Решение № 1060 от 22.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. С., 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110119524 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по повод на искова молба вх. № ................./11.04.2022 г., уточнена с писмена молба от 12.04.2023 г., на Н. аг. по приходите, чрез главен публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. С., дирекция „С..... срещу [ фирма ] ЕООД /н/, ЕИК , А. А.

Р., ЕГН **********, П. С.а А., ЕГН **********, и Е. Н. А., ЕГН **********, с която са предявени за разглеждане при условията на субективно пасивно и обективно евентуално съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 ДОПК и чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК за обявяване за недействителни по отношение на Държавата на:

1./ договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ паркомясто .... находящo се в сутерена с идентификатор , заедно с 1,49 % идеални части, равняващи се на 11,76 кв. м. от общите части на подземния паркинг – група II на жилищна сграда „Ан....“ и съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ , обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , том , рег. № , дело № 114/2017 г. на нотариус А. Ч., с рег. № . на НК – сключен между [ фирма ] ЕООД /с предходно наименование [ фирма ] ЕООД/ – в качеството на продавач, и А. А. Р. – в качеството на купувач;

2./ договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ паркомясто № , находящo се в сутерена, на кота – 3,20 м, с площ от 18,92 кв. м., и съставляващо реално обособена част от подземния паркинг и отговарящо на 2,36 % идеални части от подземния паркинг – самостоятелен обект в сграда с идентификатор , обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , том , рег. № 12701, дело № 1003/2017 г. на нотариус М. Г, с рег. № . на НК – сключен между [ фирма ] ЕООД /с предходно наименование [ фирма ] ЕООД/ - в качеството на продавач, и П. С.а А. и Е. Н. А. – в качеството на купувачи поради това, че договорите са сключени с намерение да се увреди публичния 1 взискател, евентуално поради това, че даденото по тях значително надхвърля стойността на полученото.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът [ фирма ] ЕООД /н/ /с предходно наименование [ фирма ] ЕООД/ има публични непогасени задължения по декларации към 08.04.2022 г. в общ размер на 290 342,41 лева, в т. ч. 177 338,62 лева – главница, и 113 003,79 лева – лихви. Сочи се, че задълженията са установени, както следва: а/ с данъчни декларации по ЗДДС за периода от м.10.2014 г. до м.12.2016 г., а именно СД по З...................................... Излага се, че в подадените декларации [ фирма ] ЕООД /с предходно наименование [ фирма ] ЕООД/ само е определило размера на дължимите суми за съответните периоди и по видове задължения, но не е внесло същите в законоустановените срокове. Поддържа се, че след натрупване на гореописаните публични задължения, с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № , том , рег. № , дело № 114/2017 г. на нотариус А. Ч., с рег. № . на НК, [ фирма ] ЕООД се е разпоредило в полза на втория ответник – А. А. Р., с вещните си права върху имот, представляващ паркомясто .... находящo се в сутерена с идентификатор , заедно с 1,49 % идеални части, равняващи се на 11,76 кв. м. от общите части на подземния паркинг – група II на жилищна сграда „Ан....“ и съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ , срещу продажна цена от 3 500,00 лева, а с договор за покупко-продажба на недвижим имот – в полза на третия и четвъртия ответник П. С.а А. и Е. Н. А., с вещните си права върху имот, представляващ паркомясто № , находящo се в сутерена, на кота – 3,20 м, с площ от 18,92 кв. м., и съставляващо реално обособена част от подземния паркинг и отговарящо на 2,36 % идеални части от подземния паркинг, срещу продажна цена от 9 500,00 лева. Посочва се, че данъчната оценка на прехвърлените вещни права възлиза на сумата от общо 17 313,80 лева. Прави се искане така извършените разпоредителни сделки да бъдат обявени за недействителни по отношение на Държавата, като в тази връзка се излага, че е осъществен първият елемент от фактическия състав на исковете по чл. 216, ал. 1 ДОПК – установени публични задължения, които не са погасени или обезпечени. На второ място се излага, че сделките са сключени с намерение да се увреди публичния взискател, което се доказва от факта, че са налице публични задължения, установени с данъчни декларации, за по-голямата част от които е изтекъл срокът по чл. 108, ал. 2, вр. чл. 109, ал. 1 ДПК, по които задълженото лице само е определило дължимия от него данък. Поддържа се, че фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК не изисква намерение за увреждане и у лицето, с което длъжникът е договарял. Изтъква се, че отчужденото имущество е можело да послужи за обезпечение на публичните задължения на първия ответник и на по-късен етап Държавата да се удовлетвори от него чрез принудително изпълнение, респ. със сключването на разпоредителните сделки [ фирма ] ЕООД е намалило имуществото си. Развиват се съображения, че макар атакуваните сделки да са възмездни, с тях е нарушен принципът на еквивалентност с оглед разликите между данъчна и продажна цена на прехвърлените имоти.

В тази насока и при условията на евентуалност се твърди, че даденото по двете сделки надхвърля стойността на полученото. Моли се съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от ответниците А. А. Р., П. С.а А. и Е. Н. А., с изразено становище за недопустимост на предявените искове.

