Решение № 18 от 29.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Кърджали, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело № 20255100900034 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящият спор на основание чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК по своя характер, е търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове - Гл. Тридесет и втора от ГПК.

В основата на търговското производство стои, депозираната чрез процесуален представител от ищцата Т. М. Р. от гр. К., против З. „Б.” **, гр.

С., искова молба. В нея същата твърди , че на ******* г., около обяд, майка й З. И. Р. излязла от дома си и тръгнала към магазин на кръстовище, образувано от ул. „П." и ул. „О." в гр. К.. Около 13.00 часа започнала за пресича пътното платно по пешеходна пътека тип М 8.1 (зебра) пред бензиностанция „Г." с нормален ход за възрастта си. В този момент делинквентът С. Ч. управлявал товарен автомобил марка „Р.", модел „К.", с ДК ******, собственост на „Р." ***, с ЕИК *********, по ул. „П." в посока към кръстовището, образувано от ул. „П." и ул. „О.". Улица „П." в този си участък била с наклон надолу към описаното кръстовище в посоката на движение на автомобила на делинквента.

Независимо, че непосредствено преди пешеходната пътека, по която пресичала майка й З. Р. имало изкуствена неравност, ясно обозначена с пътен 1 знак и пътна маркировка, водачът Ч. управлявал автомобила с несъобразена скорост. Щом достигнал до пешеходната пътека, поради управлението си с несъобразена скорост, не успял да спре навреме и ударил пресичащата З. Р. в предната лява част на управлявания от него автомобил. Мястото на удара било до осевата линия, разделяща двете пътни ленти на дясното пътно платно на ул.

„П.". При настъпилото ПТП, от удара майката на ищцата била отхвърлена на голямо разС.ие от около 10 метра и паднала на разделителен остров на ул.

„П.", непосредствено пред бензиностанция „Г.".

В исковата молба се твърди, че след ПТП на място пристигнал екип на Спешна помощ, майката на ищцата била транспортирана до МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски", гр. К., но въпреки намесата на лекарите, тя починала от травмите, получени при ПТП.

За настъпилото ПТП бил издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2023-1036-299 от ******* год. на Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР- Кърджали, ведно с План-схема към него. По повод настъпилото ПТП било образувано и досъдебно производство № 660/ 2023 год. по описа на РУ - Кърджали, при ОДМВР - Кърджали. Образувано било и НОХД №124/2024 по описа на Окръжен съд – Кърджали, по което била постановена Присъда № 6/19.06.2024 г., с която делинквентът С. Д. Ч., бил признат за виновен в това, че на ******* г. в гр. К., при управление на МПС - товарен автомобил марка „Р.", модел "К.", с ДК ********, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, както и по чл.

196 от ППЗДвП, и причинил смъртта на З. И. Р., като деянието било извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, б."б", във вр. ал. 1, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В СМЕ на труп № 59/ 2023 г., изготвена в наказателното производство, били описани травматичните увреждания получени при ПТП, в резултат на които настъпила смъртта на майката на ищцата, а именно : съчетана черепномозъчна травма, травма на корема, таза и крайниците, разкъсно-контузна рана и охлузвания на кожата на главата, кръвонасядания на меките черепни покривки, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния и малкия мозък, кървав ликвор в мозъчните стомахчета, кръвоизлив под пристенния лист на коремницата, счупване на горното и долното рамо на лява срамна кост на таза и на лявата половина на кръстеца, кръвонасядания и охлузвания на 2 кожата на крайниците, отток на мозъка и кръвен застой във вътрещните органи. Заключението на съдебномедицинския експерт било, че описаните травматични увреждания са получени по механизма на действие на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет със значителна сила и добре отговаряли да са възникнали при вида автомобилна травма, причинена от ПТП. Според вещото лице установените травматични увреждания по трупа на наследодателката на ищцата били причинени пожизнено и били в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от починалата ПТП.

Изготвената в наказателното производство САТЕ № 11/18.01.2024 г. безспорно доказвала и, че водачът Ч. причинил ПТП поради нарушение на правилата по ЗДвП, управление на МПС с несъобразена скорост, и със субективните си действия причинил смъртта на наследодателката З. Р..

Изготвената допълнителна САТЕ № 65/14.03.2024 г. пък установила, че Ч. не контролирал непрекъснато обстановката пред управлявания от него товарен автомобил, както и, че в случая нямало „внезапно" навлизане на пешеходката Р., предвид изминатия от нея път по пешеходната пътека.

В исковата си молба ищцата твърди също, че на нея като единствен наследник по закон на пострадалата, като нейна родна дъщеря, са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие на загубата й. Твърди, че изпаднала в стрес, не можела да спи нощем, като почти всяка вечер сънувала кошмарни сънища, свързани с произшествието на майка й. Настъпила трагедия за нея. След смъртта на майка й, към която била изключително силно привързана, изпаднала в шок, получила психически и нервни кризи, тъй като загубила опората в живота си. Твърди, че не се е разделяла с майка си през целия си живот. Ищцата твърди, че повече от 30 години е разведена и единственият й близък човек била нейната майка. Синът на ищцата не живеел при нея, повече от 15 години живеел в гр. С., като се връщал само за Коледните празници и през годината за по един - два дни.

