Решение № 149 от 22.08.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Ямбол, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20222300500135 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.Н.К. с ЕГН **********, чрез адв. Ж.Д.Т.-А. АК-Ямбол и по насрещна въззивна жалба от Я.П.П. от гр.*** чрез адв. В.В.С. от АКЯмбол, двете против Решение №36/20.01.2022 г., постановено по гр.д.№1858/2020г. по описа на Районен съд – Ямбол.

С посоченото решение първоинстанционния съд е предоставил, на осн. чл.127, ал.2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.Я.П., роден на **.**.**** г. на бащата Я.П.П., ЕГН *********** от гр.***, кс.*********************, като на майката Х.Н.К., ЕГН ********** е определил право на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч., както и 15 дни непрекъснато през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Постановил е местоживеенето на детето Д.Я.П. да бъде на адреса на неговия баща: гр.***, к-с.*********************. Осъдил е Х.Н.К. да заплаща на Я.П.П., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д.Я.П., роден на **.**.**** г. месечна издръжка в размер на 180 лв., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Отхвърлил е предявеният от Х.Н.К. против Я.П.П. иск по чл.127, ал.2 от СК, като неоснователен. Осъдил е Х.Н.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС сумата от 259,20 лв., представляваща дължима държавна такса върху определения размер на издръжка. Осъдил е Х.Н.К. да заплати на Я.П.П. направените от него разноски по делото в размер на 1030 лв. Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката на осн.чл.242, ал.1 от ГПК.

С въззивната жалба на Х.Н.К. решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения 1 за неправилност, поради нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон и необоснованост. В жалбата се твърди, че съдът е извел изводи за употреба на наркотични вещества от страна на майката въз основа на гласните доказателства на П., без да вземе предвид и показанията на свидетелите, ангажирани от К., а за това си твърдение П. не е ангажирал други доказателства в т.ч. експертиза, чрез които безспорно и категорично да го установи и са изложени съображения в тази насока. Заявено е и становище, че по делото не е установено тази твърдяна от П. зависимост да е попречила на К. да общува с детето си и да се грижи за него, както преди фактическата им раздяла, така и след завеждане на делото, и в неговия ход пред първа инстанция. Освен това се твърди, че по делото няма нито едно доказателство, което да обоснове категоричен извод за употребата на наркотици от страна на майката; за непригодността й да се грижи за детето; за поставянето в риск на детето от нейна страна във връзка с предполагаемо укоримо поведение, а що се касае до средата където ще бъде отглеждано детето, то в социалния доклад по делото няма и дума тя да е лоша или несъвместима с отглеждането на дете. Посочено е, че преценката на съда по събраните доказателства е едностранчива, тъй като са игнорирани свидетелските показания на водените от К. свидетели по съображения, че същите са заинтересовани поради родство, при което те неоснователно са изключени, макар да са кредитирани показанията на други заинтересовани на същото основание свидетели. Изтъква се, че св.П. и св.Б., не са непосредствени свидетели за употребата на наркотици от страна на К., а за да се мотивира, в своето решение съдът се позовал единствено и само на техните показания и на един лист полицейски сведения, без образувано досъдебно производство към този момент и без категорично произнасяне за евентуална вина на К.. Сочи се, че така определеният режим на лични контакти на К. с детето й Д.П. не е съобразен с нуждите на детето и неговия интерес.

Моли ЯОС да отмени изцяло атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения от Х.Н.К. насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, като отхвърли иска на Я.П.П. по чл.127, ал.2 от СК, като неоснователен. Алтернативно моли ЯОС да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение, в частта досежно режима на личните контакти на Х.Н.К. с детето Д.Я.П..

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Я.П.П., чрез чрез адв. В. С. от ЯАК е депозирал писмен отговор, в който е заявил становище, че първоинстанционното решение е правилно, тъй като е постановено при спазване на процесуалния и материалния закон и е обосновано. Твърди, че при анализа на доказателствата съдът е изградил правилни правни изводи относно личностните качества на двамата родители, техния родителски капацитет и възможности да гарантират отглеждането и възпитанието на детето, като именно на базата на събраните многобройни доказателства съдът е приел, че в продължителния период след раздялата на страните бащата е този, който е обгрижвал детето в пълен обем, като същото се развива правилно. Посочено е, че ЯРС правилно е приел, че майката и след раздялата по никакъв начин не е доказала, че е в състояние да отгледа и възпита сина си правилно.

Заявено е становище, че е установено по категоричен начин, че въззивницата живее в несигурна среда. Изложени са съображения в тази насока. Моли ЯОС да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение като правилно и постановено в интерес на детето. Заявена е претенция за присъждане на направените за тази инстанция разноски.

С насрещната въззивна жалба на Я.П.П. решението на ЯРС се атакува в частта, относно постановения начален момент на дължащата се от въззиваемата месечна издръжка в полза на детето Д.Я.П.. Моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение тази атакувана част и да постанови ново решение, като присъди издръжката, считано от деня на предявяване на иска, както е поискано в ИМ. Изложени са съображения по същество на заявеното искане. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

В о.с.з. страните се явяват лично, като чрез пълномощниците си всеки от тях поддържа своята жалба и иска уважаването й, както и оспорва жалбата на насрещната 2 страна, като неоснователна. Претендират и за присъждане на разноски. Въпреки поисканата от пълномощниците на страните и предоставена от съда възможност за представяне на писмени бележки, такива не се представиха в определения срок.

