящ се в ***, представляващи: Гараж с площ от 24 кв.м, Второстепенна сграда - обор с площ 18 кв.м., Навес с оградни стени с площ 10 кв.м. и Лятна кухня с площ 15 кв.м., при квоти: 9/18 ид.ч. за Г. Ж. Т., 1/18 ид.ч. за П. П. К. и по 4/18 ид.ч. за Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж.;

3. Строителни материали - дървени греди 8см/8 см/ 400 см. – 109 бр.; арматурно желязо Ф8 - до обора, около 1,5 тона; арматурно желязо Ф8 - в гаража, около 1,5 тона; тухли четворки – 1342 бр.; тухли единички - 1893бр.; бетонови керемиди – 821 бр.; талпи 19см/5см/400 см – 67 бр.; талпи 30 см/5см/ 400см – 9 бр., на обща стойност 8488,62 лева без ДДС, при квоти: 9/18 ид.ч. за Г. Ж. Т., 1/18 ид.ч. за П. П. К. и по 4/18 ид.ч. за Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж..

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците – П. П. К., Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж.. Решението се обжалва в частта относно квотите, при които е допусната съдебната делба, като се иска същите да бъдат изменени, както и се иска отмяна на решението в частта, в която е допусната делба на движимите вещи, представляващи строителни материали.

С Решение № 49/18.02.26г. по в.гр.д № 623/25г. Окръжен съд Хасково отменя решението на първоинстанционния съд в частта, в която е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите върху следните недвижими имоти: Постройки, изградени в Дворно място УПИ ***, по кадастралния и регулационен план на ***, одобрен със Заповед №360/1988г. с площ 820 кв.м., находящ се в ***, представляващи: Гараж с площ от 24 кв.м, Второстепенна сграда- обор с площ 18 кв.м., Навес с оградни стени с площ 10 кв.м. и Лятна кухня с площ 15 кв.м., при квоти: 9/18 ид.ч. за Г. Ж. Т., 1/18 ид.ч.

3 за П. П. К. и по 4/18 ид.ч. за Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж.". Вместо това е допусната съдебна делба между съделителите върху следните недвижими имоти: УПИ ІІ - 93, по кадастралния и регулационен план на ***, одобрен със Заповед № 360/1988 г. с площ 820 кв.м., находящ се в ***, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, за който имот пл. № ** е отреден парцел **, квартал **, по плана на ***, ведно с построените в това място жилищна сграда № 1, и постройки на допълващото застрояване, представляващи: Гараж с площ от 24 кв.м., Второстепенна сграда - обор с площ 18 кв.м., Навес с оградни стени с площ 10 кв.м. и Лятна кухня с площ 15 кв.м., съгласно скица № 629/13.05.2024 г. на същия поземлен имот, при квоти: 2/8 ид.ч. за Г. Ж. Т., 4/8 ид.ч. за П. П. К. и по 1/8 ид.ч. за Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж..

В останалата част решението на първоинстанционния съд е потвърдено, като Г. Ж. Т. е осъдена да заплати на П. П. К., Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж.

419,26 евро – направените разноски за въззивната инстанция , а П. П. К., Ж. К.

Ж. и Ж. К. Ж. са осъдени да заплатят на Г. Ж. Т. сумата 255,65 евро – направените разноски за въззивната инстанция.

По молба с вх. № 3545/25.03.2026 г. на Г. Ж. Т.: Искането за увеличаване на присъдените в нейна полза разноски за адвокатско възнаграждение и редуциране на тези за въззивниците се явява неоснователно.

С Решение № 49/18.02.2026 г. Окръжен съд Хасково вече е отчел частичното отхвърляне на въззивната жалба (в частта за строителните материали на стойност 8488,62 лв.). Съдът е приложил правилото за съразмерността по чл.

78 ал. 3 ГПК, като е присъдил в полза на Т. сумата от 255,65 евро. Следва да се има предвид, че заплатеният хонорар от 1000 лв. е за цялостна защита. Тъй като договорът не разграничава защитата по отделните обекти (имоти и вещи), единствената възможност е математически да се раздели тежестта от тези разноски. Искането за допълнително увеличение поради „по-голям материален интерес“ е неоснователно. В производството за съдебна делба (първа фаза) интересът се определя от броя и характера на допуснатите до делба обекти, а не по общите правила на оценяемите искове.

По молба с вх. № 3710/30.03.2026 г. на адв. В. К.: Иска се изменение на решението и увеличаване на присъдените разноски от 419,26 евро на 623,78 евро. Въззивниците претендират, че целият внесен от тях депозит за СТЕ в 4 размер на 800 лв. трябва да се възложи на въззиваемата. Твърдят, че задачите на експертизата са обслужвали единствено частта за недвижимите имоти, по която жалбата им е изцяло уважена.

ХОС намира тези доводи за неоснователни. Изслушаната СТЕ е изследвала статута на целия недвижим имот и постройките в него, за да установи характера им на допълващо застрояване. Жалбата на въззивниците обаче е отхвърлена в другата част – относно делбата на движимите вещи

(строителните материали). Доколкото крайният изход от въззивното производство е частично уважена и частично отхвърлена жалба, отговорността за разноски се урежда пропорционално съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК. Разноските за СТЕ не могат да се отделят, тъй като те обслужват изясняването на общата делбена маса. Ето защо ХОС счита, че математическото изчисление, довело до присъждане на 419,26 евро е извършено в съответствие с процесуалния закон и увеличение на присъдените разноски не се следва.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3545/25.03.2026 г., подадена от адв. Д. И. като пълномощник на Г. Ж. Т., ЕГН **********, за изменение на Решение № 49/18.02.2026 г., постановено по в.гр.д. № 623/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3710/30.03.2026 г., подадена от адв. В. К., като пълномощник на П. П. К., Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж., за изменение на Решение № 49/18.02.2026 г., постановено по в.гр.д. № 623/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, по реда на обжалване на решението по съществото на спора.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6