Решение № 5618 от 04.07.2016, Софийски градски съд

Р E Ш

Е Н И Е

№ ………., 04.07.2016 година, град София,

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав, на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ : Валентина Ангелова

При секретаря Е.К., след като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14597 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 365 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на И.Б.Б. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.) и по чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът

И.Б.Б. твърди в исковата си молба, че пострадал при ПТП, настъпило на 09.09.2014 г. по пътя от с. Д.Д. към гр. Р.. Ищецът бил пътник в лек автомобил „ Фолксваген Голф 4” с рег. № ****, управляван от Н.Б.Б., като седял на предната седалка до водача с поставен обезопасителен колан. Внезапно водачът, който шофирал с несъобразена скорост, изгубил управлението над автомобила, излязъл от пътното платно, преминал през отводнителния канал и преобръщайки се спрял в крайпътната нива по таван.

Ищецът сочи, че при ПТП получил счупване на шийни прешлени

С6 и С7, фрактура на тялото на С6 и С7 под дисталната покривна пластина, костно-мозъчен едем на гръден прешлен С8, Тх, Тх3, Тх4 и Тх5, изправена физиологична шийна кривина с изпъкналост напред, дисково изпъкване на С6 и С7, суспектни МРТ-данни за миелопатия дорзално на телата на С6 и С7, увреждане на гръбначния мозък на нивото назадната част на 6 и 7 шиен прешлени, хроничен десностранен максиларен, етмоидален и левостранен сфеноидален синуит. Била му извършена операция на 18.09.2014 г. – скелетиране на паравертебралната мускулатура С6-Тх1. Била осъществена предна стабилизация посредством титаниева плака и 6 титаниеви винта на ниво С6-С7 и Тх1. Поддържа, че лявата му ръка изтръпнала и все още е изтръпнала, не я чувства и не може да движи пръстите си. След престой в болницата от 15 дни му бил предписан постелен домашен режим, като все още не бил излекуван. Ищецът изпитвал физическа болка и психично страдание от преживяното, което още не е преживял. Самочувствието му се понижило, което го възпрепятствало в личен и професионален план.

Ищецът твърди още, че за управлявания от деликвента лек автомобил към датата на ПТП имало валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”с ответното дружество З. „Б.И.” АД по полица № 02114001576103, валидна от 10.06.2014 г. до 10.06.2015 г.

И.Б. иска да бъде осъден ответника - застраховател да му заплати обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от 09.09.2014 г. до пълното изплащане на обезщетението. Претендира сторените по водене на делото разноски.

В хода на съдебното дирене, поддържа исковата си претенция, като пледира за нейното уважаване. Претендира разноски по представен списък, в това число адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, като оспорва претендираното от ответника адвокатско възнаграждение като прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Окончателното си становище по делото излага н писмена защита, вх. № 50081/12.04.2016 г.

Ответникът

„Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП относно процесния лек автомобил, както и наличието на виновно противоправно поведение на водача му при настъпване на ПТП. Оспорва причинната връзка между описаните от ищеца травми и ПТП, като сочи, че някои от тях дори са хронични – напр., описания хроничен синуит. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан.

В хода на съдебното дирене, чрез процесуалния си представител по делото, поддържа заявеното с отговора становище, като пледира за отхвърляне на предявените искове, респективно за уважаването им в по-нисък от претендирания размер. Моли да се отчете, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Счита направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, като сочи, че редът на чл. 38 от ЗА предполага съдът да определи дължимото адвокатско възнаграждение по размер, а не страната, както и че сумата, заплатена от ответника за адвокатско възнаграждение и е по-малка от претендираната от ищеца по реда на чл. 38 от ЗА. Претендира разноски по представен списък.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, изслушани са заключенията на съдебно-медицИ.ки и автотехническа експертизи.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

Между страните не е спорно настъпването на процесното ПТП на посочените в исковата молба място, дата и час. Едновременно с това този факт се установява и от представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7/2014 г. и скица. В същите като участник № 1 е посочено ППС с рег. № ****, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, собственост на Н.Б.Б., с ЕГН ********** и управлявано от него, а като пострадали лица се сочат

С.В.Й., с диагноза контузия на лява раменна става, контузия на гръден кош, охлузване в областта на лява лопатка, без счупвания; А.К.И., с диагноза контузия на лява гръдна половина, контузия на дясна глезенна става, без счупвания, и ищецът с диагноза счупен седми шиен прешлен. Като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП се сочи, че участник № 1, поради движение с несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя скорост, загубил контрол над автомобила, излязъл от пътното платно, преминал отводнителния канал и преобръщайки се, спира в разорана крайпътна нива. На Н.Б. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 711747/09.09.2014 г.