Излагат се твърдения, че с Решение № 26/03.07.2018 г. по т. д. № 2/2018 г. по описа на ОС – П., на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на [ фирма ] ЕООД и срещу първия ответник е открито производство по несъстоятелност, вкл. е определена началната дата на неплатежоспособността му. С оглед на последното се твърди, че на основание чл. 637, ал. 6 ТЗ, настоящото производство, като инициирано след откриване на производството по несъстоятелност, е процесуално недопустимо и поради това следва да бъде прекратено. Изтъква се, че единствената процесуалната възможност за защита на правата на ищеца е чрез предявяване на искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ в рамките на самото 2 производство по несъстоятелност и в регламентираните в ТЗ преклузивни срокове за това, от която в разглеждания случай ищецът не се е възползвал. На следващо място, се посочва, че недвижимото имущество, предмет на оспорените сделки, не е такова по смисъла на чл.

193 ДОПК, поради което неприложима в случая е и хипотезата на чл. 638, т. 1 ТЗ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от ответника [ фирма ] ЕООД /н/, чрез синдика М. С., с доводи за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Излагат се твърдения, че към датата на извършване на процесните разпоредителни сделки, всеки един от отчуждените имоти е обременен чрез наложени обезпечителни мерки „възбрана“. С оглед на последните е и уговорената в договорите за продажба по-ниска продажна цена на имотите. Същевременно се поддържа, че наличието на вписани възбрани досежно имотите изключва намерението на ответника да увреждане на кредиторите на дружеството. Посочва се, че с Решение № 26/03.07.2018 г. по т. д. № 2/2018 г. на ОС – П., на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност по отношение на Строй А 2000“ ЕООД, в рамките на което са приети вземания на НАП в общ размер на 535 062,44 лева. Моли се за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със субективно пасивно и обективно евентуално съединени конститутивни искове с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 ДОПК и чл.

216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК за обявяване за недействителни по отношение на Държавата на: 1./ договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ паркомясто .... обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , том , рег. № , дело № 114/2017 г. на нотариус А. Ч., с рег. № . на НК – сключен между [ фирма ] ЕООД /с предходно наименование [ фирма ] ЕООД/ – в качеството на продавач, и А. А. Р. – в качеството на купувач; 2./ договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ паркомясто № , обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , том , рег. № 12701, дело № 1003/2017 г. на нотариус М. Г, с рег. № . на НК – сключен между [ фирма ] ЕООД /с предходно наименование [ фирма ] ЕООД/ - в качеството на продавач, и П.

С.а А. и Е. Н. А. – в качеството на купувачи.

Искът по чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК има за предмет потестативното право на Държавата да иска обявяването на недействителност по отношение на нея на сделки, сключени от длъжник след датата на установяване на публични задължения. В чл. 216, ал. 1, т. 1 – т. 6 ДОПК са уредени шест самостоятелни фактически състави, като наличието на елементите от фактическия състав, на което и да е основание, постига целения резултат от публичния взискател и публичен изпълнител /НАП/, който е процесуално легитимиран да предяви иска от името на Държавата /чл. 216, ал. 2 ДОПК/.

Исковете са предявени при условията на евентуалност и следва да се разгледат в последователността, посочена от ищеца, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.

По доводите за недопустимост на предявените искове:

При служебно извършена справка в ТР се установи, че с Решение № 26 от 03.07.2018 г. по т. д. № 2/2018 г. по описа на ОС – П. е обявена неплатежоспособността на първия ответник – [ фирма ] ЕООД, и е открито производство по несъстоятелност /посоченото решение е приложено на л. 179 от делото/.

С Решение № 1411 от 12.06.2019 г. по т. д. № 4254/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд /приложено на л. 181 от делото/ е отменено Решение № 26 от 03.07.2018 г. по т. д. № 2/2018 г. по описа на ОС – П. в частта, с която е определена началната дата на 3 неплатежоспособността, като за такава е определена 31.12.2016 г. В останалата част решението на ОС – П. е влязло в сила като необжалвано.

С Решение № 260000 от 22.05.2024 г. по т. д. № 2/2018 г. по описа на ОС – П. [ фирма ] ЕООД е обявено в несъстоятелност и е започнало осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността.

Между страните не се спори, а и при извършената служебна справка в ТР се установява, че в рамките на откритото производство по несъстоятелност са приети вземания на НАП срещу [ фирма ] ЕООД в размер на 535 062,44 лева

Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно основание чл.

216, ал. Ал. 2, вр. 1 ДОПК, т. е. предявени са не осъдителни имуществени искове, а конститутивни искове.

Разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ регламентира специални процесуални правила за предявяване на конкретно посочени искове – тези по чл. 645, 646 и 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД, по отношение на лицата, които са легитимирани да ги предявят и сроковете за предявяване, възможността за съединяване с други искове, дължимите такси, подсъдността на исковете и действието на решенията, постановени по тези искове. Видно от изричния текст на чл. 649, ал. 1 ТЗ, а и според трайно възприетото в практиката на ВКС становище, искът по чл. 216, ал. 1 ДОПК не попада сред исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ за попълване маста на несъстоятелността. Неговата специфика като иск, представляващ способ за принудително изпълнение в полза на държавата или на общините на вземания от установени публични задължения, обуславя различната процесуалноправна регламентация (ограничена активна легитимация само за държавата и общините и процедура по ГПК) от тази по чл. 649, ал. 1 ТЗ – в този смисъл Определение № 587 от 18.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1416/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 741 от 05.11.2010 г. по т. д. № 369/2010 г. на ВКС, I т. о, ТК. Искът по чл.