Решение № 558 от 11.06.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. ..., 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря E. Ат. Д.а като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530100616 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №...г. В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора, а именно: т.7 от Приложение №1 – Условия на кредита, съгласни която се дължи възнаградителна лихва от 40 %; и чл.4 от Договор за потребителски кредит №...г., съгласно който в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то последният следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице „Поръчител” в срок от 48 часа от подаване на заявлението. В условията на кумулативност е предявен конститутивен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит №...г., сключен с ответника „Ай тръст“ ЕООД. В условията на кумулативност е предявен и иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца, недължимо платена от последния сума в размер на 450,00лв. Претендират се и направените по делото разноски.

Искът е предявен от Г. Й. К. от гр.... срещу „Кредисимо“ ЕАД, гр.София и срещу „Ай тръст“ ЕООД гр.София. С исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът „Кредисимо“ ЕАД са сключили Договор за потребителски кредит №...г. за сумата от 1813,55лв., която ищецът е следвало да върне със съответното оскъпяване при ГЛП от 40% и ГПР от 48,21%.

В договора било предвидено кредитополучателят да предостави обезпечение в срок от 48 часа от одобряването на кредита, като осигури поръчителство на две физически лица, които 1 да отговарят на определени от кредитора условия или да представи банкова гаранция. В случай, че кредитополучателят не представи обезпечение по уговорения начин, то той трябвало да сключи договор за поръчителство с втория ответник - „Ай тръст“ ЕООД, по силата на който последният отговарял солидарно за всички задължения на ищеца по договора за кредит. Ищецът следвало да заплаща възнаграждение на поръчителя на части, съгласно погасителен план. Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата годишно лихва, както и поради предвиденото задължение за сключване на договор за поръчителство. По договора за поръчителство било предвидено заплащането на възнаграждение, което всъщност се плащало по сметка на кредитополучателя - „Кредисимо“ ЕАД. Предвидената в договора за кредит възнаградителна лихва надхвърляла трикратния размер на законната лихва и съгласно съдебната практика, противоречала на добрите нрави.

Поради нищожността на клаузата за възнаградителна лихва, целият договор за кредит бил нищожен. Освен това не били спазени изискванията на ЗПК за посочване на действителния размер на ГПР. Посоченият в договора ГПР не съответствал на действителния, като кредиторът бил заблудил потребителя за стойността на разходите по договора. Уговореното възнаграждение за поръчителя не било включено в ГПР, а то водело до оскъпяване на кредита. Счита също, че целият договор следва да бъде обявен за недействителен, поради обстоятелството, че не е посочен правилния годишен процент на разходите в процесния договор за кредит. При включването на възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, то се надхвърлял максималния размер по чл.19, ал.4 ЗПК, което водело до недействителност на договора. Договорът за поръчителство бил недействителен на собствено основание, тъй като по дефиниция договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален. В случая сключеният с втория ответник договор бил възмезден и освен това основанието му не съответствало на целта на договора за поръчителство. Уговарянето на възнаграждение за поръчителя противоречало на добрите нрави и водело до нищожност на договора. Престациите по договора за поръчителство били нееквивалентни, тъй като кредитополучателят не получавал никаква престация. Поставянето на изискване на сключване на договор за поръчителство срещу възнаграждение противоречало на целта на Директива 2008/48, съгласно която кредиторът трябва да направи предварителна оценка на платежоспособността на потребителя. Това задължение било предвидено и в разпоредбата на чл.16 ЗПК. Следвало да се има предвид, че кредиторът и поръчителят били свързани лица, като едноличен собственик на капитала на поръчителя, бил кредиторът. По този начин – чрез задължаване на кредитополучателя да сключи договор за поръчителство, на практика кредиторът увеличавал собствената си печалба от кредита. Това било и нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г ЗЗП. Ищецът погасил предсрочно кредита, като счита, че е заплатил сумата от 450,00лв. в повече от дължимото. Счита, че поради нищожността на двата договора, дължи сама чистата сума по кредита.

