Решение № 8085 от 01.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8085 гр. ........, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. Л.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. Л.А Гражданско дело № 20211110164274 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 09.12.2021 г., подадена от „EСОр“ ЕАД срещу И. В. Й. и К. С. И..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че ответникът И. В. Й., в качеството му на изпълнителен директор на управителния съвет на „EСОр“ ЕАД /наричано за краткост „ЕСО“ ЕАД/, в нарушение на разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ТЗ, с виновното си и противоправно поведение е причинил на дружеството имуществени вреди в размер на 2 455,50 лева. Твърди, че в периода от 12.12.2014 г. до 14.02.2018 г. И. В. Й. е бил изпълнителен член на управителния съвет на „EСОр“ ЕАД. На 28.11.2014 г. между ищцовото дружество и ответника e сключен Договор за управление и контрол № ЧР- ДУК-УС-ИД-8, като на 12.12.2014 г. И. В. Й. e вписан в Tърговския регистър като изпълнителен член на управителния съвет на Дружеството. Изложени са доводи, че в нарушение на чл. 237, ал. 2 ТЗ, ответникът не е положил грижата на добрия търговец, като в противоречие с вътрешните правила на дружеството, противоправно се е разпоредил с негови средства в полза на служителя К. С. И., без правно основание. Твърди се, че ответникът К. И., в качеството си на ръководител на управление „Правно“, е представил на И. Й. недатиран писмен доклад, без регистрационен номер, в който бе посочено, че юрисконсултското възнаграждение по две съдебни дела, присъдено в полза на Дружеството и ефективно събрано, следва да му бъде изплатено, предвид факта че процесуалното представителство по делата е изцяло осъществено от него, в качеството му на юрисконсулт. Твърди се, че ответникът е одобрил изплащането на присъдени в полза на дружеството юрисконсултски възнаграждения на ръководителя на управление „Правно“ – К. И., с което към работната заплата на служителя за месец октомври 2016 г. била начислена сумата от 2455,50 лева, която му била изплатена по банков път на 10.11.2016 г. Ищецът сочи, че съгласно правилата за определяне на работната заплата в дружеството не е предвидено към работната заплата на юрисконсултите да се изплаща и 1 юрисконсултско възнаграждение, присъдено в полза на дружеството по съдебни дела, по които е било страна, поради което ответникът не е имал правно основание да постанови положителна резолюция по искането на служителя К. И.. Сочи, че в дружеството е одобрена и приета Система за финансово управление и контрол, като в чл. 26, ал. 1 от същата е предвидено, че при необходимост от извършване на разходи, свързани с разходването на финансов ресурс, се изготвял доклад от името на ръководителя на структурното звено, за чиято дейност се извършва разходът, и същият се съгласувал за целесъобразност и законосъобразност от длъжностните лица по компетентност. Съобразно чл. 31, ал. 1 от СФУК изготвените доклади подлежат на предварителен контрол на законосъобразност, който се осъществявал от юрисконсулт чрез процедура на съгласуване. Поддържа, че ответникът е допуснал грубо нарушение на вътрешните правила на дружеството, като не е съгласувал извършването на разходите със съответните длъжностни лица по компетентност – ръководител на управление „Главен счетоводител“ и директор на дирекция „Финанси и бюджет“. Не е извършено и предварително съгласуване с юрисконсулт относно законосъобразността на представения от К. И. доклад и предложените в него разходи. Сочи, че в хода на извършена финансова инспекция на дружеството от държавен финансов инспектор към дирекция „Инспекционна дейност“ на Агенция за държавна финансова инспекция, приключила с Доклад № ДИД1-СФ-27/21.11.2019 г. е констатирано системното прилагане от страна на ответника на описаната порочна практика за неправомерно изплащане на служителите на присъдените в полза на дружеството юрисконсултски възнаграждения. В обобщение се поддържа, че с неправомерното произнасяне с резолюция по искането на К. И. ответникът е причинил на дружеството имуществени вреди на стойност 2455,50 лева, с която сума без правно основание е намалено имуществото на дружеството. Навежда доводи, че сумата от 2455,50 лева е изплатена от дружеството в полза на К. И. при начална липса на основание, поради което същата подлежи на връщане. Акцентира се, че трудовото му възнаграждение на е ясно и недвусмислено уговорено в сключения между него и дружеството трудов договор, като в съдържанието му не било предвидено изплащането в негова полза на присъдените юрисконсултски възнаграждения за осъщественото процесуално представителство по дела, по които дружеството е страна. Съобразно изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника И. В. Й. да му заплати сума в размер на 2 455,50 лева, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди – изразяващи се в платена без основание парична сума на служител, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 10.11.2021 г. до окончателното погасяване на вземането.

Претендира осъждането на И. В. Й. и за заплащането на мораторно обезщетение в размер на 748,31 лева, начислено върху стойността на главницата за периода 10.11.2018 г. – 10.11.2021 г. В условията на евентуалност, в случай че искането за осъждане на ответника И. Й. бъде отхвърлено, моли съда да осъди ответника К. С. И. да заплати в полза на дружеството сумата от 2455,50 лева, с която се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът И.