С постановление от

19.11.2014 г. на Районен прокурор при Районна прокуратура, гр. Р., образуваното на 09.09.2014 г. досъдебно производство, водено срещу виновното лице, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение ІІ-ро във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, било прекратено, на основание чл. 343, ал. 2 от НК, тъй като пострадалите направили искане за прекратяването му.. Видно от същото постановление досъдебното производство било водено за това, че на 09.09.2014 г., около 00,20 часа, на път ІІІ-627, при километър 40 (в землището на с. Д.Д., община Р., област П.) при управление на МПС-лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****, управляван от Н.Б.Б., с

ЕГН **********, движещ се в посока към гр. Р., по непредпазливост причинил средна телесна повреда (счупен седми шиен прешлен) на И.Б.Б., с ЕГН **********. С посоченото постановление се правят констатации, че Н.Б. управлявал на посочената дата собствения си лек автомобил, като с него пътували ищеца И.Б., С.Й., А.И. и И. И.. Б. видял, че в неговото платно за движение в посока гр. Р. имало голяма буца кал, като предприел маневра за заобикалянето й, при което автомобилът излязъл от пътното платно и се преобърнал. На возещите се в автомобила И.Б. и А. И.ова, в следствие на ПТП били причинени телесни увреждания, имащи характера на средни телесни повреди. Не било установено наличие на алкохол в кръвта на водача, като пострадалите Б. и И.ова направили изявление, че желаят досъдебното производство да бъде прекратено.

Между страните не се спори и относно наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника, покриващо отговорността на водача на процесния лек автомобил към датата на реализираното ПТП, като същият факт се установява и от извършената проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и от справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд.

С оглед установяване на механизма на настъпване на ПТП, по делото са събрани гласни доказателства, с разпита на свидетеля С. Б. Й., чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в цялост.

С показанията си, свидетелят Й., установява, че на процесната дата пътувал с ищеца и други лица в автомобил, марка „Голф 4“, като бил очевидец на ПТП. Свидетелят седял в лекия автомобил зад водача, без поставен предпазен колан, а ищецът седял на предната седалка до водача, като бил с поставен предпазен колан. Всички ходили до Д., за да откарат до там техен приятел и се връщали, като на около километър, след „детелината“ на Д. станало ПТП. Валяло дъжд, на пътното платно имало буца кал и шофьорът се опитал да я избегне, но колата поднесла и излезли от пътя. Според този свидетел скоростта на превозното средство била около 80-90 км/ч. За да избегне буцата, шофьорът отклонил колата на ляво, тя поднесла на дясно, станала неуправляема, като излязла от пътя и се преобърнала три пъти, ударила се в канавката, след което останала в покой на лявата си страна, откъм страната на шофьора. Според Й. имало видимост, като колата изминала 20-30 метра по диагонал до мястото, където спряла окончателно. След ПТП той нямал счупени кости, въпреки, че бил без колан.

С оглед изясняване на механизма на настъпване на ПТП, по делото е изслушано и заключение на съдебна авто-техническа експертиза, което съдът приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно и кредитира в цялост. Същото не е оспорено и от страните. Съгласно това заключение процесният лек автомобил (л.а.) Фолксваген Голф се движел по третокласен път ІІІ-627 в посока от с. Д.Д. към гр. Р., като скоростта му към момента на напускане на пътя не била по-ниска от 76 км/ч, а загубата на контрол над автомобила от водача и страничното му занасяне доказват, че към този момент скоростта му е била по-висока. Вещото лице сочи, че доколкото в протокола за оглед не са описани следи върху платното за движение не е възможно да се изчисли скоростта му на движение непосредствено преди произшествието. Според вещото лице, загубата на контрол над управлението на автомобила се дължи не само на скоростта на движение, а основно на рязкостта (бързината), с която водачът е завивал волана, т. е. бързината на въртене на волана, тъй като пътят в този участък бил прав и влиянието на скоростта на практика не се явява основен параметър. Според свидетелят Й. причина за загубата на контрол е в появата на буца кал на платното за движение, като кал е установена и в протокола за оглед на 101,8 м. след ориентира в дясната лента.

Фактът, че автомобилът напуснал пътя преди калта, означава според вещото лице, че реакцията на водача за заобикаляне била преждевременна и рязка. Предвид това, вещото лице сочи, че причината за загубата на контрол е в субективните действия на водача на л. а. „Фолксваген Голф“ чрез завъртане на волана, за да заобиколи калта върху дясната пътна лента. Сочи се също, че водачът не би загубил контрол над управлението на автомобила, ако е реагирал на наличното препятствие върху пътя (буцата кал, която най-вероятно била изпаднала от товарен автомобил, превозващ инертни материали) адекватно, с по-плавно завъртане на волана, за да го заобиколи. Вещото лице заключава, че автомобила излетял от пътя диагонално надясно и тъй като предното дясно колело първо напуснало пътя, автомобилът се накланя надясно, като това колело се приземило в началото на първата следа от заораване на 90 м. след ориентира. В този момент, според вещото лице е настъпил и първият удар, при който телата на пътуващите политат напред и надясно. Пострадалият пътувал на предната дясна седалка до дясната врата, като само по технически път не можело да се установи дали е бил с поставен предпазен колан, а трябвало да се анализират и получените от него телесни увреждания. Според вещото лице трябва да се определи дали шийният прешлен е увреден от действие на инерционна сила или от удар по главата в интериора на автомобила и най-важното в каква посока е увреден. Ако прешленът е увреден от удар в интериора , предпазният колан би ограничил движението на пътника от предна дясна седалка напред и би намалил силата на удара.

От представените по делото медицИ.ки документи и изслушано заключение по допусната и неоспорена от страните съдебно-медицИ.ка експертиза, се установява, че в следствие на ПТП ищецът получил шийна гръбначно мозъчна травма, съдържаща следните увреждания : 1. Рентгенологични данни за фрактура на тялото на С7 (седми шиен прешлен) за сметка на горната плочка с наличие на свободен фрагмент от предно-горния полюс без данни за компресия на гръбначния канал, изправена шийна лордоза;