Определение № 39576 от 01.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39576 гр. София, 01.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110135399 по описа за 2023 година

Изготвя следния проект за доклад по делото:

Ищецът Фондация „Върховенство на закона“, ЕИК 205988920 предявява иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от неправомерното поведение на община Самоков.

Твърди, че на дата 23.03.2023 г. ищцовото дружество е получило Покана за доброволно изпълнение с изх. № 4819/31.01.2023 г. по ИД № 20237900400203 по описа на ЧСИ Ренета Милчева Василева, рег. № ЧСИ: 790, с район на действие: СГС, с приложение – Изпълнителен лист от 04.10.2021 г. по описа на Административен съд – София област, с която на ищцовото дружество е предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение на задължение в общ размер на 2143,40 лева, което задължение е формирано както следва:

-1500,00 лева, обективирана в Изпълнителен лист от 04.10.2021 г. по описа на Административен съд – София област;

-200,00 лева, адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на взискателя – община Самоков;

-443,40 лева, съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Ищцовото дружество твърди, че с Молба до ЧСИ Ренета Милчева Василева с вх.

№ 12172/27.03.2023 г. е представена имейл кореспонденция между председателя на Фондацията и община Самоков, от която е видно, че на 12.08.2021 г. в 15:49 ч. община Самоков е предоставила банкова сметка, по която да бъде преведена въпросната сума.

Сочи, че към молбата е приложено и платежно нареждане, от което е видно, че сумата от 1500,00 лева – разноски по административно дело № 315/2021 г. по описа на Административен съд – София област, е изцяло заплатена от Фондацията на взискателя – община Самоков на дата 23.08.2021 г. Твърди, че на дата 04.10.2021 г. в 1 полза на Община Самоков е бил издаден изпълнителен лист за сумата от 1500,00 лева във връзка с адм. дело № 315/2021 г. по описа на Административен съд – София област. Посочва, че след това било образувано изпълнително дело № 20237900400203 на ЧСИ Ренета Милчева и на основание чл. 507 от ГПК е наложен запор върху банковата сметка на ищцовото дружество в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Поддържа, че след като молбата е била разгледана от ЧСИ Ренета Милчева, наложеният запор бил вдигнат, а взискателят – Община Самоков е депозирал молба, с която заявил, че не се противопоставя на направеното искане за прекратяване поради изпълнение на задължението, както и че плащането е извършено надлежно така, както е описано в молбата.

Заявява, че на 10.04.2023 г. адвокат Димитрова е получила по имейл – Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20237900400203 на ЧСИ Ренета Милчева на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Сочи, че за изготвянето на гореописаната молба и извършването на правни действие по защита на ищцовото дружество в образуваното изпълнително дело, председателят потърсил адвокатско съдействие и в тази връзка сторил разноски в размер на 400,00 лева. Поддържам че от страна на ЧСИ – Ренета Милчева във връзка с образуването на изпълнителното дело на 07.02.2023 г. е удържана такса за обработка на запорно съобщение в размер на 20,00 лева, което също представлява имуществена вреда за ищцовото дружество в резултат от неправомерните действия на ответника.

Счита, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди настъпили в резултат на непозволено увреждане може да бъде предявен в гр. София, съгласно чл.

115, ал. 1 от ГПК, тъй като местоизвършването на деянието е гр. София, което се изразява в неоснователно завеждане на изпълнително дело, което е образувано при ЧСИ с район на действие – Софийски градски съд във връзка с изпълнителен лист, издаден от Административен съд – София област. Твърди, че е претърпял вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение отново в гр. София.

Твърди, че ответното дружество е злоупотребило с процесуалните си права.

Посочва, че със завеждането на изпълнително дело № 20237900400203 по описа на ЧСИ Ренета Милчева ответникът – община Самоков, чрез своя упълномощен представител, е нарушил тази забрана и е злоупотребил с правото си на принудително изпълнение, упражнявайки го недобросъвестно – за защита на вече погасено вземане, от което за ищеца са произлезли имуществени вреди. Поддържа, че ответното дружество носи отговорност за действията на упълномощения си представител. Счита, че в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 3 от ГПК. Заявява, че ответното дружество като възложител на работа на пълномощника си по изпълнително дело № 20237900400203 по описа на ЧСИ Ренета Милчева, следва да носи отговорност за противоправните му действия, изразяващи се в неоснователното образуване на 2 изпълнително производство за вземане, което вече е погасено чрез плащане.

Поддържа, че подаване на молба за образуване на изпълнително дело при липса на материално право представлява злоупотреба с процесуално право и е в нарушение на принципа на добросъвестност, уреден в чл. 3 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди община Самоков да заплати в полза на Фондация „Върховенство на закона“ сумата от 420 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от непозволено увреждане, изразяващо се в неоснователно образуване на изпълнително дело № 20237900400203 по описа на ЧСИ – Ренета Милчева.

Моли съда на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищеца мораторна лихва върху претендираната сума в размер на 11,80 лева, считано от деня на увреждането – 23.03.2023 г. до деня на завеждане на исковата молба – 23.06.2023 г.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца мораторна лихва върху присъдената сума от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и съдебно – деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

С допълнителна Молба с вх. № 72384 от 05.03.2024 г. ищецът заявява, че не са налице основанията за прекратяване на делото, тъй като ответникът е заплатил претендираните в настоящото производство суми и е признал исковете, което не е предпоставка за прекратяване на делото, а за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК. Също така твърди, че с представеното платежно нареждане не е заплатена лихва от деня на подаване на исковата молба до плащането на сумата, нито направените с производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК. Заявява, че ищецът в действителност е направил тези разноски. Поддържа, че са неоснователни твърденията за възникнало недоразумение, разрешаването на което е могло да бъде постигнато с кратка кореспонденция. Заявява, че със своето поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе направените в тази връзка разноски. Счита, че не са налице предпоставките за намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Твърди, че настоящия случай е обичаен като правна и фактическа сложност, поради което не са налице основания за присъждане на възнаграждение под посочения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Изтъква, че е обективно невъзможно преди ангажирането на адвокат и заплащането на адвокатско възнаграждение ищецът да предскаже, че ответникът ще 3 признае иска, а от друга, в настоящото производство вече за извършени достатъчно процесуални действия, които да оправдаят заплатеното възнаграждение и понасянето му от насрещната страна – депозирана е искова молба, правени са справки по движението на делото, във връзка с продължителния период от време, през който ответникът не е получавал препис от исковата молба. Счита, че не са налице предпоставки за прекратяване на делото, а за насрочването му в открито съдебно заседание, в което процесуалното представителство на ищеца отново ще бъде извършвано от адвокат.

Моли съда да постанови решение при признание на иск, с което в полза на ищцовото дружество да бъде присъдена лихва от деня на подаване на исковата молба до плащането на сумата, както и направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът – община Самоков, които заявява, че предявения иск е допустим и основателен. Заявява, че на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК прави признание на предявения иск. Изтъква, че са налице надлежни доказателства, че задължението, възникнало вследствие на изпълнителен лист от 04.10.2021 г., издаден от Административен съд – София област в полза на Община Самоков, с който ищцовото дружество е осъдено да заплати сумата от 1500 лева, представляваща направени разноски по дело № 315/2021 г. на АССО, е изпълнено изцяло, и сумата е преведена на бюджетна сметка на Община Самоков на дата – 23.08.2021 г., видно от платежно нареждане за плащане, представено от ищеца и извлечение по бюджетна сметка на административния орган от 24.08.2021 г., с IBAN:

BG63 CECB 9790 3162 1198 00, за период: 23.08.2021 г. – 23.08.2021 г.

Посочва ,че ищецът е бил добросъвестен, тъй като сам е инициирал намерение доброволно да заплати сумата, на която АССО го е осъдила, видно от писмена кореспонденция, осъществена на електронната поща на административния орган.

Твърди, че плащането е осъществено едва 10 дни след предоставяне на информация за конкретно определената сметка на Община Самоков още преди ответното дружество да се снабди с изискуемата сума чрез изваждане на изпълнителен лист по конкретното дело. Твърди, че образуваното дело при ЧСИ Ренета Милчева, рег. № 790, с район на действие – СГС е ненужно, при условие, че задължението е било погасено. Счита, че се касае за вътрешноинституционално недоразумение, заради което ищецът очевидно е претърпял претендираните вреди.

Моли съдът, след като вземе предвид настоящото изявление да прекрати делото.

Моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да възложи разноските по настоящото дело върху ищеца. Твърди, че ответното дружество изразява готовност да заплати претендираната сума в размер на 431,80 лева в полза на Фондация „Върховенство на правото“, но тъй като дружеството не разполага с информация за тази сметка към 4 момента, предлага да заплати претендираната сума преди края на производството, с което ще реализира кумулативните предпоставки на понятието „добросъвестност. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи молбата за прекратяване на делото и неплащане на разноски по това производство – прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

С допълнителна молба от 12.02.2024 г. ответното дружество заявява, че в съответствие с признатия иск и със заявеното си намерение за заплащане на дължимата сума, с платежно нареждане от 05.02.2024 г. ответното дружество е внесло по сметката на ищеца сумата от 431,80 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане, ведно със законната лихва от деня на увреждането до датата на подаване на исковата молба, а именно предмета на иска по настоящото дело. Поддържа, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото. Заявява, че е реализирал и двете кумулативни предпоставки на понятието „добросъвестност“ в рамките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответното дружество е признало иска и е представило доказателства, че е платила претендираната сума в рамките на съдебното производство в полза на ищцовото дружество. Моли съда на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да възложи разноските по настоящото производство върху ищеца, с оглед реализираните предпоставки за това, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност. Твърди, че размерът на претендираното възнаграждение е съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но съпоставен с цената на иска е несъразмерен.

Поддържа, че сумата за целия иск е равна на адвокатския хонорар, което не кореспондира с критериите за справедливост и същото е непропорционално спрямо претендираната цена на иска. Освен това заявява, че ищецът не е осъществил претендираната адвокатска защита поради извършеното признание на иска.

Разпечатката съдържа 36 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5dacdf23-1a84-4d84-a16a-c9a26a4aca40