Решение № 78 от 16.07.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Нова Загора, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Административно наказателно дело № 20262220200127 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. Н. Г. с ЕГН ********** с адрес ****** против Електронен фиш (ЕФ) серия К № 11310031, издаден от ОДМВР Сливен, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.182, ал.4 вр с ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания ЕФ, като основанията му за това били следните, че пътен знак Д11 обозначава начало на населено място и селищно образувание и се използва за сигнализиране на мястото, от което започват да важат правилата за движение в населено място и селищно образование

Жалбоподателят твърди, че на 20.08.2025 г. се движел по маршрут за гр.Нова Загора и преди село Каменово видял табела, на която пишело Каменово ZARA FRONT Kamenovo 2007, а 20 метра след нея имало синя табела, на която е написано Стара Загора, Пловдив направо, Каменово 1км надясно. Твърди се, че водачът на МПС продължил пътуването по левия път за Стара Загора и Пловдив и след около 300 метра бил засечен от техническото средство със скорост на движението от 74 км/ч. Според жалбоподателя в България нямало населено място с наименованието Каменово ZARA FRONT Kamenovo 2007 и в посочения пътен участък се е движел с разшерена за него скорост съобразно правилата на ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не представя писмено становище.

Въззиваемата страна- ОДМВ - Сливен не изпраща процесуален представител. С 1 депозирано пред съда писмено становище оспорва жалбата и моли електрония фиш да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

На 20.08.2025 г. в 15.32 часа в с.Каменово, обл.Сливен, общ. гр. Нова Загора по път II- 66 км.20+500, при въведено ограничение на скоростта на движение за населено място до 50 км/ч с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от -3 км/ч, е установено нарушение с ATC № 120ccdc, разположено в посока за гр.Нова Загора МПС „Хонда Сивик“ с регистрационен номер ******, собственост на К. Н. Г. с ЕГН ********** с адрес: ******. Автомобилът се е движил с установена стойност на скоростта 74 км/ч, при наказуемо превишение на скоростта от 24 км/час. Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 9457446 на 10.09.2024г..

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 21, ал. ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Електронният фиш е бил издаден на К. Н. Г., жалбоподател по настоящото дело и собственик на автомобила. С Решение № 90/26.11.2025г. поАНД № 368/2025г. НЗРС е потвърдил атакуваното НП, но с Решение 460/11.03.026г. по КАНД № 31/2026г. по описа на Административен съд Сливен е отменил постановеното решение на първата инстанция и е върнал делото за разглеждане от друг състав на съда.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - Електронен фиш Серия К № 11310031, 1 брой снимка от извършеното нарушение, 1 брой снимка на АТСС, Справка за собственост на МПС с регистрационен номер ******, Протокол за използване на Автоматично техническо средство или система с рег. № 306р-15355/20.08.25г, Копие на Протокол от проверка № 175-СГ-ИСИС11.12.2024г. на Български институт по метрология, Справка за нарушител/ водач; КАНД № 31/2026г. по описа на АС Сливен във връзка с жалбата срещу електронен фиш серия К №11310031/25.08.2025г., както и постъпилото по АНД № 127/2026г. по описа на РС Нова Загора от Областно пътно управление Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ писмо с вх.№ 2414/ 11.05.2026г., ведно с приложената схема на републикански път II-66 от км 20+101 до км 21+624 към него.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

От удостоверението за одобрен тип средство за измерване е видно, че използваната радарна система е одобрен тип, а от протокола за проверка е видно, че радарната система е минала последваща проверка и съответства на одобрения тип.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, 2 депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване. ЕФ е връчен на собственика на 31.08.2025г. както е посочено в жалба, която е подадена на 11.09.2025 г. и същият е връчен законосъобразно, а жалбата подадена в срок.

Съдът като разгледа жалбата по същество и като съобрази задължителните указания на касационната инстанция, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Електронният фиш съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Електронният фиш е издаден по утвърдения образец и включва задължителните реквизити от разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗАНН.

В него е описано къде е заснето нарушението - в обл.Сливен, общ. гр. Нова Загора с.Каменово по път II-66 км.20+500. На снимката на автомобила е записан адрес и точни географски координати на заснемането.

Нарушението е заснето в с.Каменово по път II-66 км.20+500, което се явява в рамките на населеното място, поради което твърденията, че се касае за извън населено място съдът намира за неоснователни. Твърдението, че на табелата е било изписано Каменово ZARA FRONT Kamenovo и такова селище не съществува, е невярно, защото от нея ясно личи каква е и че отбелязва начало на населено място. Същата е от вида, нормативно утвърден за поставяне на определените места по пътищата, отворени за обществено ползване. Това, че същата е била компрометирана с изписани/добавени други надписи, не я опорочава като пътен знак и не променя нейното предзначение, защото напълно съдържа информацията, за която е била поставена от надлежните органи, а именно да отбележи началото на населено място(Пътен знак със специално предписание № Д11, съгл. чл.54, ал.5 от ППЗДвП).

Скоростта в населени места е определена на 50 км/ч, като същата се установява след знакът, определящ населеното място. С нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е въведено задължение при избиране скоростта на движение да не превишават посочените в същата стойности на скоростта.

Съгласно, ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в, ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място, с автоматизирано техническо средство е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 74 км/ч. (след отчитане на толеранс от 3 %) при ограничение от 50 км/ч., въведено с пътен знак Д-11, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена посочената разпоредба на чл. 21 от ЗДвП.

Установеното превишение на максимално разрешената скорост след приспадане на възможната грешка е 24 км/ч.

3

По отношение на правната квалификация на извършеното административно нарушение, обаче, настоящият съд счита същата за неправилна, поради следните съображения:

При първото разглеждане на делото, първоинстанционния съд е достигнал до извода, че от фактическа страна се установявало, че нарушението е било извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ ДР на ЗДвП - извършено е в едногодишен срок от влизането в сила на друг електронен фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение - ЕФ серия К № 9457446 на 10.09.2024г., който е посочен в обжалвания в настоящото производство ЕФ. Посочена е била правилната нарушена разпоредба и приложена коректната санкционна норма - чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП, като наложената санкция е кореспондирала със законоустановения размер - 200 лв. (глобата от 100 лв. по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в двоен размер заради повторността на нарушението).

С оглед задължителните за настоящия състав, указания на касационната инстанция и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

С нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание глоба в размер на 100 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място - за превишаване от 21 до 30 km/h. С издадения ЕФ касационният жалбоподател е санкциониран за нарушение, извършено в условията на повторност.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, в действащата към датата на издаване на ЕФ редакция, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т.6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Същевременно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е изменена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., като съгласно новата редакция, в сила от 07.09.2025 г., при повторно нарушение по ал. 1, т.5 и 6, ал. 2, т. 6, ал.3, т.6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Към датата на постановяване на обжалваното Решение № 90/ 26.11.2025г. по АНД № 368/2025г. на НЗРС, е било в сила посоченото изменение, по силата на което в ал.4 на чл.182 от ЗДвП за нарушение на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП не е предвидено наказание за повторно нарушение. Съгласно нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, какъвто е и настоящия случай.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочените в ЕФ място, дата и час касационният жалбоподател е управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. №******, като се е движил в рамките на населено място със скорост от 74 км/ч, с приспаднат толеранс от 3 км/ч, при въведено с пътен знак Д11 ограничение на скоростта на движение за населено място до 50 км/ч, т.е. с превишение от 24 км/ч.

Фактическите констатации за действията на санкционираното лице, установени от 4 административнонаказващия орган, сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, както е посочено в санкционния акт.

С оглед посоченото изменение на санкционната разпоредба и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, същото следва да бъде санкционирано по разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП с налагане на административно наказание глоба в размер на 100 лева. Предвид това и доколкото фактическите констатации са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, с нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е предвидено, че когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл. 58д. С посочената норма за Районния съд е предвидена възможност за преквалифициране на деянието чрез изменение на оспорения ЕФ, без правото на защита на страната да е нарушено или ограничено.