Акт от 20.07.2018, Окръжен съд - Видин

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

41

Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 20 юли две хиляди и осемнадедесета година в състав :

Председател: А. П.

Членове: при секретаря

……………………………………………..и с участието на……………………прокурора………………..изслуша докладваното от съдия П. в.гр.дело 29 по описа на ВОС за 2016 година.

Съдът се е произнесъл по делото с Решение № 65, от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 427/2016г.

Против решението са подадени въззивни жалби от В.Н.Ц., с вх. № 822 от 15.03.2018 г., № 825 от 16.03.2018 г. и №919 от 22.03.2018 г. в които се съдържа искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа се , че неправилно е осъден ищеца да заплати д.т. върху отхвърлената част от иска , тъй като същият е освободен от д.т..

Съдът, констатира, че с решението, чието изменение в частта за разноските се иска, предвид изхода на делото ищеца е осъден да заплати по сметката на ВОС държавна такса върху предявените искове в размер на 1372,21 лева. Записано е: „На основание чл.78,ал.7 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВОС сумата от 1372,21 лева дължима държавна такса за образуване на дело по иска за обезщетение в размер на законната лихва в размер на 34305,38 лева, както и 5 лв. за сл.издаване на изпълнителен лист. „

В производството по настоящото дело ищецът е освободен отд.т. и разноски , като му е допусната правна помощ. С решението в обжаваната част съдът е приел , че предвид отхвърляни на иска са налице условията на чл.78,ал.7 ГПК и ищецът , който е освободен от д.т. и разноски в производството , следва да заплати дължимата д.т. за отхвърлената част от иска.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК съдържа две хипотези, общото между които е единствено в това, че уреждат отношения във връзка с получена правна помощ от лице в качеството му на участник в гражданско съдебно производство.

В първата хипотеза /чл. 78, ал.

7, изр. първо ГПК/ възниква материално право в полза на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ да иска да му бъде присъдено изплатеното от него адвокатско възнаграждение по предоставена правна помощ, когато претенцията на лицето, получило правна помощ /осигурена безплатна адвокатска защита съгласно чл. 94 ГПК/ бъде уважена.

Съгласно второто изречение на чл. 78, ал. 7 ГПК, в случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Нормата на чл. 78, ал. 7, изр. второ ГПК касае отговорността на получилото правна помощ лице за разноските, направени от противната страна като участник в съдебното производство /срвн., общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК/. По аргумент на противното такива не се дължат за д.т.

С оглед изложеното,

Съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за основателна. Налице са условията на чл.248 ГПК и следва да се измени решението в частта за разноските като сумата от 1372,21 лева дължима държавна такса следва да остане за сметка на бюджета.

Предвид горното , Съдът

О

П Р Е

Д Е Л

И :

ИЗМЕНЯ с Решение № 65, от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 427/2016г.

В

ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като

Сумата от 1372,21 лева дължима държавна такса, КОЯТО ИЩЕЦЪТ В.Н.Ц. е осъден да заплати по сметката на ВОС да остане за сметка на бюджета.

Определението подлежи на обжалване по реда за обжалване на самото решение.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: