Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 349 от 10.04.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 343/2023
Вид
Определение № 349
Подписан
10.04.2023
В сила
10.04.2023
Състав
Събчо Атанасов Събев, Радослава Николова Маждракова, Петя Георгиева Георгиева Стоянова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Бургас, 07.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20232100600343 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на адв.С. К.,като повереник на „Е. п.т“ ООД,с ЕИК:**** против Определение № 441/02.03.2023г., постановено по ч.н.д.

№576/23г. по описа на РС-Бургас,с което е потвърдено постановлението на РП-Бургас,ТО-Царево за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2023г. по ДП №251 ЗМ-171/2021г. по описа на ОДМВР-Бургас,водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

В жалбата се излагат съображения,че определението на съда е неправилно и немотивирано,а допълнителното разследване по досъдебното производство било водено едностранчиво и повърхностно.Не било обсъдено наличието и предоставянето на неистински фактури от управителя на дружеството „Р * Н К“ЕООД и счетоводителя му, като на практика в хода на разследването били представени два вида фактури,едните с начислено ДДС,платени от пострадалото дружество,а другите - без начислено ДДС.Не било отговорено и на въпроса при положение ,че дружеството „Р * Н К.“ЕООД било дерегистрирано по ДДС служебно на 15.04.19г. и независимо от това е продължило да издава такива фактури,кой от двамата - управителя на дружеството или неговия счетоводител е отворил електронната поща и е узнал това обстоятелство. Неправилни били изводите на РП,че обсебените от П. суми били предмет на гражданско-правна претенция,като за РП било без значение,че сумите били придобити чрез документни престъпления и то много пъти и срещу различни лица. Моли въззивният съд на осн.чл.243ал.6т.3 от НПК да отмени обжалваното определение на РС-Бургас и потвърденото с него Постановление на РП-Бургас,ТО-Царево като неправилни,необосновани и незаконосъобразни и върне делото на прокуратурата със задължителни 1 указания по приложението на закона.

Бургаският Окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства и съображенията, изложени в жалбата,прие за установено следното :

Жалбата е подадена в законоустановения срок,от надлежна страна, поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Установява се,че д осъдебното производство е образувано на 19.04.2021г. по чл. 208, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 от НПК, с постановление на Зам.районния прокурор на РП-Бургас, за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за това, че на 20.04.2019г. в гр.Бургас,било възбудено заблуждение у Д. Й.

Д.,в качеството му на управител на „Е. П.“ ООД,с което била причинена на дружеството имотна вреда в размер на 5465.22лв.

С постановление от 01.09.2021г. на Районна прокуратура -Бургас, наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1 вр. чл.

24, ал.1,т.1 от НПК, тъй като липсвали каквито и да били доказателства за извършени измамливи действия от страна на свидетеля Р. П. по отношение на управляващите и представляващите „Е. П.“ ООД,както към момента на сключване на договора ,така и в последствие - при съставяне на финансовите документи по него,което да обоснове ангажиране на наказателната отговорност на същия за извършено престъпление.Освен това твърденията на П.,че към датата на издаване на фактурите към пострадалото дружество не бил запознат с това,че управляваното от него дружество било дерегистрирано по ДДС, тъй като същата била извършена служебно,били потвърдени от показанията на А. М. и от документите представени от ТД на НАП - Плевен.

С определение № 994/05.10.2021г., Районен съд - Бургас е отменил това постановление,като е приел, че същото е недостатъчно обосновано. Съдът е счел,че по досъдебното производство не са установени редица факти, които биха способствали за установяване на обективната истина по случая,като са дадени конкретни указания за извършване на допълнителни процесуалноследствени действия,в това число и назначаване на техническа експертиза за установяване на това кое лице и то от кой IP адрес е активирало електронната препратка към акта за дерегистрация на фирмата по ДДС в НАП.

