Определение № 3601 от 30.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3601 гр. Пловдив, 27.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503116 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл.във вр.с чл.83,ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на Р. А. Н.,ЕГН-********** против определение № 12144/03.10.2024г.,постановено по гр.д.№ 11118/24г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с,с което е оставена без уважение молбата на Р. А. Н. за освобождаване от ДТ и разноски в производството по делото.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Р.

А. Н. против „Изи Асет мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ЕООД,и двете дружества със седалище гр.София,за прогласяване нищожността на договор за паричен заем от 05.01.2024г.,сключен с първия ответник и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция/поръчителство от същата дата,сключен с втория ответник,при цена на исковете в общ размер на 2872лв.С исковата молба е направено искане за допускане на ССЕ.След указания на съда до ищцата да внесе ДТ по сметка на ПдРС в размер на 122,68лв.е постъпила молба от Н. да бъде освободена от внасянето на държавна такса,тъй като е в невъзможност да я заплати.С молбата се представя декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

ПдРС с разпореждане е изискал от ТД на НАП-Пловдив,КАТ-Пловдив,Служба по вписванията, общината и РУ на НОИ допълнително данни във връзка с твърденията в молбата по чл.83,ал.2 от ГПК.От постъпилите справки и декларацията се установява,че ищцата е на 70 години,вдовица,пенсионирана,но работеща,като доходите й от пенсия са в размер на 1369,06лв.,а облагаемия й месечен доход от трудово правоотношение за месеца,през който е подадена исковата молба-м.06.2024г.е в размер на 3722,37лв.През 2022г. е продала свое недв.имущество,за което е получила сумата от 110 000лв.Не притежава към момента недв.имущество и моторни превозни средства,не притежава дялове и акции в търг.дружества,нито парични влогове.Има дъщеря на 48 години,която е със заболяванехипермитропия и параноидна шизофрения.Има месечни задължения към финансови институции вразмер на около 7000лв.

При тези данни районният съд е приел,че няма твърдения,нито доказателства за влошено здравословно състояние на ищцата,изискващо допълнителни средства за лечение 1 или намаляващо възможността да полага труд,нито са посочени разходи,направени във връзка с лечението на дъщеря .Съдът е стигнал до извод въз основа на анализа на тези доказателства,че липсата на средства да бъде заплатена ДТ и разноски по делото по см.на чл.83,ал.2 от ГПК предполага едно трайно състояние,дължащо се било на тежко здравословно състояние или на възраст,при която лицето вече не може да работи и реализира доходи или други подобни,но в случая ищцата се намирала в моментно затруднено материално състояние,което обстоятелство не било достатъчно,за да бъде освободена от заплащане на ДТ и разноски.Поради което е счел,че не са налице предпоставките за освобождаването от заплащане на същите.

Пред въззивната инстанция са представени доказателства относно финансовата задлъжнялост на ищцата към множество финансови институции-разписки основно от Изи пей за правени вноски по кредити от ищцата за периода м.02.-м.10.2024г.,справка за кредитна задлъжнялост на Н. за периода 31.08.19г.-31.07.24г. от БНБ,удостоверение от Община Пловдив,от което се установява,че ищцата е съсобственик с ¼ ид.ч.от 2 недв.имотажилища в гр.Пловдив,ЕР на ТЕЛК за заболяването на дъщерята на ищцата Т. Н. и определената й намалена трудоспособност,което решение е с изтекъл към момента срок.

Въз основа на събраните пред районния и пред настоящия съд данни,ПдОС намира частната жалба за неоснователна поради следното:

На осн.чл.83,ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица,за които е признато от съда,че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Освобождаването от заплащане на ДТ и разноски на осн.чл.83,ал.2 от ГПК е привилегия,предвидена в полза на физическите лица-страни в гражданския процес,които с оглед на своето здравословно,семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства,за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски.Преценката за наличие на основанието по чл.83,ал.2 от ГПК винаги е конкретна и обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл.83,ал.1,т.1-т.6 от ГПК законови критерии,както и други специфични обстоятелства,въз основа на които съдът прави извод дали страната обективно е в състояние да заплати дължимите такси и разноски без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства,необходими за задоволяване на нормалните житейски потребности.

В случая от представените от жалбоподателя доказателства и събраните от съда справки е видно,че ищцата разполага с месечен доход,който й позволява без затруднения да задоволява нормалните си житейски потребности,включително включващи грижата за нейната дъщеря,доколкото не се излагат обстоятелства,нито се представят доказателства в тази насока,за влошено здравословно състояние на ищцата,или необходимост от заплащане на значителни суми за лечение на дъщеря й.Макар ищцата да е в пенсионна възраст,тя е здрава и работи,като доходите й от пенсия и трудово правоотношение са достатъчни,за да може да заплати без затруднение определената държавна такса и разноски по делото,като заплащане на възнаграждение за вещо лице при евентуално допускане на поисканата ССЕ.Не е от значение обстоятелството,че през 2022г. ищцата е отчуждила свой недв.имот,за което е получила сумата от 110 000лв,доколкото преценката за възможността на ищцата да заплати ДТ и разноските се прави към момента на искането за освобождаване,в какъвто смисъл е съдебната практика.

Проблемът в конкретния случай е голямата задлъжнялост на ищцата към различни финансови институции,която,според изложеното в декларацията

,възлиза на около

7000лв.месечно.Т.е.задълженията на ищцата са по-големи с около 1/3 от месечните доходи.Съдът счита обаче,че тази значителна задлъжнялост не е основание за освобождаването на ищцата от заплащане на ДТ и разноски по делото,тъй като самата тя се е поставила в това положение с тегленето на много на брой кредити на различна стойност-от 700-800лв.до 4-5000лв.,както и няколко кредита на стойност над 10 000лв.,от различни 2 финансови институции,в по-голямата си част-такива за бързи кредити,които е ноторно известно,че не предлагат изгодни условия за кредитиране.Видно е от справката за кредитната задлъжнялост на ищцата,че само за 2024г.същата е изтеглила 35 бр.кредити,като само за м. Юни 2024г.тези кредити са 5 на брой в общ размер на 14 300лв.Пример е последният изтеглен кредит от „Ай Ти Еф груп“АД в размер на 10 000лв.със срок на изплащане една година,което прави месечната вноска по него много висока.От изложеното се налага извод,че ищцата със собственото си поведение–непрекъснато теглене на заеми и кредити при неизгодни условия и без съобразяване с реалните й доходи,се е поставила в невъзможност не само да обслужва тези кредити,но и да задоволява обичайните си житейски потребности.Това поведение обаче не може да бъде толерирано като се освобождава ищцата от заплащане на такси и разноски по воденото от нея дело за сметка на бюджета.

Както бе посочено по-горе,привилегията на чл.83,ал.2 от ГПК е предвидена в полза на физическите лица-страни в гражданския процес,в случаите,когато същите не разполагат с достатъчно парични средства за заплащане на тези такси и разноски по причини,които са обективни и не зависят от тяхното поведение-здравословно и семейно състояние,а също и затруднено материално състояние,в което обаче те не са се поставили сами със собственото си поведение.

Поради горното настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно и катотакова същото следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12144/03.10.2024г.,постановено по гр.д.№ 11118/24г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на Р. А.

Н.,ЕГН-********** за освобождаване от ДТ и разноски в производството по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3