Моли съда да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит №...г. поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че договорът не е нищожен, то моли съда да прогласи за нищожни на отделни 2 клаузи от договора, а именно: т.7 от Приложение №1 – Условия на кредита, съгласни която се дължи възнаградителна лихва от 40 %; и чл.4 от Договор за потребителски кредит №...г., съгласно който в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то последният следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице „Поръчител” в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

Моли съда да прогласи за нищожен Договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит №...г., сключен с ответника „Ай тръст“ ЕООД, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Моли съда да осъди ответника „Кредисимо“ ЕАД да му заплати сумата от 450,00лв., представляващи недължимо платени във връзка с Договор за потребителски кредит №...г. и Договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит №...г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са неоснователни. На първо място оспорва твърденията на ищеца, че не разполага със средства за заплащане на такси и разноски по делото, като твърди, че ищецът получава пенсия в размер на 750,00лв. Моли съда да направи справка в НОИ за размера на получаваната пенсия от ищеца, както и справка за декларираните от него недвижими имоти в Община ....

Оспорва всички твърдения в исковата молба. Оспорва, че е получил сумата от 450,00лв. за лихви по посочения договор за кредит. Твърди, че е получил лихви в размер на 107,33лв. Твърди, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за отпускането на кредит. При сключването на договора за кредит, кредитополучателят е имал възможност да сключи необезпечен кредит. Той сам е избрал да обезпечи договора си с поръчителство. Оспорва твърдението, че кредиторът задължава кредитополучателите да сключат договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД. Поради тази причина възнаграждението по договора за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР.

Размерът на възнаградителната лихва по кредита отговарял на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Оспорва изложените от ищеца аргументи за несъответствие на посочения в договора ГПР с действителния. Твърди, че изискванията за формиране на ГПР са спазени. Твърди, че договорът с „Ай тръст“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД и възнаграждението по този договор не следвало да се включва в разходите по кредита.

Възнаграждението по договора за поръчителство се дължало на поръчителя, а не на кредитора. Фактът, че двамата ответници били свързани лица, не обосновавал твърденията на ищеца. Касаело се за две отделни юридически лица, които на различни основания имали вземания към ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът „Ай тръст“ ЕООД в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Оспорва всички твърдения в исковата молба.

Оспорва, че „Кредисимо“ ЕАД е получил сумата от 450,00лв. за лихви по посочения договор за кредит. Твърди, че е получил лихви в размер на 107,33лв. Твърди, че сключването на 3 договор за поръчителство не е задължително условие за отпускането на кредит. В самия договор за кредит имало изрична клауза, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключването на договор за кредит. При сключването на договора за кредит, кредитополучателят е имал възможност да сключи необезпечен кредит. Той сам е избрал да обезпечи договора си с поръчителство. Оспорва твърдението, че кредиторът задължава кредитополучателите да сключат договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД.

Поради тази причина възнаграждението по договора за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР. Размерът на възнаградителната лихва по кредита отговарял на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Оспорва изложените от ищеца аргументи за несъответствие на посочения в договора ГПР с действителния. Твърди, че изискванията за формиране на ГПР са спазени. Твърди, че договорът с „Ай тръст“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД и възнаграждението по този договор не следвало да се включва в разходите по кредита. Възнаграждението по договора за поръчителство се дължало на поръчителя, а не на кредитора. Фактът, че двамата ответници били свързани лица, не обосновавал твърденията на ищеца. Касаело се за две отделни юридически лица, които на различни основания имали вземания към ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №...г., сключен между страните на посочената дата, ответникът „Кредисимо“ ЕАД е поел задължение да предостави на ищеца потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора, под условие, че подаденото от ищеца заявление е одобрено от същия ответник, а ищецът се е задължил да погаси кредита, съгласно Приложение 1 – неразделна част от същия договор, както следва: общ размер на предоставения кредит – 1813,55лв., от които 1650,00лв. размер на Кредита и 163,55лв. застрахователна премия, дължими на 18 броя погасителни вноски, съгласно погасителния план, при 40,00% фиксиран годишен лихвен процент и годишен процент на разходите – 48,20%/. Съгласно чл. 4, ал.1 от същия договор, в случай, че Кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (и) да предостави на ответника „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на общите условия относно обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2 от договора – в случай, че посочения в ал.1, изр.1 срок, кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ответника „Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните.