Определение № 12 от 10.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Благоевград, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно наказателно дело № 20241200600010 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1 т. 3 НПК и чл. 341 и следващите от НПК, като е образувано по повод на частна жалба на адвокат П. С., АК - Благоевград, в качеството му на защитник на С. Х. И. и М. Х.ов Г., двамата с адрес в с. Г.К., срещу протоколно определение № 1313/14.12.2023 г. по НОХД № 15/2023 г. по описа на Районен съд - Р., с което съдебният състав е оставил без уважение искането на защитата за прекратяването на съдебното производство и връщането му на прокуратурата, заради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. В жалбата се релевира, че атакуваният в настоящото производство съдебен акт е незаконосъобразен, поради следните аргументи: съдът не съобразил, че така внесеният обвинителен акт съдържал противоречие между обстоятелствената част и неговия диспозитив, тъй като в заключителната част на акта не се съдържали конкретните обидни думи, закани и псувни, изречени спрямо М. М. и И. М., които според прокурора реализирали състава на чл. 325, ал.1 от НК (като по отношение на подсъдимия Г. такива фрази липсвали дори в обстоятелствената част на акта). Според защитата по този начин се накърнявало правото на защита на предадените на съд лица, тъй като последните били в невъзможност да разберат кои точно инкриминирани фрази изграждали процесното обвинение, като по този начин не ставало ясно всъщност какъв е и предметът на доказване в производството. В случая с оглед така изготвения обвинителен акт не ставало ясно какъв е точно механизма на извършване на 1 деянието.

Окръжен съд - Благоевград, след преценка на релевираните в иницииращата настоящото производство жалба възражения, както и на приложените по ДП № 331 - 140/2022 г. материали, намира следното:

С. Х. И., ЕГН: ********** и М. К. Г., ЕГН: **, двамата с адрес в с. Г.К., общ.

Б., обл. Благоевград, са предадени на съд за това, че на 29.01.2022 г., около 14:00 ч., съответно около 14:05 ч. по отношение обвинението на М. Г., в района на центъра на с. Г.К., общ. Б. извършили непристойни действия (държали се агресивно, псували, отправяли закани и обидни думи спрямо М.

М. и И. М., двамата от с. Г.К., като нанесли удари с дървен предмет в областта на главата на И. М.) - престъпления по чл. 325, ал. 1 НК. Срещу М. Г. е повдигнато обвинение и за престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК за това, че на същата дата, около 14:05 ч., отново в района на центъра на с. Г.К. управлявал МПС с рег. № Е**НВ, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със заповед № 210331-000074/06.06.2021 г. по описа на РУ гр. Р.. В проведеното на 14.12.2023 г. разпоредително заседание защитникът адв. С. е релевирал възражение, че обвинителният акт не съдържал ясно и конкретно посочване на заканите и обидни думи, които се твърди подсъдимите да са отправяли по отношение на пострадалите лица като част от хулиганските им прояви на процесната дата. В своето определение съставът към Районен съд - Р. приел, позовавайки се на т.

4.2 от ТР № 2 на ОСНК на ВКС, както и на разпоредбата на чл. 246 НПК, че твърдяното от защитника процесуално нарушение не е налице, поради и което оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокуратурата.

Частната жалба срещу определението на Районен съд - Р. изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, подадена е в законоустановения за това срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В мотивите към т. 4.2 от ТР № 2 от 07.10.2002 г. по наказателно дело № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е прието, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в 2 осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. От своя страна разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК постановява, че допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език. Съгласно чл. 246, ал. 3 НПК в заключителната част на обвинителния акт се посочват данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, налице ли са основания за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс, има ли основание за трансфер на наказателното производство; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.

Предвид гореизложеното от фактическа страна, както и като съобрази относимите материалноправни разпоредби, съдът намира, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. В процесния случай е видно, че обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт съдържа конкретните факти за употребени от подсъдимите лица изрази, които прокурорът е извел като обидни, нецензурни думи насочени спрямо М.

М. и А. М.. Както по отношение на подсъдимия С. И., така и досежно М. Г. е отбелязано конкретно какво е съдържанието на обидните думи и фрази, като това обстоятелство е от съществено значение, доколкото предадените на съд лица следва да са запознати в детайли с всички хулигански прояви, които се твърди да са извършили, за да се подведат техните действия под състава на чл. 325, ал. 1 НК, като в тази връзка не е достатъчно обобщено да бъде изложено от прокурора, че в процесния ден е бил използван нецензурен език.

Това изискване е съобразено от представителя на държавното обвинение, който е извел словесната формулировка на това, което се твърди да е казано от подсъдимите, като е без значение това, че по отношение на първия подсъдим фразите са посочени като цитат, а за подсъдимия М. Г. това е 3 сторено като преразказ (казал им, че ще им ебе майката, ще ги изтрепе всичките). Основният довод на защитата за допуснато процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт е свързан с това, че така коментираните фрази не се съдържали и в диспозитива на обвинителния акт.

Това възражение е неоснователно, предвид горецитираните мотиви на ТР № 2/07.10.2002 г. на ВКС и разпоредбата на чл. 246, ал. 3 НПК, като нито в процесуалния закон, нито пък в задължителните указания при извършеното тълкуване на съответните норми от върховните съдии се поставя изискването диспозитивът да съдържа конкретните фактически действия на подсъдимите, доколкото същите следва да бъдат поместени в обстоятелствената част на акта (чл. 246, ал. 2 НПК). В диспозитива на обвинителния акт се изисква да се съдържа правната квалификация на деянията, за които лицата са привлечени към наказателна отговорност, тоест юридическата обосновка на същите, като видно е, че представеният обвинителен акт отговаря изцяло на това изискване. В допълнение, при извършената цялостна служебна проверка на проведеното досъдебно производство (чл. 345, ал. 3 вр. чл. 314, ал. 1 НПК), настоящата инстанция приема, че не са реализирани процесуални нарушения на правата на обвиняемите лица по смисъла на чл. 249, ал. 1 НПК, налагащи прекратяването на съдебното производство, които да са останали вън от обхвата на преценката на първостепенния съд.

При така изложените съображения Окръжен съд - Благоевград, в този си състав намира, че като е постановил съдебния си акт в посочения по-горе смисъл, Районен съд - Р. е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1313 от 14.12.2023 г. по НОХД № 15 от 2023 г. по описа на Районен съд - Р., с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокуратурата, поради допуснати нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5