След преценка на оплакванията по жалбите, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че страните по делото Я.П.П. и Х.Н.К. са родители на малолетния Д.Я.П., роден на **.**.**** г. Безспорно между страните по делото е, че не живеят съвместно в едно домакинство от 07.08.2020 г., както няма спор между тях и относно обстоятелството, че детето към настоящия момент живее при баща си.

От Нотариален акт №129, том ІV, рег.№5402, д.№477/28.08.2018 г. на Нотариус Е.Щ. се установява, че на 28.08.2018 г. Я.П. е закупил апартамент №133, находящ се в.гр. ** ж.к.“Златен рог“ №17, вх.Е, етаж 6, с площ от 59,25 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и две тераси.

Съгласно служ. бележка изх.№122/20.08.2020 г. на ХЕС АД Ямбол, ищеца работи на постоянен трудов договор в дружеството от 04.12.2018 г. на длъжност „шлосермонтажник“, с продължителност на работното време към 20.08.2020 г. от 8 часа от 08,00 до 16,45 ч., а видно от удостоверение изх.№113/10.08.2020 г. на ХЕС АД дохода на ищеца за периода м.01 – м.06/2020 г. е в брутен размер от 7004,48 лв.

В служебна бележка, изх.№229/24.08.2020 г. директорът на ДГ "Валентина" – Ямбол удостоверява, че Я.П.П. – родител на Д.Я.П. от II-ра яслена група „Луничка“ полага грижи за воденето и прибирането на детето от детското заведение.

Ответницата е представила трудов договор №136/12.03.2021 г., сключен на същата дата между нея и „Парадайс Дриймс - ЕСДИ“ ЕООД, според който е назначена на длъжност „сервитьор“ с основно месечно трудово възнаграждение от 800,00 лв. и работно време от осем часа. Според удостоверение изх.№08/03.09.2021 г. на „Парадайз Дриймс ЕСДИ“ ЕООД, ответницата работи във фирмата като сервитьор, получава доход от около 800,00 лв., като за месец август 2021 г е получила 846,80 лв., а работно й време е: първа смяна – от 09,00-17,30 ч., втора смяна – от 15,30-24,00 ч.

От преписка, вх.№167900-3611/21.09.2020 г. по описа на РУ - Ямбол към ОДМВР Ямбол се установява, че същата е образувана въз основа на докладна записка на полицейски служител относно проверка от полицейски патрул на личния автомобил на Х.Н.К., който към момента на проверката бил управляван от Н.П.. При проверката установили държане на три джъмпъра, всеки съдържащ бяло кристалообразно вещество, които в последствие били предадени с протокол за доброволно предаване от 11.09.2020 г. от лицето К., като в дадените обяснения (сведение) последната заявила, че джъмпърите съдържат "пико" и са нейни, за лична употреба, като ги предава доброволно.

По делото е представен изготвен от РДСП - Ямбол социален доклад, изх.№ПР/ДЯ/132-001/10.09.2021 г., в който е посочено, че при направено социално проучване установили, че липсва диалог между родителите на детето Д. и поради тази причина ги насочили за ползване на социална услуга „Повишаване на родителски капацитет“. Посочено е, че от 07.08.2020 г основни грижи за детето полага бащата Я.П., който се старае да задоволи адекватно потребностите на сина си съобразно възрастовото му развитие. Детето се обгрижва с любов и внимание от бащата. И двамата родители демонстрирали интерес и загриженост за детето и желание за сътрудничество и активна родителска връзка при отглеждането на детето в семейна среда. Дадено е заключение, че бащата притежава необходимите родителски качества и ресурс да обезпечи пълноценно грижите за детето и да осигури всичко необходимо за неговото развитие. Майката Х.К. също показала емоционална 3 привързаност към сина си Д., демонстрирала и интерес и загриженост към проблемите в неговото развитие. Същата заявила желание и в бъдеще да продължи да се грижи за детето, както и да му оказва нужната помощ и емоционална подкрепа.

По делото, пред първата инстанция, страните са ангажирали гласни доказателства като свидетели са разпитани лицата Т.П.П. (сестра на Я.П.), С.М.П. (без родство със страните), Л.В.С. (без родство със страните), З.П.Б. (без родство със страните) и Е.Т.Н.

(майка на Х.К.).

В показанията си свидетелката П.а (сестра на ищеца) заявява, че е позната в близък план с отглеждането на детето от страните, т.к. години живели при родителите им, докато се преместят в самостоятелно жилище. Посочва, че два месеца живели и при майката на ответницата в Ц., но когато се родило детето се прибрали в Я.. Свидетелства, че им е ходила на гости и видяла, че детето е отглеждано в мизерия и мръсотия, било с черни и неотрязани нокти. Посочва че ответницата постоянно изпадала в истерии, крещяла на детето, удряла го. Всичко, което детето знаело, го научило от баба си и от баща си в последствие. Посочва че ответницата си тръгнала доброволно и без детето. Първо живяла при едната и при другата си баба, а след това отишла при наркоманчето Н.П.. Според свидетелката ответницата употребява наркотици и не е годна майка. Твърди, че тя живее с наркоман, който прави наркотици и тя и свидетелката й Н. ги продавали. Посочва, че почти винаги идва да взема детето със закъснение. Описва случаи, при които в багажа на детето бащата е намирал торбичка с бял прах или такъв в портмонето на майката, пуснато в багажа на детето. Заявява, че брат й сам се грижи за детето, като го гледа, къпе го и чисти къщата.