В. Й. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираното вземане за лихва. Оспорва наличието на основания за ангажиране на отговорността му. Потвърждава изложените от ищеца обстоятелства относно качеството му на изпълнителен директор на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, както и нареденото от него плащане на сумата от 2544,50 лева в полза на К. И.. Твърди, че процесната сума представлявала награда за служителя, изплатена по негово нареждане съобразно правомощията му като изпълнителен член на 2 дружеството. Посочва, че на основание т. 4.3. от договор за управление и контрол № ЧР-ДУК-УС-ИД-8/28.11.2014 г., сключен с ищцовото дружество, разполагал с правомощие да определя целеви награди за решаване на важни и срочни задачи на дружеството. Оспорва наличието на допуснати от негова страна нарушения на Системата за финансово управление и контрол в дружеството. Поддържа, че одобреното от него плащане е извършено правомерно, като отбелязва, че никой от компетентните лица, които отговарят за счетоводните политики и изплащането на средства от дружеството не са сигнализирали за евентуален проблем или липса на правно основание за изплащането на процесната сума. Оспорва да е извършил противоправно деяние, вследствие на което дружеството да е претърпяло вреди.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът К. С. И. е депозирал писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на предявения срещу него при условията на евентуалност осъдителен иск. Потвърждава получаването на процесната сума във връзка с приключили успешно за дружеството дела, по които е осъществявал процесуално представителство. Акцентира, че твърдяната от ищеца липса на правно основание за разпореждане и изплащане на целевите бонуси и награди за спечелените от дружеството дела не е констатирана в докладите на независимите одитори при извършване на ежегодните одити на дружеството – ищец. Поддържа, че добросъвестно е получил процесната сума, поради което оспорва да се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Срещу ответника И. В. Й. са предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 237, ал. 2 ТЗ за плащане на обезщетение за имуществени вреди и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

При условията на евентуалност, в случай че предявеният главен иск бъде отхвърлен, срещу ответника К. С. И. е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сума, която се твърди да е получена от него при начална липса на основание.

По предявените главни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 от ТЗ вр. с чл.

237, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу И. В. Й.:

Изложените в исковата молба фактически твърдения обуславят извода за претенция, основана на разпоредбата на чл. 240, ал. 2 вр. с чл. 237, ал. 2 ТЗ, която регламентира специалната имуществена отговорност на членовете на съветите на акционерно дружество, произтичаща от т. нар. „управленски деликт", която отговорност е договорна, а не деликтна и съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление.

Съгласно приетото в решение № 110 от 18.07.2019 г. по т. д. № 2029/2018 г. на ВКС, II т. о., за да бъде ангажирана тази отговорност е необходимо да е налице противоправно поведение на член на управителния орган, вреда за дружеството и причинна връзка между виновното поведение и настъпилата вреда. Противоправното поведение може да се изразява в нарушение на конкретни задължения, които възникват от сключения договор за възлагане на управление, от устава на дружеството или от закона, както и в нарушаване на общото задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ за изпълнение на функциите на член на съвета с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. Съобразно правилата на чл. 154 от ГПК тежестта на доказване на наличието на всеки елемент от фактическия състав на приложимата правна 3 норма, при условията на пълно и главно доказване, е на ищеца.

Между страните не е спорно, че ответникът И. В. Й. е изпълнявал длъжността изпълнителен член на Управителния съвет, вписан по партидата на дружеството-ищец в Търговския регистър на 12.12.2014 г. и заличен на 14.02.2018 г. Посочените обстоятелства са обявени и на електронната страница на Търговски регистър към Агенция по вписванията.

Отношенията между дружеството-ищец и И. Й. са регламентирани в сключен между тях Договор за управление и контрол № ЧР-ДУК-УС-ИД-8/28.11.2014 г. с изпълнителен член на Управителния съвет на „EСОр“ ЕАД /л. 18 и сл./.

От част от представените по делото писмени доказателства – разчетно-платежна ведомост за месец октомври /л. 26/, в която претендираната сума в размер на 2 445,50 лв. е посочена, като част от трудовото възнаграждение на ответника К. И., и от представеното нареждане за кредитен превод от 10.11.2016 г. /л. 28/, се установява получаването на процесната сума на 10.11.2016 г. от ответника К. И., в качеството му на Ръководител на управление „Правно“ в дружеството-ищец, по нареждане на ответника И. Й. – изпълнителен директор на дружеството към тази дата. Същите са изплатени въз основа на доклад /л. 27/ от К. И., в качството на ръководител на Правно управление.

Спорно е обстоятелството дали ответника И. Й. е осъществил противоправно действие, в качеството на изпълнителен член на управителния съвет на ищеца, чрез нареждането да бъде платена на 10.11.2016 г. процесната сума на ответника К. И. и дали във връзка със същото е настъпила имуществена вреда за дружеството-ищец.

От събраните писмени доказателства, които съдът намира за относими към предмета на делото – договор за управление и контрол с изпълнителен член на Управителния съвет на „EСОр“ ЕАД /л. 18 и сл./, вътрешни правила за работната заплата при ищеца /л. 29 и сл./, Заключение от доклад № ДИД1-СФ-27/21.11.2019 г. на ДФИ /л. 39 и сл./, система за финансово управление и контрол в „ЕСО“ ЕАД /л. 123 и сл./, нареждане за кредитен превод от 10.11.2016 г. /л. 28/, правила за разпределяне на средствата за премиране/санкциониране на работниците и служителите от „ЕСО“ АД, определени с решения на управителния и надзорния съвети /л. 425 и сл./, горепосочения доклад на л. 27 от делото, съдът приема, че ответникът, действащ в качеството на изпълнителен член на управителния съвет на ищцовото дружество, не е изпълнявал функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери, като вследствие неизпълнението на задълженията си по чл. 4. 3 и чл. 4. 6 от договора за управление и контрол, е причинил на дружеството твърдяната имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба на сумата в размер на 2 455,50 лева, поради което и исковата претенция, заявена на основание чл. 240, ал. 2 вр. с чл.