След връщане на делото за доразследване е извършено допълнително такова - събрани са писмени доказателства, извършен е повторен разпит на свидетелите К. /съдружник в дружество „Е. П. “ООД/,св. П. /управител на „Р * Н К“ ЕООД/, св.М. /счетоводител на дружеството/, както и разпит на управителите на фирмите - контрагенти на „Р * Н К“ ЕООД на които също са издадени фактури с включен ДДС,независимо ,че е настъпила служебна дерегистрация.

Видно от определение №2216/08.11.2021г. на Административен съдБургас по искане на разследващия полицай П. е постановено разкриването на сведения,съставляващи данъчна информация по отношение на „Р * Н 2

.“ЕООД за периода от 01.04-01.09.20219г.С писмо изх.№ 15207/02.12.2021г. е постъпила такава информация,като е описано,че в дневника за продажби по ЗДДС за данъчен период м.април 2019г. е отчетена под №2 ф-ра № 30/11.04.2019г. с име на контрагента „Е-П“ООД,като сумата дължима по ЗДДС не е била внесена. Дружеството „Р * Н К.“ ЕООД било дерегистрирано по чл.176 от ЗДДС на 15.04.2019г. и нямало данни за последващо отчетени фактури. Представено е заявлението за подаване на документи по електронен път, като ел.адрес е посочен [email protected] от управителя на дружеството.

С Постановление от 03.01.2023г. на РП-Бургас за втори път е прекратено наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1 вр. чл. 24, ал.1,т.1 от НПК.Прокурорът е приел определена фактическа обстановка, коментирал е събраните по делото доказателства,извършил е анализ на правната теория досежно престъпния състав на чл.209 от НК и е направил извод,че липсват каквито и да било доказателства за извършени измамливи действия от страна на св.Р. П. по отношение на представляващите „Е П.“ООД, както към момента на сключване на договора,така и при съставянето на финансовите документи,което да обоснове ангажирането на наказателната му отговорност.Освен това твърденията на П.,че не е знаел,че към датата на издаване на фактурите по ЗДДС, дружеството му е дерегистрирано по ЗДДС,не били опровергани в хода на разследването, напротив били потвърдени от показанията на А. М.и от документите представени от ТД на НАП - Плевен.По делото били налице доказателства за неуредени гражданско-правни отношения, претенциите от които следвало да се предявяват пред компетентния съд. Отделени са материали от ДП,които били заведени като преписка под №1175/23г. по описа на РП-Бургас,ТОЦарево и са изпратени по компетентност в РП-Плевен, с оглед данни за извършено престъпление по чл.313 ал.2 или ал.3 от НК,чл.316 вр. с чл.309 ал.1 от НК, или евентуално по чл.255 ал.1т.6 от НК.

С атакуваното Определение №441/02.03.2023г.,РС-Бургас е потвърдил Постановлението на РП за прекратяване на наказателното производство, като е възприел описаната фактическа обстановка,изложил е съображения,че съдът следва да констатира дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство, което е по чл.24 ал.1т.1 от НПК,а именно,че деянието не съставлява престъпление.Описано е също така,че не е налице непълнота на събрания доказателствен материал,като били изпълнени изискванията за пълно,всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото, и не била налице възможност за събиране на нови доказателства. Съдът е заявил,че са изложени подробни мотиви за прекратяването на наказателното производство,които изцяло споделял . Не били налични доказателства,които да опровергават твърденията на П.,че към датата на издаване на фактурите не бил запознат със служебната дерегистрация на дружеството.

Въззивният съд се солидализира с извода на първоинстанционния съд,че в хода на разследването са събрани всички възможни гласни и писмени доказателства,имащи отношение към основния факт на доказване - налице ли са измамливи действия от страна на представителя на дружеството „Р * Н К.“ 3

ЕООД гр.Плевен - св.П.,като са били изпълнени указанията на РС-Бургас за попълване на доказателствения материал,които е дал с определението си от 05.10.2021г.

