Определение № 483 от 23.09.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. София, 23.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

В.ия Р. Стоилова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600400 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХІI за въззивен контрол, инициирано с жалба против определение по чл.306, ал.1, т.4 НПК, постановено след одобряване на споразумение по НОХД № 636/024г. по описа на РС Б. .

По силата на посочената по- горе определение, постановено на осн.чл.

343б, ал.5, вр. ал.1, вр. чл.53 НК съдът е осъдил подсъдимия Н. С. А. да заплати в полза на държавата равностойността на МПС –лек автомобил, м.

„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. номер. *****, сумата в размер на 18 497 лева.

Това определение е атакувано с частна жалба от подсъдимия, чрез защитника му –адв. В. В., като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, а също така постановено в противоречие с процесуалния закон, поради липса на мотиви.

Защитникът е развил подробно оплакванията си, упоменати в началото на жалбата като в подкрепа на своите съждения е изложил подробни съображения, анализирайки правната норма и съпоставяйки я с конкретното деяние, извършено от подсъдимия, както и с националното законодателство – Конституцията на Република България, прокламираща основните принципи, на които следва да се основава законодателството на Република България, конкретизирайки ги в съответния по вид материя, както и международните- европейските правни актоверегламенти и директиви, имащи пряко и непряко приложение, при противоречие с националното законодателство, както и практиката по приложението им.

С жалбата си защитникът поставя редица конкретни въпроси:

-Изложеното от съда при постановяване на атакуваното определение, покрива ли критерия за мотивиран съдебен акт, с оглед необходимото съдържание по анализ на доказателствата и на приложимия закон

1

-автомобилът, средство или предмет на престъплението е -съответно ли е становището на съда, при постановяване на определението на Конституцията на Р България и на Европейското законодателство- Рамково решение2008–2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, вр.чл.49 § 3 от Хартата на основните права на ЕС.

-при постановяване на атакуваното определение зачетен ли е принципът на пропорционалност на наложената „мярка“, спрямо характера и тежестта на деянието- обществената опасност на деянието, както и на личността на дееца - наложената „марка“ по съществото си не представлява ли в действителност конфискация и др. под.

Предвид на изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмяна на постановеното определение от РС И..

В съдебно заседание защитникът подържа жалбата, като подробно и мотивирано излага доводи в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на атакуваното определение, липса на пропорционалност и съответствие на тежестта на наложената имуществена наказателна санкция с тежестта и обществената опасност на извършеното деяние и личността на подсъдимия.

Към това становище изцяло се присъединява подсъдимият Н. А.. В последната си дума моли да бъде намалена санкцията до минимален размер.

Представителят на СОП застъпва становище в полза на потвърждаване на атакуваното определение като законосъобразно и правилно.

Въззивният съдебен състав като разгледа жалбата на заявените основания и след като на осн.чл.314,ал.1 НПК осъществи самостоятелен служебен контрол по отношение на обжалваното определение, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК инкриминира по наказателен ред управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В редакцията на закона, действаща към момента на извършване на деянието по настоящето дело, а именно в редакцията, обн.

ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм., бр. 74 от 2015 г., доп., бр. 67 от 2023 г., приложима по аргумент от чл. 2, ал. 2 НК, законодателят е предвидил кумулативното приложение на наказанията: лишаване от свобода от една до три години, глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (чл. 343г НК).

За извършеното престъпление кумулативно е предвидена и допълнителна санкция по чл. 343б, ал. 5 НК (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) – отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато то е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да се присъди равностойността му.

Правоприлагането на посочената разпоредба предизвика противоречива съдебна практика. Възникналите затруднения в правоприлагането на чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 1 - 4 НК и конкретно нейната конституционосъобразност беше 2 предмет на разглеждане и от Конституционният съд на РБ, който беше сезиран с искане на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 НК в частта „а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“. В свое решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г.

КС прие, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК не е противоконституционна, а е налице „слабост на законодателната техника“, преодолима по пътя на тълкуването, съобразно практиките на Съда на ЕС и ЕСПЧ.

Съобразявайки цитираното решение на КС на РБ, настоящият състав споделя разбирането, че правоприлагането на чл. 343б, ал. 5 НК и предвиденото там отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, следва да се съобрази с принципа на пропорционалност на наказанията, прогласен в чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на ЕС.

Решаването на този въпрос предполага най-напред да се изясни правната природа на наказателната мярка „отнема в полза на държавата [...]моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“, предвидена в чл. 343б, ал. 5 НК. Съпоставката на характеристиките на наказанието и на мерките по чл. 53, ал. 1 НК дава основание да се приеме, че мярката по чл. 343б, ал. 5 НК има характеристики на наказание - по своята същност е санкционна, носи белезите на имуществено наказание, изразява се в принудително отчуждаване на собственост, което има потенциала в съществена степен да засегне конституционни права и свободи на гражданите / правото на собственост/ поради което по своя гражданскоправен ефект е идентично с конфискацията, но тази мярка, както и мерките по чл. 53, ал. 1 НК, без да са наказание, се прилагат по отношение на вещи, пряко свързани с извършеното престъпление.

За разлика от наказанието, чрез което се реализира наказателната отговорност за извършеното престъпление, мерките по чл. 53 НК са санкционни последици от друг порядък, налагат се независимо от наказателната отговорност, имат други предпоставки и цел. Прилагането им не зависи от преценката на съответния държавен орган, като единствената предпоставка за това е наличието на извършено умишлено престъпление.

Макар и да имат санкционен елемент, водещ е техният превантивен ефект отнемане на възможността за извършване на нови престъпления или извличане на облага от престъплението.

Отнемането в полза на държавата, респективно присъждане на равностойност, на моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, извършено на специалното основание по чл. 343б, ал. 5 НК (Ред., Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.), се приема в практиката като своеобразна „гражданско-правна санкция“ по повод противоправното поведение на дееца. Независимо от своя обременяващ за лицето характер, това отнемане не представлява наказание по смисъла на чл. 37 НК, поради което и не е обхванато от споразумението, и за районният 3 съд не е съществувала правна възможност по чл. 55, ал. 3 НК да не приложи тази разпоредба, като първоинстанционният съд правилно, в съответствие с предвиденото в чл. 383, ал. 2 НПК по приложението на чл. 53 НК, се е произнесъл с обжалваното определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК обаче има за цел допълнително да санкционира управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол/наркотични вещества и в този смисъл не е реакция на извършеното престъпление и се различава по цел, обхват и тежест от принудителните мерки по чл. 53 НК, които имат предназначение да отнемат от дееца онези средства, предмети или облаги от извършеното от него умишлено престъпление, които, ако останат у него, могат да улеснят извършването на друго престъпление. С посоченото от законодателя съдържание имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 НК повече се доближава до предвиденото в българското законодателство наказание „конфискация на налично имущество“ по смисъла на чл. 44 НК, доколкото предвижда отнемане в полза на държавата на собственото на дееца моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението, а когато това не е възможно, поради обстоятелството, че моторното превозно средство не е собственост на дееца, се предвижда присъждане на равностойността му. Но за целите на настоящото производство съдът намира, че предвид използваната от законодателя формулировка в разпоредбата на чл.43б, ал. 5 НК не е уредено наказание „конфискация“ по смисъла на чл. 44, вр.чл. 37, ал. 1, т. 3 НК, а и промяната в НК от 2023 г. не засяга разпоредбата на чл.37 НК, предвиждаща общата система от наказания по българското право, които могат да бъдат налагани на дееца за извършено престъпление.

На следващо място имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 НК се налага в наказателно производство за извършено престъпление и не се ограничава до поправяне на вредите, причинени от престъплението, а има наказателен характер, тъй като има за цел да санкционира извършителя на престъпление за извършеното от него противоправно деяние/престъпление.

Следователно, тази санкция преследва репресивна цел, присъща за санкция с наказателноправен характер, а обстоятелството, че такава санкция преследва и превантивна цел, не може да я лиши от квалификацията й като наказателноправна санкция (в този смисъл Решение на Съда (голям състав) от 20 март 2018 година по дело C-537/16 (Garlsson Real Estate SA и др. срещу Commissione Nazionale per le Società e la Borsa/.

Тежестта на посочената санкция също я дефинира като такава с наказателноправен характер, тъй като предвид стойността на моторните превозни средства в повечето случаи в полза на държавата ще се отнеме имущество или ще се присъди равностойността му, по размер, който надхвърля многократно максималния размер на предвиденото наказание глоба (1 000 лв.) и в този смисъл би се явила по-тежка за дееца, дори от наказанието „глоба“ по смисъла на НК, а в някои случаи е възможно да доведе и до значително намаляване на имуществото на дееца.

Следователно отнемането на моторното превозно средство, предвидено в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 НК, има наказателноправен характер, поради 4 което следва да се преценява в светлината на принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, гарантиран в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, т.е. тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление.

Съдът на ЕС вече е имал възможност да се произнесе по направените от българските съдилища преюдициални запитвания по С-707/17, С-335/18, С336/18, отнасящи се до съответствието на имуществената санкция по чл.

251,ал. 2 НК (отм.), предвиждаща, че предметът на престъплението – недекларираната сума, или неговата равностойност, се отнема в полза на държавата, с принципа за пропорционалност на престъплението и наказанието. В своите актове Съдът на ЕС възприема националния ни институт по чл. 53 НК (отнемането на вещи по чл. 53 НК в полза на държавата) като санкция с наказателноправен характер.