Решение № 294 от 24.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Пловдив , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Момчил А. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно наказателно дело № 20215330200361 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. П. А., ЕГН:**********, с адрес – *** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4064582 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата, му е наложена глоба в размер на 100лв.

/сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се посочва, че електронния фиш е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила – неясно изписване на нарушената правна норма, защото чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП са две са две взаимоизключващи се правни норми и няма как да образуват конструкция на едно нарушение. Още посочва Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г. на Общо събрание на колегиите от ВАС, според което в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяване и заснемане на нарушение може да се осъществява само със стационарно техническо средство.

Поддържа, че оспореният електронен фиш не съдържа пълно описание на обективните признаци на състава на нарушението, както и че липсва 1 изложение на обстоятелствата досежно наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта. Процесуалният представител на жалбоподателят – адвокат П. поддържа жалбата на изложение основания, като добавя, че съгласно установеното, при проверка на 27.07.2020г. е констатирано, че на мястото на нарушението липсват група знаци, включително и знакът за ограничение на скоростта до 60 км.ч.. Също предлага електронния фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Жалбоподателят А. заявява, че е съгласен със заявеното от процесуалния си представител и няма какво да добави.

Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и законосъобразен. Поддържа, че при издаване на електронния фиш са спазени изискванията, залегнали в чл.189, ал.4 от ЗДвП, която норма е специална спрямо тези ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното постановление. Още посочва, че в електронния фиш правилно е посочено, че е извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и е пределен размерът на глобата. Взема становище, че техническото средство, с което е установено нарушението е от одобрен тип, представен е и протокол за премината последваща проверка, отчетена е максимално допустимата грешка. Посочва, че в изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите по контрол имат право да установяват нарушения на правилата за движение с използването на такива технически средства или системи. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а също и в условията на евентуалност присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:

2

Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 20.01.2021г.. Още неотносими в случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото, съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения срок.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.

От фактическа страна е установено, че на 25.07.2020г., в 18:40 часа, на републикански път II-64 к м 33+500, в посока гр.Пловдив, с автоматизирано 3 техническо средство – система за контрол на нарушенията на правилата за движение „ARH CAM S1” с № 11743са било заснето движение на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 81 км./ч..

Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 84 км./ч. – с посочено превишение с 34 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 25.07.2020г. и час 18:40:30ч., като място на нарушението били отразени географски координати.

В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя А. П. А. .

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на 4 вътрешните работи.

Съгласно чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата, водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.

Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.

Измерването на скоростта е извършено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, прието по делото като писмено доказателство.

Съгласно Протокол № 57-С-ИСИС от 30.09.2019г. автоматизирано техническо средство – система за контрол на нарушенията на правилата за движение „ARH CAM S1” с № 11743са е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.

Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с Рег.№ 1030р- 24467 от дата 25.07.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е в двете посоки..

Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя А. П. А..

В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ към момента на нарушението.

Член 21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Въпреки това, в случая по делото не се установи, че на мястото на твърдяното нарушение, а именно - на републикански път II-64 к м 33+500, в 5 посока гр.Пловдив е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак В26. В този смисъл, данни за наличие на последния знак на соченото място изцяло липсват. Напротив – от приетото по делото като писмено доказателство Писмо изх.№ 11-00-203/23.02.2021г. на директора на Областно пътно управление – Пловдив се установява, че при извършена проверка на 27.07.2020г. - или два ни след твърдяното нарушение – било установено, че от мястото липсвали 4 двойки знаци за неравности и ограничение на скоростта – включително посочения знак В26.

От горното е очевидно, че в случая не би могло да бъда прието за установено по категоричен начин, че към 25.07.2020г., на мястото на твърдяното нарушение, а именно - на републикански път II-64 к м 33+500, е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак В26, напротив – налага се заключение, че такъв знак вероятно е липсвал. Следва да се посочи, че изцяло в тежест на въззиваемата страна е да представи всички доказателства относно съставомерните за твърдяното нарушение факти, включително – наличието на въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак В26, което в случая не е сторено, включително въпреки полагане на всички възможни усилия в този смисъл в хода на съдебното следствие.

Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се доказа от обективна страна, че на мястото на твърдяното нарушение е било въведено ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч. с пътен знак В26.

Единствено с оглед изчерпателност следва да се посочени, че съдът не споделя становището на жалбоподателя, че електронния фиш е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила – неясно изписване на нарушената правна норма, защото чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП са две са две взаимоизключващи се правни норми и няма как да образуват конструкция на едно нарушение. Последната връзка на двете разпоредби е посочена в самата норма на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата, като в случая е ясно, че се указва стойност, различна от тази, посочена в чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и трудно би могло да се сподели становището, че начина на описване нарушената разпоредба е такъв, че за жалбоподателя не става ясен състава на нарушението.