Фактически ищцата живеела единствено с майка си. Майка й й била опора в живота. Освен морална опора, тя й помагала и финансово, тъй като ищцата била трудоустроена с Експертно решение на ТЕЛК за 81 % трайна неработоспособност, поради припадъци, от които страдала и не можела да се грижи сама за себе си. Майка й знаела как да реагира когато ищцата получавала припадък, а след смъртта й нямало в такива моменти кой да помогне на ищцата. Това я плашело изключително много, защото се бояла за 3 живота и здравето си в такова съС.ие. В този смисъл ищцата изтъква, че казусът бил изключителен в сравнение с обичайните такива, тъй като тя загубила не само единствения си най-близък, но и грижещ се за нейните здравословни проблеми човек -нейната майка.

Ищцата твърди и, че от ПТП освен неимуществените вреди, й били причинени и имуществени вреди, съставляващи заплатени разходи за погребални услуги, свързани с организиране на погребението на майка й, възлизащи на обща стойност от 1 500 лева.

В исковата молба се твърди, че по отношение на процесния автомобил, с който били причинени вредите - товарен автомобил марка „Р.", модел „К.", с ДК ********, имало валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответното дружество "З. "Б."" **, съгласно Застрахователен договор/полица ****************, с покритие на риска от 18.08.2023 г. до 17.08.2024 г. На 25.10.2023 год. собственикът на застрахованото МПС – товарния автомобил, депозирал уведомление с вх.№ ОК-0786004/25.10.2023 г., с което ответното застрахователно дружество "З. "Б." ** било уведомено за настъпилото застрахователно събитие на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ и за причинената смърт на майката на ищцата.

Ищцата твърди също, че на 13.11.2023 г. предявила Застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ с вх.№ ОК-832927/13.11.2023 г. на ответното дружество, а на 30.11.2023 г. получила писмо с изх.№ НЩ 8030/29.11.2023 год., с което се изисквала допълнителна документация по предявената от нея претенция. На 06.02.2023 г. получила и писмо с изх.№ НЩ - 00902/05.02.2024 г., с което се изисквало още допълнителна документация по претенцията, вкл. и влязъл сила акт - присъда, решение или споразумение по наказателно дело или постановление за прекратяване на наказателно производство. На 17.04.2024 г. ищцата изпратила Молба с вх. № 04275185/18.11.2024 год. на ответното дружество, с която отговорила на застрахователя, че към този момент, все още наказателното дело е висящо и няма произнасяне на съда. Към молбата си представила Протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие от ******* год., ведно фотоалбум към него, СМЕ на труп № 59 от 2023 г. и САТЕ №11/18.01.2024 г., изготвени по наказателното дело. Независимо от това, до момента на депозиране на 4 исковата си молба, нито ответното дружество "З. "Б." **, нито деликвентът Ч., били заплатили обезщетение за претърпените от застрахователното събитие неимуществени и имуществени вреди.

Ищцата претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по делото, е постъпил чрез процесуален представител, отговор на исковата молба от ответника З.“Б.“ **, с който исковата претенция се оспорва изцяло, и по отношение на главните искове, и по отношение на предявените акцесорни такива. В същия се сочи, че ответникът оспорва наличието на задължително необходимите елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, както и че оспорва изцяло всички твърдения на ищцата, касаещи вида, характера и интензитета на претърпените от нея неимуществени вреди.

Прави възражение за съпричиняване, което ответникът оценява на 55 % с мотив, че с поведението си пострадалата З. И. Р. съпричинила настъпването на процесния пътен инцидент и допринесла за настъпване на травматичните си увреждания, станали причина за смъртта й, респ. допринесла за всички негативни засягания на правната сфера на ищцата, тъй като пресичала платното за движение без да изпълни задълженията си по ЗДвП, т.е., при драстично нарушение на правните норми, в частност чл.32, ал.1 и ал.2, чл.113, ал.1, т.1, т.2 и т.4, и чл.114 от ЗДвП.

Твърди се в депозирания отговор и, че от приложените по делото доказателства - решение на ТЕЛК, се установявало, че ищцата страда от заболяване, което се изразява в повишена сензитивност, както и в други описани в решението симптоми и негативни отражения върху личностовата й структура, като се изтъква, че съществуващото заболяване се отразява негативно върху начинът, по който ищцата възприемала житейските събития.

Ответникът претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, която надлежно е била връчена на ответното застрахователно дружество, което в срока по чл.373, ал.1 от ГПК е подало допълнителен отговор на допълнителната искова молба. В тях страните поддържат изложените си становища и направените възражения.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на 5 чл.375 от ГПК, ищецът лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция. Претендира присъждане на разноски по реда и при условията на чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответното застрахователно дружество, което намира за несъответстващо на неотличаващото се с особена фактическа и правна сложност дело, позовавайки се на чл.78, ал.5 от ГПК.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 и сл. от ГПК, ответното застрахователно дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция. Поддържа депозираните по делото отговори. Претендира присъждане на разноски, за които прилага и списък по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предмет на настоящото производство са предявените в обективно съединение искове с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 429, ал.3 от КЗ, с които ищцата Т. М. Р. цели да бъде осъден ответникът З. „Б.” **, гр. С., да й заплати сумата в размер на 102 258.37 евро /предявена като 200 000 лв./, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата в размер на 766.94 евро /предявена като 1 500 лв./, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с разходи за погребални услуги, вследствие на ПТП, настъпило на ******* г., при което е причинена смъртта на майка й З. И.