От първоинстанционният съд е извършен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, като е възприето,че в конкретния случай не се установяват по безспорен и категоричен начин измамливи действия от страна на управителя П. по отношение на представляващите „Е П.“ООД,тъй като липсвали доказателства,че към момента на издаване на фактурите Палазов не е бил запознат със служебната дерегистрация по ЗДДС на „Р * Н К.“ ЕООД.Направеният извод за несъставомерност на деянието от субективна страна е правилен и почива на събраните по делото доказателства.

По делото е приложено решение по гр.д. №6148/20г. по описа на РСБургас /л.118-119,т.1/,от което е видно,че дружеството „Р * Н К.“ЕООД със седалище гр.Плевен е осъдено да заплати на дружеството „Е. к.“ООД със седалище гр.Бургас сумата от 5 465.22лв., като в жалбата си адв.К. не отрича това обстоятелство и твърди,че в хода на образуваното изпълнително дело не са постъпили никакви суми.

В този смисъл въззивният съд намира за правилен извода на представителя на РП, изложен в Постановлението за прекратяване на наказателното производство и подкрепен от първоинстанционният съд,че се касае за неуредени гражданско-правни отношения, претенциите относно които следва да се предявят пред компетентния граждански съд.Нещо повече,видно от приложената искова молба с вх.№265968/07.10.2020г. такива са били предявени от „Е. П.“ООД,със седалище гр.Бургас, представлявано от управителя Д. Й. Д. против „Р * Н К.“ ЕООД със седалище гр.Плевен,представлявано от управителя Р. Л. П. за сумата от

5

465.22лв.,като е било образувано гр.д. №6148/20г. пред РСБургас.Понастоящем е налице влязло в сила съдебно решение на

09.02.2021г. на гражданския съд,с което „Р * Н К.“ЕООД, със седалище гр.Плевен е осъдено на осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на „Е. П.“ООД със седалище гр.Бургас сумата от 5465.22лв.-представляваща сбор от платения от ищеца без основание ДДС по фактури № 30/21.04.2019г.- 600лв., №31/08.05.2019г.-2649.72лв., №35/12.06.2019г.-618.84лв.,№38/20.06.2019г.400лв., №39/28.06.2019г.- 596.66лв., №41/08.07.2019г.-600лв.,издадени от ответника, който е бил дерегистриран по ЗДДС на 15.04.2019г.

Съдът счита,че от събраните доказателства в хода на разследването не може да се установи съпричастност и на св.М. в осъществени измамливи действия спрямо представляващите дружеството „Е. П.“ ООД.Установява се,че фактурите на дружество „Р * Н К.“ ЕООД са съставени от А. М., който ги изпращал на управителя,след което П. ги подпечатвал, защото печатът стоял при него.Съгласно показанията на св.Александър М. / на л.99-100 от том 1 / процесните фактури с № 30/19г.,31/19г.,35/19г.,39/19г. и 41/19г. са били изготвени от него чрез програмния продукт „плюс-минус“,като били изпратени на фирмения имейл на св.П. ,който ги е разпечатал в гр.Бургас, подписал и връчил на св.К..Липсват доказателства по делото,че свидетелят на 15.04.19г. е активирал електронната препратка на НАП, съдържаща 4 информация за дерегистрация на дружеството по ДДС.

Съдът намира,че обосновано с Постановлението на РП-Бургас,ТО-Царево от 03.01.2023г. са отделени материали и изпратени на РП-Плевен по компетентност /по седалището на фирмата „Р * Н К.“ЕООД / за разследване на евентуални документни и данъчни престъпления, каквито доводи се излагат и в жалбата на адв.К. досежно установеното различие в представените в хода на разследването фактури,едните от които са с начислен ДДС, а другите без начислен такъв.

По тези съображения настоящият въззивен състав намира,че обжалваното определение №441/02.03.2023г. по ч.н.д.№576/23г. на РСБургас,с което е потвърдено постановлението на РП-Бургас,ТО-Царево за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2023г. е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.243ал.8 от НПК,съдът ОПРЕДЕЛИ: