Определение № 4478 от 02.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51407/2023
- Вид
- Определение № 4478
- Подписан
- 02.02.2026
- В сила
- 02.02.2026
- Състав
- ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75, ал. 2 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4478 гр. София, 02.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231110151407 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 02.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 51407/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Спедия“ ЕООД срещу С. Х. К., Д. З. К., М. И. Н., Н. И.
К. и Л. Д. К., като се твърди, че страните били съсобственици на следния недвижим имот: фурна, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ................, който обект се намира в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, която сграда е разположена в имот с идентификатор ***., с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда, бр. нива: 1, с площ от 95,00 кв. м., представляващ съобразно акта за собственост – състоящ се от два магазина с лице към .............., изградена пекарна, склад за брашно, хол пред пекарната, месалня и стая за работниците, при съседи самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж ***, под обект: няма, над обекта ***,
***, при съседи съобразно документа за собственост: .............., магазин, двор, калкан към .............., отзад – стълбище и двор, отдолу – мазета, отгоре – наследниците на ..............., както и мазета № 1 и № 13, с обща площ от 34,50 кв. м., при съседи на първото мазе: мазе на ............, общ коридор, мазе на ............ и калкан към .............. и за второто мазе – обща пералня, общ коридор, ведно с 8 % идеални части от мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ***. Поддържа, че съсобствеността е възникнала по силата на сделки – дарение и покупко-продажба и 1 наследяване. Излага съображения, че всяка от страните има по 1/6 ид. част в съсобствеността. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска допускането на извършването на съдебна делба на недвижимия имот.
С Разпореждане от 27.09.2023 г., съдът на основание чл. 130 ГПК е прекратил производството по отношение на ответника СнеЖ. Х. К., тъй като същата е била починала преди предявяването на иска. Разпореждането не е било обжалвано, поради което е влязло в сила на 01.11.2023 г.
Подадена е молба с вх. № 337776/24.11.2023 г., с която ищецът е посочил, че насочва претенциите си към Д. З. К., М. И. Н., Н. И. К. и Л. Д. К.. Конкретизирал е, че ответницата Л. К. притежава 2/6 ид. части в съсобствеността на процесния имот.
С молба с вх. № 147691/07.05.2024 г., ищецът е заявил, че с оглед смъртта на ответницата Л. К., насочва претенциите си към Д. З. К., М. И. Н., Н. И. К. и Е. З. К., като е изложил съображения по отношение квотите в съсобствеността между страните.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата М.
Н., като се твърди, че между ответниците е налице съсобственост по силата на наследяване.
Поддържа, че е налице висящ правен спор пред СГС по гр. д. № 6329/2023 г., I-4-ти състав, чийто предмет е оспорване на придобивните сделки на които ищецът основава правата си в съсобствеността, като в тази насока прави искане за спиране на производството, поради наличието на преюдициално производство. Навежда доводи, че Л. К., която била починала била извършила завещание в полза нейна полза, а освен това Е. Д. К.-К.а била извършила завещателни разпореждания в полза на ответника К., което било от значение досежно квотите при евентуалното допускане на делбата. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска допускане на делбата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Н. К., като претенциите се оспорват. Твърди, че е налице съсобственост, но при различни квоти.
Поддържа, че Л. К. и Е. Д. К.-К.а били извършили завещателни разпореждания, съответно в негова полза и в полза на ответницата Н.. Сочи, че между страните са налице преговори за извънсъдебно ликвидиране на съсобствеността. Иска допускане на делбата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника Д. З., чрез особения представител, като се излагат съображения от фактическа страна във връзка с придобиването на имота и последващите наследствени правоприемства. Твърди, че ищецът не е легитимиран по претенцията за делбата, тъй като не бил придобил идеални части в съсобствеността на имота, поради нищожността на твърдения договор за дарение и покупкопродажба. Поддържа, че и двете сделки са сключени в противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗС, което аргументира подробно, като сочи, че дарението било симулативно и прикривало покупкопродажбата. Сочи, че това се установявало и от факта, че ищецът не бил осчетоводил дарението. Обосновава в случая, че са налице две основания за нищожност – противоречие със закона и привидност. Евентуално развива доводи, че също така било налице противоречие с добрите нрави. На следващо място твърди, че също така било налице заобикаляне на закона, като поддържа, че тълкувателната практика на ВКС била неправилна и следвало да се игнорира, поради императивния характер на чл. 33 ЗС. Инвокира доводи, че тъй като ищецът не бил съсобственик, то нямал правен интерес от предяването на иска за делба, поради което производството следвало да бъде прекратено, като прави искане в тази насока, освен това не били правилно конституирани ответниците по делото, като такъв следвало да бъде и Е. З., което аргументира. Твърди, че ищецът бил изложил съображения по отношение на квотите в съсобствеността, които обаче не били правилно определени.
Прави искане за допускане на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК. Прави доказателствени искания за задължаване на съответниците да представят писмени доказателствени средства., както и за допускане изслушването на ССчЕ по задачи формулирани в отговора на исковата молба. Иска отхвърляне на исковете.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба от ответника Е. К. и не е изразено становище по предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение отводът за недопустимост на предявения иск, направен от ответника Д. З., то същият е неоснователен. Правният интерес е абсолютна задължителна процесуална предпоставка, за да бъде надлежно упражнено правото на иск в процесуален смисъл. Правният интерес се извлича от твърденията на страните, а при осъдителните и конститутивните искове същият се предполага. Тоест, достатъчно е ищецът да въведе доводи, че е носител на едно субективно материално право, което е засегнато от спор именно с този ответник, за да е налице правен интерес от предявения – в случая конститутивен иск. При това положение, въпросът дали ищецът е съсобственик досежно процесния имот е въпрос по същество на правния спор. Следователно отводът за недопустимост на исковата молба трябва да бъде оставен без уважение.
Съдът счита, че отводът за нередовност на исковата молба и конституирането на ответника Е. К. е неоснователен, тъй като лице е страна по делото в качеството на ответник.
Следователно отводът за нередовност на исковата молба трябва да бъде оставен без уважние.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти на твърдяното от него правно основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи посочените материални предпоставки. А ответникът носи доказателствената тежест да установи обстоятелствата на които основава възраженията си по отношение различните квотите в съсобствеността, съответно обстоятелствата на които основава правоизключващите си възражения за нищожност на придобивните основания на ищеца, както следва:
- наличието на противоречие с императивна правна норма;
- сделка по която animus donandi е изначално липсващ и прикрива друга действителна сделка – покупко-продажба;
- накърнени са основни неписани (морални) правила, които водят до нетърпимост на облигационния резултат и са в пряко несъответствие с разбиранията в договорното право за честно, добросъвестно и почтено поведение при сключваневто и изпълнението на гражданскоправни сделки;
- двете сделки са сключени с единствената цел да се заобиколи закона, т.е. да се постигне забранен от закона резултат, чрез позволени правни средства.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
По отношение на искането на ответника З. за допускане изслушването на ССчЕ по задачите формулирани в отговора на исковата молба, както и за задължава на съответниците му да представят писмени доказателствени средства по реда на чл. 190 ГПК, а така също и по искането на останалите ответници за спиране на производството, съдът намира, че следва 3 да се произнесе в първото о. с. з., след като изслуша становището на страните (арг. чл. 143 ГПК), както и изиска справка по делото на СГС.
Съдът намира, че искането на ответника Д. З. за привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК е нередовно, поради което следва да се предостави възможност на страната да отстрани нередовностите.
В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 05.03.2026 г. от 11,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът за недопустимост на предявения иск и нередовност на исковата молба, направено от ответника Д. З. с отговора на исковата молба, поради липсата на правен интерес.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДА СЕ изиска справка по гр. д. № 6329/2023 г. по описа на СГС, I-4-ти състав за страни, предмет и ход на производството, както и препис от окончателен съдебен акт, ако такъв е поставен.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ответника Д. З. в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за останалите страни да уточни искането си за допускането на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, като посочи дали иска разпределение на ползването на страните или поддържа, че само някоя от страните ползва имота и иска заплащането на обезщетение, в който случай да посочи претендираната сума.
УКАЗВА, че при неизпълнение искането за допускане на привременна мярка няма да бъде прието за съвместно разглеждане.